сетил.
— Вярвам ви — каза Рени. И наистина му вярваше. Тя не изговаряше думите просто защото звучаха правилно или защото мислеше, че Итън има нужда да чуе точно това. Но в края на краищата значение имаше само това, в което вярва Итън.
Итън леко разтърси глава, за да проясни мисълта си. Беше пресушил чашата си, но още я държеше.
— Не се бавих много. Последвах Дитра до Боъри, видях облицованата с дъски къща, която обитава, и постоях, колкото да задам няколко въпроса на съседите. Те се отнесоха, подозрително, но успях да разбера, че тя живее заедно с… някакъв мъж. Един пияница се изпусна да каже, че единият крак на мъжа е осакатен. Веднага щом чух това, разбрах, че съм открил и Хюстън. Веднага си тръгнах и се върнах тук.
Той се изправи, отиде до бюфета и плисна уиски в чашата си.
— Майкъл вече бе приключила работата и от десет минути Хюстън бе мъртъв.
Рени обгърна раменете си с ръце. Кръвта й се смрази, като си представи Майкъл сама срещу Хюстън, и изобщо не можа да възприеме факта, че сестра й бе убила беглеца.
— Той дойде, за да говори с Майкъл — продължи Итън. — Имаше намерение да убие и нея, и детето, ако му откажеше да тръгне с него.
— Той е искал нея? — попита Рени. При тази мисъл се изправи застрашително. — А Дитра?
— Хюстън винаги е искал сестра ти. Той бе запленен, омагьосан и привлечен от нея. И не би могъл да устои да не дойде тук. — Итън отпи от питието си. — Хюстън ходеше с бастун, заради сакатия си крак. На върха му бе монтиран автоматичен нож, точно по вкуса на Хюстън. Майкъл не е знаела за този нож, той не я е заплашвал с него.
— Тогава как…
— Той я е раздразнил — каза Итън, сякаш още не можеше да повярва. — Ти и сестра ти еднакъв характер ли имате?
— Всъщност всяка от нас си има собствен — каза Рени безизразно.
Итън намери първия си повод да се засмее. Той погледна одобрително към Рени.
— Тогава знаеш как би могло да стане — каза той. — Тя така побесняла от това, което искал Хюстън, и от заплахата към бебето, че взела бастуна и го смушила с него, за да подчертае гневната си реч. Действието й освободило предпазителя. Тя дори не предполагала, че го е наранила, докато не видяла кръвта. Първият й удар бил фатален.
Тревогата на Рени изби в смях накрая. Тя си представи изненадата на Хюстън да попадне в собствената си клопка и изведнъж това й се видя много, много смешно. Тя прикри с ръка устата си, за да заглуши смеха. Сълзи напираха в очите й, тъй като не можеше да подтисне черния си хумор.
— Съжалявам — каза тя, поклащайки глава. — Не знам какво ми става. Няма нищо смешно — тя глътна малко шери, като внимаваше да не се задави, — нищо смешно в това. О, Господи, как Майкъл… Той трябва да е бил толкова… толкова шокиран… — Рени спря за малко, когато смехът пресекна в гърлото й и се превърна в мъчителен стон. Изведнъж тя започна да хлипа.
Итън остави питието си и се превърна в утешител. Обгърна и с ръце и я притисна до себе си. Ръстът и формите й бяха същите като на Майкъл, но имаше и различия, които той дълбоко усещаше, и изпита силно необходимостта точно по този начин сега да държи Майкъл.
— Не си ли сбъркал сестрите? — попита Джарет, който тъкмо влизаше в апартамента. Повдигна периферията на шапката си с показалец и удостои вплетената двойка с ленив интерес.
— Никога ли не чукаш? — попита Итън.
Рени отстъпи и избърса очи с кърпичката, която Итън й подаде. Тя изсумтя:
— Той си мисли, че може да влиза и излиза, когато си поиска.
Джарет се ухили. Затвори вратата зад себе си и метна палтото и шапката си на един стол до входа. Трепна, когато чу виковете на Майкъл от спалнята.
— Още ли не е родила? — попита той.
Итън поклати глава.
— Доктор Търнър каза, че това може да продължи почти цяла нощ.
— Но тя е добре, нали?
— Последното, което знаем, е, че се чувства отлично. Джарет поглеждаше ту към Итън, ту към Рени. — Тогава защо са тъжните физиономии? Хюстън е мъртъв. Ди е на топло в затвора. До няколко часа единият от вас ще стане баща, а другият — леля. Мисля, че знаете кой какъв е.
Итън наля питие на заместника си.
— Ето. По-добре вземи това. Много си се стегнал. Какво стана, когато тръгна за Ди?
Рени наблюдаваше как Джарет взе напитката, но не седна, преизпълнен с енергия. Никога не бе го виждала такъв. Той винаги се владееше, бе сдържан, така че често й се струваше, че бяга на място. Сега крачеше из стаята, методично във всеки случай, но първото впечатление на Рени бе, че все още е под влиянието на адреналиновата треска. Итън, забеляза тя, гледаше Джарет с приятелско съчувствие, като доказателство за това, че прекрасно разбира какво е изживял заместникът му.
— Тя не ме чу — каза Джарет, — докато не влязох в спалнята й. Седеше с гръб и произнесе името на Хюстън, предполагайки, че влиза той. Беше много ядосана, че е излизал. Познаваш Ди.
— Вероятно е искала да види Хюстън вместо теб — каза Итън.
Джарет кимна, вдигайки в знак на съгласие чашата си.
— Не мислех, че е възможно да се разяри повече. Но грешах. Тя се нахвърли върху мен с ножица. Имам късмет, че и двете ми уши са още на мястото.
Рени разшири очи. Чак сега забеляза драскотината, която започваше от врата и продължаваше надолу под яката на ризата на Джарет.
— А ти какво направи?
— Като не можах да я обуздая, я ударих.
— Мислех, че не удряш жени — каза мило Рени.
— Винаги съм си запазвал правото да правя изключения — отвърна сухо той, като я изгледа многозначително.
Итън привлече вниманието на приятеля си.
— Създаде ли ти неприятности, докато я затвориш?
— Никакви, с изключение на това, че не можах да намеря нито едно патрулиращо ченге в района.
— Те не обичат да се навъртат нощем в Боъри — каза Рени. — Опасно е.
Джарет вдигна вежди.
— А ти ме подлъга да повярвам, че градът е много цивилизован. — Той погледна Итън. — Ди се опомни в управлението. Успя да вземе пистолета от дежурния сержант и го насочи към нас. Не вярвах, че ще й го вземем. Имаше мигове, в които не бях сигурен срещу нас ли ще го използва или срещу себе си. Но после я убедих, че Хюстън наистина е мъртъв и че трябва да се предаде… нещо от този род. — Той довърши питието си. — Останах, докато всички документи бяха попълнени, и положих много усилия, за да се уверя, че са разбрали колко опасна е Дитра.
— Мислиш ли, че са ти повярвали? — попита Итън.
— Кой знае? Номерът с пистолета подкрепи предупреждението ми, но Дитра е умна. Знае как да се престори на безобидна. — Той уморено разтри врата си, като потрепна, когато докосна драскотината.
— Ти кървиш — каза Рени, когато той отмести ръка.
Джарет изненадано погледна дланта си. Кървава диря я пресичаше по диагонал. Той позволи на Рени да го хване за китката и да го отведе до двойния диван. Забеляза също и че Итън наблюдаваше суетенето на Рени с голям интерес. Над приведената глава на Рени Джарет хвърли свъсен поглед на приятеля си.
Рени си даваше ясна сметка за размяната на погледи между Джарет и Итън. Пренебрегна насмешката на Итън и натопи носната си кърпа в питието на Джарет.
— Ей! — възкликна той. — Това си беше много хубаво уиски.
— А сега е чудесно кръвоспиращо. — Тя седна до него и започна да почиства одрасканото с навлажнения плат. — Но раната стига до скалпа ти. Наистина си имал късмет с ухото.
Пръстите й внимателно отместваха косата му, когато проследяваше стореното от Ди. Джарет едва успяваше да прикрие удоволствието си от Итън. Той се дръпна, когато тя докосна едно по-дълбоко порязано
