В гласа му не се долавяше насмешка. Никаква. Рени седна като покосена.
— Какво се е случило? — и като не можа да се досети, продължи: — Това беше Майкъл, нали? Нещо й се е случило.
Джарет се отдръпна от прозореца.
— Не беше Майкъл, а Сюзън Търнър. Познаваш ли я?
Рени кимна. Тя хапеше долната си устна. Беше пребледняла.
— Съпругата на д-р Търнър. Скот се грижи за бременността на Майкъл. — Изведнъж й стана трудно да си поема дъх и всичките й страхове се проявиха ясно в очите й. — О, Господи! — прошепна почти беззвучно тя.
Джарет бързо поклати глава, когато разбра насоката на мислите й.
— Нищо не се е случило с бебето, Рени. Майкъл и бебето си добре. Отнася се до Итън. Той е много зле.
— Итън е зле? — намръщи се тя. — Как е възможно? Нещо сериозно ли е?
— Сюзън каза, че съпругът й не знае, но че не е много окуражително. Предписал е някакви лекарства и сега чакат да видят дали ще помогнат. Приличало на грип, каза тя, но Търнър мислел, че е много по- сериозно.
— Не е ли казал какво е?
— Не знае.
Лицето на Рени възвърна малко цвета си. Тя обгърна с две ръце чашата си и я повдигна към устните си.
— Това означава ли, че ще отидеш там? — каза тя.
— Не. Не още.
— Но ти трябва да отидеш при Майкъл. Ако Итън не може да я защити, трябва ти да се заемеш с това.
— Когато Итън има нужда от мен, ще отида. Той само е помолил доктор Търнър да ми предаде, че е болен. Не моли за помощ.
— Но…
— Няма нищо — озъби се Джарет. Ръката му разсече въздуха за по-голяма категоричност. — Може би ти е трудно да разбереш, но някои от нас правят това, което им е казано да правят. Аз уважавам мнението на Итън. Щом не иска да отида там, няма да отида. — „Не още“ — помисли си той.
— Тогава позволи на мен да отида. Мога да помагам на Майкъл, като се грижа за Итън. Тя не трябва да се преуморява сега.
— Сюзън каза, че Майкъл не е застрашена… Сестра ти може да се грижи за Итън и нищо не се е променило, що се отнася до теб…
— Няма да остана и минута повече тук — тя остави чашата на масата и се изправи.
— Да не си посмяла да напуснеш тази къща.
— Или какво?
Джарет пристъпи една крачка.
— Нямам намерение да споря с теб, Рени. Само се опитай и ще разбереш.
Джарет отправи тези думи като предупреждение, но Рени ги разбра като предизвикателство. Без да го погледне, тя излезе от стаята и се запъти право към гардероба с връхните дрехи. Намери една лека пелерина и я наметна на раменете си.
— Господин Кавано! — извика тя.
Когато съпругът на готвачката се появи, тя го помоли да и приготви екипаж. Вбеси се, когато мъжът погледна към Джарет за разрешение.
— Тогава ще тръгна пеш — каза Рени.
Госпожа Кавано изникна зад съпруга си. Очите й прескачаха гневно от Джарет на Рени и обратно.
— За какво е кавгата този път?
— Тя се приготвя да излиза — каза господин Кавано. — И, разбира се, иска да й приготвя екипаж.
Готвачката поклати глава и избърса мокрите си ръце в престилката.
— Ти не смяташ да го направиш, нали?
Господин Кавано поглади прошарената си брада.
— Приличам ли ти на такъв глупак, жено?
Рени знаеше, че техният разговор е насочен към нея и че не можеше да очаква помощ от тази страна. Погледна обвиняващо Джарет, като хвърляше върху него вината за пропуканата им вярност. Дори се съмняваше, че семейство Кавано са все още надеждни свидетели.
Джарет стоеше на прага на салона. Нямаше намерение да блокира пътя й, дори пръст не помръдна, за да я спре, докато тя не се приготви да излиза. Беше готов да й предостави всяка възможност, за да промени решението си.
— Трябва да видя сестра си — каза тя. Гласът й трепереше. Очите й блестяха от напиращите сълзи. — Ти не знаеш какво означава за мен да сме разделени. Когато тя беше в продължение на месеци на запад, имаше хора, които мислеха, че е умряла. Аз знаех, че не е. Знаех. Но вече не е така, откакто се върна. Тя се отдалечава от мен.
— Тя има Итън — каза Джарет. — Носи и дете.
— Това няма значение. Нека притежава и двете, но става дума за моята потребност да я видя. Майкъл ще ме разбере, дори ти да не можеш.
Джарет не каза нищо. Просто чакаше.
Мълчанието му окуражи Рени и тя си помисли, че е променил решението си. После щеше да си спомни, че само е повярвала в това, което е желаела. Тя мина покрай него и отвори външната врата. Но краката й изобщо не стъпиха на площадката.
Джарет я сграбчи изотзад и я дръпна вътре, като захлопна вратата с крак. Тя започна да се бори с него. Пелерината се свлече от раменете й. Косата й се изплъзна от фибите. Усети, че шевът на ръкавите й се разкъса. Рени се мяташе неистово и яростно, и Джарет едва я удържаше. Той не я изпускаше, но само толкова.
Както се бършеше, госпожа Кавано изведнъж започна да чупи ръце.
— Никога не съм я виждала такава. Тя не използва разума, който Господ й е дал.
— Той трябва да й свие сърмите и това е факт — каза господин Кавано.
Забележките им разяриха още повече Рени и задачата на Джарет стана още по-тежка. И тъй като семейство Кавано не даваше никакви признаци, че ще напусне коридора, Джарет знаеше, че той трябва да го стори. Вдигна Рени на ръце, метна я на рамо, притисна здраво краката й към гърдите си и я остави да го удря по гърба. Стълбата пред него се извисяваше като най-високата част от Скалистите планини — Пайкс Пийк. Той започна да се изкачва.
Рени престана да се бори веднага щом разбра намеренията му.
— Да не си посмял да ме заключиш! — каза тя, останала без дъх.
— Не ми давай акъл.
— Пусни ме, сама ще се кача.
На Джарет започна да не му достига въздух, когато стигна до средата.
— Кажи защо ти нямам вяра.
Рени вдигна глава. През завесата на къдравата си, разчорлена коса видя смутените лица на семейство Кавано долу в коридора.
— Предатели. — Но в гласа й не се долавяше заплаха. Тя отпусна глава, когато те се върнаха в кухнята. — Изгуби публиката си — каза тя на Джарет.
Той само изсумтя.
Пред вратата на стаята на Рени Джарет поспря, за да си поеме дъх. Когато влезе вътре, той безцеремонно хвърли Рени на кревата. Седна на ръба и я хвана за глезена, за да не може да се претърколи и да избяга.
— Трябва да ти се сложат юзди — каза той и я придърпа към себе си.
Простряна напреки на леглото, роклята й се бе вдигнала над коленете, тялото й бе в безжалостна близост до Джарет, затова предположението, което й дойде наум, бе напълно естествено. Направо полудя
