място.
— Внимавай. Боли.
— Сестра ми ражда в съседната стая — каза тя. — Това боли.
— Тя има право — каза Итън.
Като по даден знак, Майкъл изкрещя от болка, която сякаш ли бе сдържала дълго време. Рени видя, че двамата мъже да побледняват.
— Няма да продължи още дълго — каза тя на Итън. — Това звучи като последното „ура“ на Майкъл.
Итън почувства, че остава без дъх. Той се отпусна тежко и започна да барабани с пръсти по извитата облегалка на креслото. Бе погълнат изцяло и единствено от звуците, които идваха от спалнята.
— Откъде знаеш, че няма да продължи? — прошепна Джарет на Рени.
— Просто знам — отвърна тя. Тя сложи още алкохол върху раната на Джарет, като проследи одраскването от скалпа до мястото, където изчезваше под ризата му. — Винаги съм знаела всичко за Майкъл. — Тя се поколеба, несигурна дали иска да му каже, дали той ще повярва и разбере. — Понякога усещам болката й.
Джарет обърна глава и се загледа в сериозните, тържествени черти на лицето й. Спомни си неистовите й, луди опити да напусне къщата, водена или теглена от нещо извън себе си. Тогава той си бе помислил, че прави така, за да се срещне е Холис; сега разбра, че не е било това. Тя е искала, имала е нужда да иде при сестра си.
Рени се почувства неудобно под критичния му поглед, отмести очи от неговите и се наведе да огледа раната.
— Трябва да си свалиш ризата — каза тя. — Струва ми се, че с намушкала рамото ти.
— Не знам какво е направила. Всичко стана толкова бързо. Но ризата си не свалям.
Рени сви рамене. Тя откопча първите няколко копчета на сатенената му риза и плъзна ръка под яката му.
— Но как е успяла да стигне с ножицата си до тук? Би трябвало най-напред да е разпорила ризата ти. — Тя се натъкна на по-дълбока рана с напоената с алкохол кърпичка.
— По дяволите, жено! — изруга Джарет, като се дръпна. От твоето лечение боли повече, отколкото от нейното наръгване.
Възмутена, Рени му подхвърли кърпичката.
— Сам се оправяй тогава или накарай доктор Търнър да те погледне. Може би ще има нужда от няколко шева.
— Това, от което имам нужда, е още едно питие — кача той, загледан в почти празната си чаша. — Итън? Ти искаш ли още едно?
— Какво? — Итън бавно излезе от унеса си и видя вдигнатата чаша на Джарет. — О, не! Трябва да имам сили и за тържеството.
Джарет меко изпухтя, разбирайки, че и той вероятно трябва да постъпи по същия начин. Отмести чашата си, пусна вътре мократа кърпа и седна обратно на дивана. Сега, когато си позволи да изпитва чувства, разбра, че рамото го боли. А където Рени бе успяла да намаже раната с уиски, болката го изгаряше чак до костта. Кръв почти нямаше, значи Ди някак бе пропуснала артерията; но това бе дълбока прободна рана, подобна на всички други досега, даже нещо повече. Когато Дитра заби ножицата, болката бе толкова силна, че за малко щеше да я изпусне. За кратко той изгуби цялата чувствителност на ръката си — тази, с която държеше пистолета. Сега размърда пръсти — да ги провери.
Рени забеляза движението с крайчеца на очите си.
— Бих желала да погледна раната ти.
— Може би по-късно — каза той.
По тона му Рени разбра, че той само я залъгва.
— Може да се инфектира. — Погледът, който Джарет стрелна в нейна посока, я предупреди, че това трябва да е последната й дума по въпроса. Тя не се уплаши. Отвори уста да каже още нещо, но викът от съседната стая отвлече вниманието й. Този път не беше Майкъл.
Няколко дълги минути изминаха, преди вратата на спалнята да се отвори.
Итън скочи на крака в мига, в който доктор Търнър а появи. Той погледна с безпокойство над рамото на Търнър, като се опитваше да надникне в спалнята.
— Майкъл? — попита — Добре ли е?
Докторът отметна кичур влажна руса коса от челото си.
— Имате прекрасна, здрава дъщеричка, Итън.
Изражението на Итън не се промени.
— Майкъл добре ли е?
— Съпругата ви е в отлично състояние — увери го внимателно докторът.
Итън изпусна дъха си, който до този момент несъзнателно бе сдържал.
— Мога ли да я видя? — попита той.
— Хайде идвай — повика го Майкъл.
Скот Търнър се усмихна и отстъпи от входа.
— Чухте я.
Итън буквално преплете крака в желанието си да стигне по-бързо при съпругата си. Рени и д-р Търнър си размениха снизходителни усмивки. Джарет поклати глава, а тъмносапфирените му очи се изпълниха със сдържано доволство.
— Рени? — попита д-р Търнър. — Няма ли да влезеш и ти?
— След малко. Искам да ги оставя за известно време сами. — Тя посочи Джарет. — Бил е ранен тази вечер от онази дяволица. Може би трябва да го прегледате.
Скот бе започнал да оправя ръкавите си, но сега ги нави отново до лактите.
— След като съм тук. — Той погледна очакващо към Джарет и чак сега видя неохотата на пациента си. — Рени, сестра ти каза, че иска чаша чай от лайка. Защо не идеш да донесеш от кухнята на хотела.
— Мога да позвъня — каза тя.
— Ще стане по-бързо, ако отидеш сама.
— О — най-накрая Рени разбра намека на доктора, — разбира се. Тръгвам веднага.
Джарет поклати глава, след като тя излезе.
— Трябваше направо да й кажете да излезе. Щеше да ви разбере по-бързо.
Скот Търнър се усмихна:
— Помислих и за вашата гордост. А сега ми позволете да видя рамото.
Джарет примигна от изненада.
— Откъде знаете, че става дума за рамото ми?
— Не трябва да си доктор, за да разбереш, че точно него щадите в момента. Нека погледна. — Той видя, че Джарет се мъчи с две ръце да разкопчае ризата си, отказа се от опитите с дясната и продължи тромаво само с лявата. — Достатъчно — каза докторът, когато ризата бе разкопчана до половината. Той я смъкна от дясното рамо на Джарет. И като знаеше, че пациентът му следи зорко реакцията му, Скот внимаваше и не издаде нищо.
Прободната рана бе малко по-дълбока от инч, но като я разгледа по-добре, Скот видя, че не е направена чисто, както се бе надявал.
— Дитра Кели ли стори това? — попита, без да трепне, той.
Джарет потвърди:
— С ножица.
— Чиста ли беше ножицата? Ръжда? Или нещо подобно?
Лекият кикот на Джарет завърши с потръпване от болка.
— Не можах да я огледам добре.
— Да, така и предполагах. — Скот отиде до спалнята и се върна с чантата си. — Раната ви не е причинена само от промушване — каза той, докато вадеше тапата на бутилката със спирта. — Какво се случи?
— Тя мушна ножицата под яката на ризата ми и я заби и рамото ми.
— И след това не можа да я извади?
