Джарет затаи дъх, докато Скот втриваше алкохола с чиста памучна марля.
— Това е, което си спомням.
— Тя завъртя ли ножицата?
— Не знам. Изглежда, така е станало. Чувствах се като че ли отрязва рамото ми.
— Можете ли да движите пръстите си?
Джарет ги размърда:
— Така изглежда. Леко са изтръпнали. Всъщност и цялата ми ръка.
— Стиснете ръката ми — той подаде ръка на Джарет. Джарет я стисна здраво. — По-силно. — Когато натискът и се увеличи чувствително, солидните, чисто изрязани черти на Скот Търнър станаха мрачни.
— Какво е станало? — попита Джарет. — Какво ми е сторила тази вещица?
Търнър седна и погледна внимателно към Джарет.
— От всичко, което съпругата ми ми е разказвала за вас господин Съливан, си правя извода, че предпочитате новините както и уискито си — веднага. Истината е, че не зная пълния размер на уврежданията. Може да е наранила нервите затова ръката ви изтръпва. Но не го е прекъснала, защото в противен случай не бихте усещали нищо. Рамото ви е схванато в момента и сте изгубили силата на ръката си, но може да настъпи подобрение.
— Или не.
Докторът кимна.
— Или не. Не може да се каже сега. Трябва да стане по-меко след няколко дни. — Той започна да превързва рамото на Джарет. Отбийте се в началото на седмицата в болницата „Дженингс“, за да ви прегледам отново.
— Дотогава ще съм заминал. След като Ди е в затвора, а Хюстън е мъртъв, нищо повече не ме задържа в Ню Йорк. — Отправи очи към вратата. — Не казвайте на Рени за рамото ми. Не че тя ще се загрижи — каза бързо той, — но ще се почувства задължена да се погрижи за мен, а аз нямам нужда от това.
Скот Търнър усети, че Джарет не казва всичко, но се съгласи.
— Ще се изкушавате да си служите с ръката, за да проверявате дали се възстановява — каза той, като завърза бинта. — Но не се поддавайте на тази съблазън. Оставете ръката си да почива. Натоварването може да задълбочи уврежданията. Това ясно ли е, господин Съливан?
Джарет не гореше от желание да отговори. Отново размърда пръсти. Искаше да хване пистолета, за да провери може ли още да дърпа спусъка. Какво ли щеше да стане, ако не можеше изобщо да държи пистолета?
— Ако имате проблем с това — каза Скот. — Мисля, че ще с по-добре да информирам Рени още сега. Нейните грижи може би ще спасят ръката ви.
— Не, не й казвайте нищо. Ще се грижа за ръката си като за бебе.
Доктор Търнър си позволи да се съгласи. Помогна на Джарет да облече отново ризата си и закопча копчетата вместо него.
— Не бъдете толкова горд, че да не я помолите за помощ — каза той.
Джарет не отговори, защото Рени се върна.
— Всичко е наред — каза в отговор на питащия й поглед. Той видя, че Рени премести погледа си към доктора за потвърждение. Не остана доволна, докато Скот Търнър не потвърди.
— Добре — каза Рени, оставяйки подноса. — Чай има за всички. Бихте ли желал, господин Съливан?
— Ще си пия уискито, благодаря.
— Скот?
Докторът вдигна ръце.
— За мен — нищо. Трябва да тръгвам. Но преди това ще погледна още веднъж Майкъл.
Той затвори чантата си, изправи се и се извини.
Джарет стана да вземе питието си. Усещаше как погледът на Рени се забива в гърба му. Опита се да държи естествено раменете си, за да не изглежда много тромав, докато си налива с лявата ръка.
— Какво каза всъщност д-р Търнър? — попита тя.
— Точно каквото чу. Здрав съм като камък.
— Странно, не си спомням да съм чувала такова нещо.
Джарет се направи, че не чува, като вместо това отпи глътка. Д-р Търнър излезе след няколко минути от спалнята и наруши тежкото мълчание, разделящо Джарет и Рени.
— Тя иска да пие чай сега — каза с усмивка Скот на Рени. — А аз си тръгвам.
Рени му помогна да си облече палтото и му връчи лекарската чанта.
— Благодаря ви за всичко — каза тя. — Двамата със Сюзън направихте толкова много. Казвам това и от името на Джей Мак и мама. Всички ви благодарим.
Искреното вълнение в големите очи на Рени затрогна Скоч.
— Моля, няма защо — каза тържествено той. Погледна към Джарет. — Грижи се за рамото.
След това си тръгна.
Рени затвори вратата, вдигна подноса с чая и влезе и спалнята. Не погледна нито веднъж към Джарет, но той почувства неодобрението й. Думите на доктора на излизане бяха достатъчни да убедят Рени, че той лъже за здравословно то си състояние.
Итън седеше в края на едно кресло до леглото на Майкъл, когато влезе Рени. Той се надигна да стане, но тя поклати глава.
— Стой си на мястото. Изглеждате така удобно разположени — и тримата.
Майкъл се усмихна блажено. Тя подаде бузата си, за да я целуне Рени, която се наведе над леглото.
— Толкова се радвам, че си тук.
Рени стисна ръката й. Погледът й се спря на бебето, сгушено до гърдите на сестра й. Малкото личице бе червено, набръчкано и съвършено доволно.
— Измислихте ли й име?
— Медисън — каза Майкъл, като погледна към Итън. Любовта като че преливаше от очите й.
Сърцето на Рени се уголеми от щастието на сестра й.
— Не е ли това името на града, където…
— Където тя бе зачената — каза Майкъл.
— Тогава, струва ми се, трябва да е щастлива, че не сте я нарекли на кръчмата, където това се е случило.
Рени и Майкъл избухнаха в смях, а Итън се изчерви от откровения им разговор.
Итън прочисти гърлото си.
— Ще бъда проклет, преди да нарека дъщеря си на кръчмата на Кели. — Той погледна към вратата. — Как е Джарет?
Рени наля чаша чай на Майкъл и добави много мляко и лъжица мед.
— Преструва се, че всичко е наред, разбира се. Дори въвлече Скот в лъжите си.
Майкъл се изненада.
— Ранен ли е Джарет? Какво се е случило?
Рени разказа на сестра си единствената версия, която й бе известна.
— Така каза господин Съливан. Какво се е случило в действителност, може само да се гадае и, честно казано, това не е моя работа. Ако Дитра Кели му бе отрязала главата, това щеше да е повод за празнуване, доколкото ме засяга.
— Рени! — извика Майкъл, очите й се разшириха. — Итън ме увери, че Джарет е много добър човек, джентълмен до мозъка на костите си.
Итън се изкашля леко.
— Не мисля, че казах точно това.
Майкъл не обърна внимание на съпруга си.
— Ти не продължаваш да го обвиняваш за прекъсването на сватбата си, нали?
Рени гладеше с ръка пухестата коса на племенницата си.
— Не искам да разговаряме за него — каза тя. — Разкажи ми за себе си. Добре ли си?
