Рени изкачваше каменните стъпала на управлението на улица Джоунс. Носеше покрита кошница в едната ръка и библия в другата. Две дежурни ченгета, които излизаха, задържаха главните двери отворени заради нея. Зад гърба й те размениха одобрителни погледи — заради хубавата й фигура и заради аромата на пресни бисквити, от който устите им се изпълниха със слюнка.
Рени прекоси протрития дървен под до високото махагоново писалище в приемната, остави библията пред сержанта и го погледна открито, очакващо и продължително.
— Мадам? — Квадратната челюст на сержант Морисън бе очертана от бакенбарди, а устата му бе почти скрита от мустаци. Очите му изразяваха любезност. Той погледна библията. — От църквата ли сте?
— Тук съм, за да се срещна с госпожа Кели — уклончиво каза тя.
— Госпожа Кели? Откъде пък можете да знаете за госпожа Кели?
— Прочетох вестниците, сержант. „Кроникъл“ пише за тази история в късното си сутрешно издание.
Сержант Морисън въздъхна.
— Трябваше да се сетя, че ще пишат за това. Кели е замесена с един от репортерите им. — Той се завъртя в креслото си и взе връзка ключове, закачени на стената зад него. — Не мисля, че има голяма надежда за спасението на душата й, мадам — каза той, като подаде библията на Рени. — Тя е като същинска котка, откакто ловецът на престъпници я доведе тук снощи. Ще трябва да стоите от тази страна на решетките. Не можете да влезете в килията при нея.
— Разбирам, сержант.
Той отвори вратата към редицата от килии, изолирани от стаите за посещение и въведе Рени.
— Тези бисквити наистина миришат хубаво, мадам. Ще имате ли нещо против, ако ги опитам?
Рени се усмихна, повдигна синьо-бялата покривка и му подаде една бисквита.
— Има достатъчно за всички затворници — каза тя.
— Няма никой освен госпожа Кели тази сутрин. Снощи пуснах пияниците, когато тя направи патакламата — ако ме извините за израза.
Служителят я отведе надолу по коридора до последната килия. Той извади палката си и удари няколко пъти по решетката. Жената, лежаща на пода, не помръдна.
— Имате посетител, мисис Кели.
Не получи отговор.
— Тя ме чу, мадам, но такава ще бъде цялата й реакция.
Рени кимна.
— Всичко е наред, сержант. Можете да ни оставите. Не се боя от госпожа Кели.
Сержантът беше готов да се обърне и да си тръгне, когато Ди Кели се надигна и седна. Звукът на гласа от другата страна на решетката привлече вниманието й както нищо от казаното от сержанта не можа да го направи. Тя онемя от това което видя, взря се в жената, която не можеше да достигне.
Рени никога не се бе замисляла за това как изглежда Дитра Кели. В малкото случаи, когато Майкъл бе говорила за Ди, Рени никога не бе се интересувала. Това бе една от причините да дойде на улица Джоунс. Трябваше с очите си да види що за жена е тази, която се бе опитала да отрови сестра й и бе наръгала с ножица един заместник-шериф.
Дитра Кели бе дребна, с миниатюрна до изтънченост фигурка. Но въпреки това формите й бяха сочни и в морско зелената рокля, която носеше, изпъкваха отчетливо. Когато тя се изправи и се приближи до пречките, Рени забеляза, че ходене едва ли е правилният термин за това, което Кели направи. Тя се поклащаше и извиваше съблазнително при всяка своя крачка. Това бе представление, което направи впечатление на Рени. Тя не можеше да си представи как Майкъл бе прекарвала времето си в компанията на тази жена, без да изгуби контрол над разума си.
Косата на Дитра бе черна като обиците от черен кехлибар, полюшващи се на ушите й. Някаква чувственост лъхаше от разбъркания й кок. Къдри се трупаха на врата й и пълзяха по рамото й. Само очите й говореха за студенината у тази жена. Те бяха люспи-близнаци син лед.
Рени не загуби самообладание, докато тези студени, далечни очи я оглеждаха от главата до петите.
— И така, ти дойде — каза Ди с мек, мелодичен глас. — Не съм изненадана. Изобщо. Аз изгубих Хюстън, но ти си загубила бебето си. — Тя погледна библията и се усмихна мрачно.
— Може би в края на краищата се получи око за око.
— Не съм тази, за която ме мислиш — каза спокойно Рени. Можеш да се смяташ изиграна.
Дитра се учуди. Пръстите й се обвиха около пречките на височината на кръста й. Тя се вгледа по- задълбочено в Рени.
— Коя си ти?
— Мери Рене Денъхи — отговори тя. — Майкъл ми е сестра.
Тя видя, че Ди се вкопчва по-здраво в пречките и като че ли краката й се подгънаха. — Майкъл роди снощи красиво момиченце. Чувстваш ли се измамена?
Бързата като светкавица ръка на Ди се протегна през пречките. Тя успя да блъсне библията от ръката на Рени. Пръстите й се извиха като нокти на граблива птица и тя посягаше към Рени, дори и след като тя бе отскочила от обсега й.
Рени отхлупи кошницата, която носеше под ръка. Разтовари бисквитите и бурканите с конфитюр на пода. Но не и никелирания деринджър. Пусна кошницата да падне и вдигна малкия пистолет. Тогава видя, че студените очи на Ди Кели бяха способни да изразяват страх.
— Аз и сестра ми много си приличаме, госпожо Кели, но тя никога не би помислила да стори това. Аз не можех да мисля за нищо друго, когато научих, че сте заловена жива.
Дитра отвори уста, за да изкрещи. Рени запъна ударника на пистолета си. И двете жени подскочиха, когато гласът на Джарет прогърмя в тесния проход.
— За Бога, Рени, пусни това нещо.
Дитра изкрещя.
Рени изруга.
Джарет трябваше да използва ранената си ръка, за да попречи на сержанта да се спусне към Рени по коридора.
— Всичко е наред, сержант — каза той, като успокои дишането си. — Ще се справя с това.
Сержант Морисън се поколеба, а очите му шареха между двете жени.
— Тя не каза, че е сестра на репортерката — каза той. — Ако знаех, нямаше да я пусна. — Той се обърна бавно и се оттегли до вратата.
— Рени — тихо каза Джарет. — Хвърли пистолета. Нищо няма да спечелиш, ако убиеш Ди.
Подпряна с гръб на стената, Рени продължи да се прицелва. Деринджърът бе насочен към сърцето на Ди.
— Махни я от мен, Съливан! — изкрещя Ди. — Нали искаш да получиш наградата си.
— Стига, Ди. Аз си я получих снощи, а ти ми трябваше жива или мъртва. Изобщо не ме интересува какво ще ти се случи. — Той отново насочи вниманието си към Рени. — Ти не мислиш, Рени. Ако убиеш Ди, ще заемеш мястото й в килията. Дори Джей Мак не би могъл да те отърве.
Рени наведе пистолета, застана на един крак и се загледа в Джарет с присвити от възмущение устни.
— Напълно наруши концентрацията ми — каза тя. Погледна към Ди с изпълнена с неискреност усмивка. — Съжалявам, госпожо Кели, изплаших ли ви? — Отвори барабана на деринджъра и показа, че е празен. — Тогава си струваше да се запозная с вас.
Рени пренебрегна оскърбителните викове на Ди заради номера, който й погоди, пренебрегна бисквитите, кошницата и библията, прихвана полите си и жизнерадостно закрачи по коридора под свъсения поглед на Джарет, покрай увисналата челюст и опулените очи на сержанта и двете патрулиращи ченгета, които тъкмо се връщаха в сградата.
Когато Джарет я настигна, тя търсеше файтон на улица Джоунс.
— Дотук яздих на един от вашите коне.
Рени продължи да върви. Сърцето й туптеше от нахлулия спомен за приключението й.
— Е, и?
