— Ще те отведа.
Тя спря, колкото да му хвърли неподправено ужасен поглед.
— Няма да яздя един и същи кон с тебе. Така не е прието.
Той я хвана за лакътя и рязко я дръпна.
— Ти си най-влудяващата личност измежду мъжете и жените, които съм срещал през живота си. — Той осъзна, че крещи, и снижи глас така, че тя трябваше да се напряга, за да го чува. — Ти току-що влетя в полицейското управление, насочи пистолет срещу Ди Кели, а сега си се загрижила какво щели да си кажат хората, ако яздим един кон.
— Мисля, че вече сме се разбрали по въпроса, че където и да отивам, аз ходя. Аз не влитам — усмихна се тя.
Той я погледна вторачено.
— Ти си така преизпълнена със себе си! Виждал съм котки, които ближат крадена сметана от мустаците си, без да са и наполовина така самодоволни.
Ако изобщо нещо се случи, това бе, че усмивката й стана по-широка. Изглежда, не искаше да отстъпи.
Нито пък Джарет. Ръката му се плъзна от лакътя към талията й и той почувства как тя се прилепи към тялото му. Той наклони глава и надвеси устни над нейните. Твърдо.
След слаб намек за съпротива Рени се отдаде на натиска му и го целуна. Ръцете й се обвиха около врата му и тя усети, че се повдига на пръсти. Устните му жадно се впиваха в нейните, а тя му отвръщаше любвеобилно, като си даваше сметка за малката тълпа, която се събра около тях. Притисна се до него с притворени очи и горещи устни. Вдишваше тежката миризма на мъж, на кожено палто и трайния аромат на крема му за бръснене. Целувката бе сладка и тръпчива. Целувката бе самата Рени. Джарет я искаше цялата и знаеше, че не може да получи нищо, нито на улица Джоунс, нито някъде другаде.
Той я отдели от себе си, докато насъбралото се множество леко ги аплодираше. Рени потърси спасение от абсурдната ситуация, в която се намираше, като даде вид, че не й пука, и направи дълбок реверанс към зяпачите. Но потръпна, когато разпозна едно лице измежду другите.
Джарет усети как тя застина до него. Той огледа множеството и когато то не се разпръсна, си запробива път, теглейки Рени след себе си.
— Какво става? — попита той. — Лицето ти е побледняло.
Тя се чудеше каква полза ще има, ако каже истината на Джарет. Тя бе видяла един от добрите приятели на Холис в тълпата. Джеймс Тади не само бе негов приятел, а и един от шаферите в „Сейнт Грегъри“. Той бе познал и нея, и Джарет, а Холис щеше да разбере за това, преди тя да се прибере вкъщи.
— Рени? — каза Джарет и така я върна към действителността.
Тя се опита да се усмихне, за да го успокои, но не можа да намери нищо смешно в случилото се.
— Питаш какво не е наред, освен че станах публично за посмешище ли? — попита тя. — Мисля, че това е всичко, мистър Съливан. Обикновено не стоя в центъра на обществените сензации. Това са неща, които обикновено оставяме на Скай. Тя държи първенството там.
— Тогава си отдала почит на нейната традиция — каза сухо Джарет. Той още усещаше вкуса й по устните си и очертанието на тялото й до своето. Но тя вече не му даваше и най-малко насърчение. Той вдигна ръка, когато една двуколка завиваше на ъгъла откъм Лафайет. Файтонът спря и Рени се качи, този път пренебрегвайки помощта на Джарет. Той я гледаше особено, но тя отбягваше погледа му. Джарет разбра че е престъпил всички граници и е злоупотребил с гостоприемството.
До един час уреди заминаването си от Ню Йорк.
На гарата бе шумно и многолюдно. Повечето от пейките бяха заети от жени с широки поли и куфари с размерите на малки гардероби. Съпрузи стояха плътно зад гърбовете на жените си, стоически търпяха скуката и очите им поглеждаха от време на време жените без придружител. Интересът им намаляваше право пропорционално на броя на торбите, куфарите и чантите, които носачите влачеха след тях.
Джарет намери това за забавно. Той се облегна със здравото си рамо на една колона, пуснал чантата в краката си. Филцовата му шапка с лента съвсем не бе на място сред бонетата и бомбетата, а кожената му дреха изглеждаше демоде сред шитите по поръчка сака и пелерини. Той се усмихна унило, докато пресмяташе, че това ще продължи, докато не стигне до Канзас, а може би дори Денвър. Благодарение на хора като Джей Мак, които слагаха релси, навсякъде, където имаше празни пространства, пътуването с влак просто преместваше хората от едно цивилизовано място до следващото, а самите места бяха почти еднакви.
Джарет подозираше, че на гарата има много хора, които не биха се съгласили с него, но това не променяше нищо. Той жадуваше да види равнините и дивата, предизвикателна красота на Скалистите планини. Страдаше от това, че не може да потапя ръце в студените планински потоци и да утолява жаждата си с кристалночиста вода. Липсваше му кафето, гъсто като мастило, играта на карти в някоя тиха кръчма, фриволните вицове, които разказваха проститутките.
Радваше се, че се връща. Повече или по-малко. Само едно нещо щеше да му липсва от Ню Йорк.
Захласнат в собствените си размисли, Джарет не разбра, че суматохата наоколо е насочена към него, докато не бе обкръжен. Той бързо разгледа тримата мъже и продължи спокойно да се подпира на гаровия стълб.
— С какво мога да ви услужа, господа? — попита тихо той.
Джеймс Тади проговори, но не на Джарет, а на спътниците си:
— Това е той, така. Познахте ли го?
Когато приятелите на Тади се забавиха с отговора, Джарет каза:
— Добре, симпатяги. Аз ви познах. Сватбата на мис Денъхи. Вие бяхте от страната на Холис Банкс.
— Видяхте ли? — каза Тади. — Признава си. А сега го питайте за тази сутрин на улица Джоунс.
Лицето на Джарет не изрази учудване, но той почувства, че думите на Тади го блъснаха в корема. Вече нямаше съмнение какво бе видяла Рени. Едно зърване на приятел на Холис в тълпата й бе припомнило целия риск, който бе поела с тази целувка. Погледът на Джарет се плъзна по триото, оценявайки опасността.
Този, който говореше, бе побойник, толкова мускулест, че не би било необходимо да се бие добре — повечето хора отстъпваха само пред размерите му. Русолявият му приятел бе слабичък, но вероятно подвижен, а най-тъмният и спретнат от тях бе тромав. При нормални обстоятелства Джарет би ги имал предвид, но не би се трогнал. Неизправното му рамо променяше обаче съотношението на силите.
Рени трябваше да му каже какво е видяла. Поне щеше да се озърта за евентуални неприятности.
Той гледаше право в тях, но знаеше, че Холис успя да го хване на тясно.
— Какво да направя за вас, симпатяги? — попита отново.
Джеймс Тади и приятелите му се спогледаха. Тади леко кимна и това бе единственото предупреждение за Джарет.
Джарет се сви и избягна първия удар, който русият отправи към него. Юмрукът на русия срещна стълба и той изкрещя от болка. Тромавият имаше повече късмет, а Джарет — толкова по-малко. Юмрукът се стовари под челюстта му и го запрати замаян назад. Втори удар, от Тади, го накара да се завърти. Преди да успее да отвърне, русият се намеси и безпогрешно откри раненото рамо на Джарет. От острият удар на Джарет му се догади от болка. Той се свлече, като се опита да предпази рамото си и да извади пистолета си. Болката пронизваше рамото и цялата му ръка. Но не стигаше до китката му. Пръстите му бяха неподвижни.
Обхвана го страх. Блокира един удар, насочен към лицето му, с лявата си ръка, но това го направи уязвим за удара към диафрагмата. Силата на Тади повали Джарет на корем. Тромавият го прасна здраво по раненото рамо. Този път болката бе толкова силна, че Джарет падна настрани.
Докато се бореше да остане в съзнание, Джарет смътно долавяше някакви изсвирвания изотзад и суетнята на хората по перона. Помисли си, че идва влакът, и проклинаше късмета си, че го изпуска. Тримата нападатели ту влизаха, ту излизаха от фокуса му.
