— Често прелиствам модните списания на мисис Дод също както всяка друга жена в Икоу Фолс.
— Извинявай, не помислих за това. — Погледът му се спря на дрехата й. — Гардеробът ти е все така… как да кажа скромен.
Джоулин усети играта на думи.
— Много забавно. — Тя хвърли възглавницата обратно към него, но тя прелетя далеч от целта. Той даже не направи опит да я хване. Долу на пешеходната пътека жената пак оправяше шапката на главата си и оглеждаше улицата, сякаш очакваше да получи помощ отнякъде. И тъй като помощ не идваше, тя отново се отправи към бара.
— Не ми прилича на жена, която има нужда от пари каза Джоулин. — Може пък да е скъпа уличница. Не е чудно, че Джорджи е решил да я изхвърли. Той мрази да плаща на момичетата си повече от пет долара на нощ.
Това напомни на Джарет, че и той трябваше да си плати. Взе дънките си и претърси джобовете. Намери една златна монета от десет долара.
— Трябва да съм имал късмет в играта снощи.
— Освен ако не си започнал с двадесет.
Той замълча.
— Така ли започнах?
— Не. Ти изгуби седлото си, коня и пушката с един удар.
— Господи! — Джарет тръсна глава. Трудно му бе да повярва, че бе способен на такава глупост. — Какво стана? Две или три игри на вятъра!
Без да отмести поглед от улицата, Джоулин повдигна четири пръста.
Съдейки по начина, по който го болеше главата, Джарет бе склонен да й вярва. Остави златната монета на нощното шкафче, освободи се от чаршафа, увит около кръста му, и започна да се облича.
— Знаеш ли, Джарет, рядко се случва каквото и да било в неделя сутрин. Изпускаш нещо, за което хората ще говорят до края на зимата. — Тя се засмя. — За Бога, Джорджи току-що изхвърли маншона й на улицата. Тя обаче не се отказва. Ще трябва да я изхвърли физически, ако иска да се отърве от нея. — Тя се замисли за момент. — Вярваш ли, че Джорджи може да има съпруга, за която никой да не знае?
— Това със сигурност ще ядоса съпругата, за която всички знаят. — Джарет закопча ризата си и я напъха в панталоните, след което прекоси стаята и застана до Джоулин. Босите му крака стъпваха по студения под. — Наистина трябва да си купиш нещо за пода.
Джоулин го погледна кисело.
Джарет седна до нея и започна да обува чорапите си. Когато свърши, се обърна най-после към прозореца. Улицата между двата бара беше празна.
— Действително е много интересно — каза той иронично.
— Имай търпение и почакай малко.
Той запази търпение цели две минути. След като никой не излезе от бара, Джарет се изправи на крака.
— Имаш ли някакви прахове против главоболие? — попита той, разтривайки слепоочията си.
— На тоалетката. Зад парфюмите. Искаш ли да ти ги разбъркам?
— Не, аз ще го направя. Не се безпокой за мен.
— Няма — Джоулин приглади ръкавите на пеньоара си. — Боже мой, тя не се предава! — каза тя с възхищение, виждайки че представлението на улицата започва отново. — Я гледай ти. Един мъж се приближава от конюшните. Трябва да е пристигнал в града с нея. Него също не го познавам. — Джоулин забеляза, че жената махна с ръка на мъжа, за да привлече вниманието му, след което отново влезе в бара.
Джарет изсипа лъжица от лекарството в една чаша и добави вода. След като разтворът беше готов, той остави настрана лъжицата и отиде с чашата до прозореца. Мъжът, които бързаше по дъсчения тротоар, му бе познат.
— Това е Дъфи Сидър. Той има доста голям опит в търсенето на злато по тези места. Виждал съм го да идва в града само за да попълни запасите си. Казваш, че има жена с него?
— По-скоро изглежда, че той е с нея.
Джарет изпи на един дъх съдържанието на чашата. Цялото лице се изкриви.
— Кълна се, че няма да пия повече — каза той.
— Казвал си го и преди.
— Имам предвид това лекарство.
Джоулин се усмихна и хвана ръкава на Джарет, преди той да успее да се отдалечи.
— Тогава защо Дъфи Сидър се влачи след полата на жена?
Джарет не се възпротиви.
— Жената хубава ли е?
— Не мога да я видя под тази кожена яка. Но е скъпа, това е сигурно.
— Тогава сигурно го е наела като водач. Той върши тази работа понякога за хора от града, които търсят златни находища. — Джарет измъкна ръкава си от пръстите на Джоулин. — Отивам долу да видя дали ще мога да накарам Ник да отключи кухнята по-рано от обикновено.
— Ще ти бъде по-лесно да го накараш да отвори бара Тя му хвърли мимолетен поглед. — Няма ли да се обръснеш? Изглеждаш ужасно.
— Не мисля, че Ник го е грижа за това.
Джоулин намери четката си за коса и я подхвърли към него.
— Поне си среши косата.
Ухилен, Джарет прокара няколко пъти четката през разрошената си коса.
— По-добре ли е така?
— Поне няма да изплашиш другите момичета.
Джарет остави четката.
— Яйца? — попита той. — Кафе?
— Какао.
— Бекон?
— Доста.
— Ще приготвя цяло угощение — обеща той.
На долния етаж нямаше и следа от Ник Бендър. Джарет отиде в кухнята в задната част на сградата. Считайки, че бе платил достатъчно на Джоулин, за да има право на малка закуска, той бързо приготви бъркани яйца с бекон. В изпълнения с пара въздух ароматът им се смеси с миризмата на кафе и какао. Джарет напълни две чинии и наля чаша горещо какао за Джоулин. Когато взе канчето с кафе, ръката му изведнъж изтръпна. Едва успя да отскочи, когато канчето се изплъзна от пръстите му. Кафето се разплиска върху печката и по пода. Канчето и капакът издрънчаха шумно, едва заглушавайки яростните псувни на Джарет.
Отмести чиниите встрани, разтърси ръката и рамото си и се опита да си възвърне силата. Почти незабавно изтръпването изчезна и той долови даже пулса на кръвта в палеца. Без да обръща внимание на безпорядъка, който бе направил, Джарет излезе от кухнята и отиде на бара. Намери скритите запаси от хубаво уиски на Ник Бендър и отвори една бутилка.
Джарет винаги беше презирал мъжете, които търсеха утеха в пиенето. Мнението му не се бе променило и след като се бе пропил. Сега той просто считаше себе си за един от онези, които презираше.
Джоулин се показа на стълбите.
— Малко е рано за пиене, не мислиш ли?
Джарет хвана гърлото на бутилката с лявата си ръка. Нямаше смисъл да рискува, когато ставаше дума за уиски.
— Остави ме, Джоулин.
— Мислех, че приготвяш закуска — каза тя.
— Остави ме.
— Не си прави труда да се качваш горе. Вратата ми е заключена за теб. — Тя се завъртя и с разсърден вид се качи отново в стаята си.
