на Болиард, то не й изглеждаше съвсем непознато. Бе виждала снимката й два пъти: веднъж, когато Джарет й бе казал да потърси няколко долара на дъното на куфара му, и още веднъж, когато го бе изненадала, докато изучаваше снимката посред нощ. Не пожела да й каже коя бе тази жена и откъде бе взел снимката й, но мрачният и горчив израз на лицето му я бяха накарали да изпита съжаление както към нея, така и към него.
Сега тя наистина бе заинтригувана.
— Не се безпокой, Джарет! — Тя отново извика към Рени: — Мога ли да направя нещо за вас?
Рени вдигна ръка над очите си, за да ги защити от особения блясък на сивото небе над сградите.
— Мистър Съливан казва, че скоро ще има буря — извика тя в отговор. — Не мога да намеря стая под наем нито при мисис Шепард, нито при мистър Болиард. Може би във вашето учреждение ще се намери нещо?
На Джоулин й бе доста забавно да чуе някой да нарича публичния дом
— Сигурно ще се намери стая тук. Ако не, можете да останете в моята.
Джарет отстъпи назад на улицата, така че да може да вижда Джоулин.
— Това не е никак забавно, Джоу. Тя не ти трябва тук.
— Това не те засяга.
— Наистина не ме засяга, по дяволите! — той хвърли през рамо нетърпелив поглед към Рени. — Ник няма да те остави в заведението си.
Рени отново извика към Джоулин:
— Той казва, че някой на име Ник няма да ми разреши да остана.
Джоулин само махна ръка при споменаването на Ник.
— Оставете на мен да се погрижа за Ник. Имате ли багаж? Куфари, вързопи?
— Няколко неща в конюшнята. — Тя се обърна към Дъфи — Ще се погрижиш за тях, нали?
Дъфи се усмихна, отново въртейки клечката в зъбите си.
— Ще се радвам, мис. Ще ми отнеме само няколко минути.
Дъфи кимна с глава и тръгна. Рени се отправи към вратата на заведението. Когато Джарет й прегради пътя, тя се опита да го заобиколи. Когато той отново застана пред нея, тя вдигна предизвикателно глава.
— Оставете ме да мина, мистър Съливан.
— Не.
В изумрудените й очи проблеснаха гневни светкавици.
— Вие ли притежавате тази улица?
— Не.
— Тогава нямате право да ме спирате.
— Това е бордей, Рени.
— Зная какво е — каза тя. Вятърът развя полите на роклята й, разроши козината на шапката й и извика прилив на гневен пурпурен цвят върху бузите й. — Ако това не ви спира да посещавате мястото, не би трябвало да безпокои и мен. Честно казано, аз съм уморена до смърт. Идвам от Денвър и преминах през една от най-трудните местности, които съм виждала. Прекарах три нощи на открито, като спях от подветрената страна на кучето на Дъфи, за да се стопля. Не отивам никъде другаде, освен в заведението на Бендър. Дали ще трябва да ви заобиколя, или да мина през вас, мистър Съливан, ми е все едно. Аз отивам там.
От прозореца на втория етаж се чу ръкопляскането на Джоулин.
— Добре казано, добре казано!
Това привлече вниманието на Джарет достатъчно дълго, за да може Рени да се промъкне покрай него. Той посегна да я хване, но погледът му попадна на разкървавените кокалчета на ръката му и той я дръпна назад. Така или иначе, не можеше да я задържа вечно.
Рени почувства огромно облекчение, когато влезе отново на топло. Пристъпи от крак на крак, опитвайки се да зарови лице в маншона.
— Налей й едно питие, Джарет — извика Джоулин от върха на стълбите. — Знаеш къде Ник държи запасите си. Ще бъда долу след малко.
— Искаш ли уиски? — попита мрачно Джарет.
Рени вдигна лице от маншона.
— Не, но бих изпила едно шери.
Той се ухили.
— Не вярвам да намериш шери в радиус от осемдесет мили наоколо.
Тя примигна, стресната от тона му, и каза с възможно най-кротък глас:
— Тогава бих пийнала малко уиски.
Рени се огледа, докато Джарет се занимаваше зад тезгяха. Освен рубенсовите форми на полуоблечената жена на картината, окачена над тезгяха, нищо друго като че ли не отличаваше „Бендърс“ от „Болиардс“, поне доколкото можеше да види Рени. Салонът бе слабо осветен и обзаведен само с най- необходимото. Релсата около тезгяха, на която клиентите слагаха краката си, сядайки на високите столове, мътно отразяваше светлината на газените лампи. Половин дузина кръгли маси и три пъти повече столове заемаха по-голямата част от издраскания дървен под. Извитата стълба бе тясна и стръмна, а зад перилата на втория етаж се виждаха вратите на четири стаи и коридор, който водеше към останалите.
Рени взе чашата, която Джарет плъзна по тезгяха към нея.
— Много е спокойно тук — каза тя.
— Неделя е. Никой не става рано в неделя сутринта, освен ако не иска да присъства на службата.
— А-а — каза тя, започвайки да разбира. — Събират се у мисис Шепард, нали?
Джарет кимна.
Джоулин леко изприпка надолу по стълбите. Бронзовият цвят на брокатената й рокля приятно се съчетаваше с цвета на очите и косата й. Тя протегна сърдечно ръка към Рени и погледна към Джарет в очакване да ги представи една на друга.
— Джоулин Картрайт, това е мис Мери Рени Денъхи. Джарет спря и се обърна към Рени: — Или може би това вече мисис Холис Банкс?
Подигравката в гласа му я накара да вземе решение Джарет нямаше нужда — и не заслужаваше — да знае всичко.
— Наричай ме просто Рени — каза тя на Джоулин.
Джоулин пусна ръката на Рени.
— А ти ме наричай Джоулин или Джоу. Няма смисъл да се държим официално тук, особено след като ще останеш за известно време с нас.
— Тя няма да остане тук — каза отново Джарет.
Нито една от жените не погледна към него. Дъфи Сидър вмъкна в помещението големия куфар на Рени и довлече вързопа с другия й багаж.
— Къде искате да оставя това?
— Има една стая в края на коридора, която е свободна — отговори Джоулин. — Третата врата вляво. Джарет, защо не му помогнеш?
И двете вежди на Джарет се вдигнаха нагоре.
— Да, по дяволите! — каза той и тръгна към кухнята.
Джоулин видя погледа, с който Рени проследи Джарет. Изразът на отчаяние в очите на по-младата жена трудно можеше да бъде сбъркан с нещо друго. Тя потупа ръката на Рени.
— Не се безпокой — каза тя мило. След това се обърна към Дъфи, който още пристъпваше нетърпеливо от крак на крак. — На горния етаж.
Измърморвайки нещо нечленоразделно, Дъфи нарами чувала и повдигна куфара.
— И на мен ще ми дойдат добре няколко глътки — каза той, докато минаваше покрай жените на бара.
— Ще ги имаш, когато се върнеш — му каза Джоулин. Тя извади една бутилка иззад тезгяха и я постави отгоре заедно с чиста чаша. — Това е за него. Защо не отидем в кухнята? Закусвала ли си?
