Като че ли в отговор, стомахът на Рени издаде къркорещ звук.
Джоулин се разсмя.
— Предполагам, че това е отговорът на въпроса ми. Хайде. Оттук.
Джарет вдигна глава, когато двете жени влязоха в кухнята. Изразът на лицето му бе едновременно мрачен и отблъскващ, следите от разлятото кафе бяха изчистени, на котлона вреше ново кафе.
— Явно човек не може да бъде оставен на мира тук.
— Не му обръщай внимание — каза Джоулин на Рени. — Седни, аз ще направя закуска. Какво ще кажеш за яйца и бекон?
Рени седна срещу Джарет.
— Това ще бъде чудесно.
— Казваш това, защото още не си опитала. Джоулин не е мисис Кавано — отбеляза Джарет.
Джоулин забеляза следите от опита на Джарет да направи закуска.
— Ти също не си по-добър — каза тя, посочвайки към останките в умивалника. Тя сложи престилка и започна да приготвя закуската. — Коя е мисис Кавано?
— Нашата готвачка — каза Рени. — Тя ви изпраща много поздрави, мистър Съливан.
— Твърде дълъг път си изминала, за да ми предадеш поздравите й — каза Джарет. Той стана и си наля чаша кафе. Седна срещу нея, без да предложи кафе нито на Рени, нито на Джоулин. — Мога ли да се надявам, че ще тръгнеш незабавно, за да й предадеш моите най-добри пожелания в отговор?
— Не смятам скоро да напусна Колорадо — каза Рени.
Джарет погледна към кафето си, усмихвайки се иронично.
Рени отвори уста, за да каже нещо, но видя, че зад гърба му Джоулин и правеше знаци да мълчи. Рени се учуди сама на себе си, че прие мълчаливия съвет на другата жена. Джоулин счупи три яйца над тигана.
— Изглежда, ще имаме бъркани яйца — каза тя, усмихвайки се през рамо към Рени. — Още ли ти е студено?
Рени забеляза, че не бе свалила палтото и шапката си. Бързо ги съблече и ги сложи на незаетия стол. Носеше вишневочервена вълнена рокля с черен кант на яката и подгъва. Ръкавите й бяха дълги и високата яка скриваше шията й. Не носеше украшения освен две малки черни обици на ушите. Приглаждайки предницата на роклята си, Рени отиде до печката и наля кафе за себе си и Джоулин. Тя усещаше погледа на Джарет, който я следваше, сякаш пробивайки дупка в гърба й. Ръцете й се разтрепериха.
— Млякото е в килера отзад — каза Джоулин.
Рени взе порцелановата кана и добави малко мляко към кафето си. Въпреки че Джоулин се стараеше да поддържа разговора, напрегнатото мълчание между Рени и Джарет бе очевидно.
Джоулин сложи чиния пред Рени и насипа от яйцата и бекона. Бърканите яйца бяха сухи и беконът бе почернял по края, но Рени не каза нищо.
— Благодаря ти. Много любезно от твоя страна.
Гледайки към изгореното ядене, Джарет се усмихна подигравателно.
— Удоволствието е мое — каза Джоулин. — Нямаше да получиш това при мисис Шепард.
— Това е факт — каза Джарет сухо.
Без да обръща внимание на Джарет, Рени заговори на Джоулин, която седна до нея:
— Не получих никаква помощ от мисис Шепард. Когато видях колко много хора се бяха събрали в гостната й, реших, че всички стаи са заети, но сега разбирам, че това е бил заради службата. Може би тя все пак има свободни стаи.
— Сигурна съм, че има — каза Джоулин. — Но ти пътуваш сама и…
— Мистър Сидър е с мен.
Джоулин се усмихна тактично.
— Мисля, че в очите на вдовицата не си изглеждала достатъчно порядъчна. Тя е видяла модерните ти дрехи и веднага си е направила заключение. Вероятно затова те е насочила към Джордж.
— Тя си е помислила, че съм…
— Проститутка — намеси се Джарет.
Рени бе ужасена от думите му — не заради себе си, а заради Джоулин. Тъмните й изумрудени очи се присвиха, впервайки се в Джарет.
— О, скъпа — каза Джоулин. — Не се обиждай заради мене. Парите на Джарет още са на нощното ми шкафче, доказвайки какво представлявам. — Тя кимна с глава към Джарет. — Както и какво представлява той.
Яркочервен цвят заля изпитите черти на Джарет. Столът под него изстърга по пода, докато го отместваше, за да стане. Отиде до печката, за да си налее още кафе, навеждайки се над дъската за рязане на месо.
Разкритието, че Джарет бе споделил леглото на Джоулин, накара Рени да напрегне всичките си сили, за да изглежда спокойна. Безпокоеше я фактът, че това въобще я безпокоеше.
Рени бе очаквала това, когато реши да тръгне на запад. Не че бе променила решението си по отношение на него — тя не би могла да го промени, но все пак собствената й реакция я изненада.
— След като мисис Шепард не пожела да ме приеме — каза тя на Джоулин, — тогава защо мистър Шепард ме изхвърли?
— Той може да познае една лейди още щом като я види.
Рени не отмести поглед от Джоулин.
— Аз също — каза тя меко.
Сега бе ред на Джоулин да се изчерви. Тя наведе глава и започна да яде.
Джарет спря студения си дистанциран син поглед върху Рени.
— Мисля, че е време да ми кажеш защо си тук — каза той. — Не мога да си представя, че може да си се отклонила от пътя с водач като Дъфи.
— Дойдох, за да те намеря — каза тя спокойно.
— Намери ме. Сега кажи за какво ти трябвам.
„Той е същият и все пак не съвсем същият като преди“ — си помисли Рени. Сапфирените му очи, чийто поглед я бе поразил преди, сега изглеждаха толкова далечни и в тях нямаше и следа от добро настроение. Правилният му нос, слънчевите искрици в ъгълчетата на очите му и дългите тъмни мигли бяха познати черти на лице, което изглеждаше странно непознато сега. Той бе отслабнал — виждаше се по начина, по който ризата му падаше свободно върху раменете, както и от колана му, който бе стегнат повече от преди, от изпития вид на лицето му, покрито с еднодневна брада. Говореше рязко, без предишното закачливо провлачване на думите, което свидетелстваше за това, че изпитва някакво особено удоволствие от момента. Тя си спомни, че преди често използваше сарказъм, за да подсили аргументите си, но забеляза, че не това бе намерението му сега.
Джарет Съливан бе просто неприятен.
Рени остави вилицата си. Пръстите й стиснаха чашата с кафе.
— Мислех, че веднага ще разбереш защо съм тук — каза тя. Не си ли чул нищо за това, което се случи с баща ми?
Веждите му се сбърчиха неискрено.
— Новините бавно достигат по тези места.
— Не чак толкова бавно — каза Джоулин, хвърляйки многозначителен поглед към Джарет. — Човек, който прекарва повечето от времето си, загледан в дъното на чашата, последен научава всичко.
— Млъкни, Джоу — каза той.
Джоулин не обърна внимание на заповедта му.
— Какво е станало с баща ти, Рени?
— Изчезна.
Джарет се върна към масата и седна.
— Какво искаш да кажеш с това, че е изчезнал? Как може мъж като Джей Мак да отиде някъде, където да не може да бъде намерен?
Джоулин леко подсвирна.
— Джон Макензи Уърт ли ти е баща?
