Рени кимна.
— Познаваше ли го?
— Нима има някой, който да не го познава? — попита Джоулин. — Той беше известен като президента Грант.
Джарет изви брада към Джоулин.
— Защо говориш за него в минало време? — попита той.
— Защото е мъртъв. — Тя погледна към Рени. — Извинявай Рени, но така пишеше във всички вестници, които се получават в Икоу Фолс. Новината бе на първа страница на „Роки Маунтейнс Нюз“. Беше голяма сензация.
— Знам — каза Рени. — Сестра ми Майкъл написа това.
Челото на Джоулин се набразди, когато повдигна вежди.
— Нищо не разбирам сега — каза тя.
— Точно така — каза Джарет. — Рени, какво искаш да кажеш с всичко това? Мъртъв ли е Джей Мак, или не е мъртъв?
Рени наведе очи и погледна към ръцете си. Пръстите и бяха побелели от напрежението, с което стискаше чашата.
— Зависи на кого ще повярвате — каза тя тихо. — Майкъл счита, че е мъртъв. Тя не иска да е мъртъв, но не може да повярва в обратното. Итън предполага, че Джей Мак едва ли би могъл да оживее след катастрофата. Мери Франсис го прие. Също и Скай и Меги. Мама е в траур, но тя все още не вярва, че това е истина. Заради нея дойдох тук. — Тя спря за момент, след това продължи с едва доловим глас. — Също и заради мене. И двете искаме да знаем какво е станало.
Джарет погледна към Джоулин за пояснения.
— Какво пишеха вестниците?
— Джей Мак е бил във влака, който катастрофира близо до Айрън Бридж преди няколко седмици.
— Шест седмици — каза Рени. — Това стана преди шест седмици. — Тя вдигна очи към Джарет. — Не знаеше ли това?
Той тръсна глава.
— Не съм чул нищо. Не и за катастрофата. Още повече пък за Джей Мак.
Кафявите очи на Джоулин се стрелкаха от единия към другия.
— Шестдесет души загинаха в катастрофата — каза тя, — целият обслужващ персонал, с изключение на един от кондукторите, доколкото си спомням. Влакът е дерайлирал при завоя на някакво място, което се наричаше…
— Джъглър Джъмп — казаха едновременно Рени и Джарет.
— Познавам това място — каза Джарет в отговор на въпросителния поглед на Рени. — Завоят е опасен и няма друго място, от което влакът би могъл да падне. Съжалявам, Рени.
Той, изглежда, говореше искрено и го каза така, като че ли Джей Мак наистина бе мъртъв. Рени тръсна глава.
— Тялото му не беше намерено — каза тя. — Итън тръгна за Денвър, за да ръководи търсенето, и не можа да намери тялото на баща ми. Всички други бяха открити, с изключение на Джей Мак.
— Може би има причина за това — каза Джоулин. — Тези места са диви, Рени, и всичко може да се очаква.
— Деверът ми каза същото — отговори Рени.
Джарет заговори с рязък тон. Не искаше да й спестява мъката, защото трябваше да я накара да се опомни и да погледне истината в лицето.
— Трябваше да послушаш Итън. Той познава тези места. Не е…
— Той каза, че ги познавате по-добре от него. — В гласа й се чувстваше предизвикателство. Тя не бе изминала целия този път, за да се откаже сега толкова лесно. — Когато писах на Итън и Майкъл за намеренията си, Итън ме посъветва, че вие сте човекът, когото трябва да намеря.
— И сега, когато ме намери, какво ще правиш?
— Искам да ви наема, мистър Съливан. Искам да ме заведете до пролома Джъглър и да ми помогнете да намеря баща си.
Джоулин погледна Джарет внимателно. Сякаш съжаляваше, че бе оставил бутилката си на тезгяха в бара. Тя не се изненада от отговора му.
— Не се наемам — каза той кратко.
— Но…
Джарет стана от масата.
— Забравете за това, мис Денъхи. Предложението ви не ме интересува. — Той излезе от кухнята, преди тя да успее да каже дума.
Джоулин въздъхна и погледна с любопитство към Рени.
— Наистина ли мислеше, че той ще ти помогне?
Рени отмести чинията си.
— Мислех, че ще вземе парите. Преди го направи.
— Изглежда, че този път не иска. Виж какво, мила, той навярно просто се опитва да ти спести парите и разочарованието.
— Него не го е грижа особено за разочарованието ми.
— Не го е чак толкова грижа и за парите.
Рени не бе готова да повярва на това. Джарет Съливан бе ловец на глави. Ако това не означаваше интерес към парите, Рени не можеше да си представи какво друго би означавало. Той бе приел десет хиляди долара от Джей Мак, за да се намеси в живота й. Не просто се интересуваше от пари — той беше алчен. Тя си помисли, че грешката й може би се състои в това, че не бе споменала сумата, която бе готова да плати.
— Къде отиде? — попита тя.
Джоулин сви рамене.
— Не знам точно. Може би на горния етаж. Или обратно в бараката си. Има малка дървена къща в края на града. Спечели я при една игра на покер преди няколко месеца. Тя поклати глава, като че ли можеше да прочете мислите на Рени. — Не те съветвам да тръгнеш след него сега. В момента го боли глава и иска да бъде сам. Остави го малко да помисли над предложението ти.
— Нямам време да го оставя да мисли — каза Рени. — Ти самата каза, че скоро ще има снежна буря. Малкото останали следи от баща ми могат да бъде затрупани, ако не тръгна да го търся сега. — Без да се вслуша в съвета на Джоулин, Рени грабна палтото си и изтича след Джарет.
Дъфи Сидър беше единственият посетител на бара. Още щом видя Рени да излиза от кухнята, той разбра кого търсеше тя, затова вдигна чашата си с уиски и посочи към улицата.
Рени наметна палтото си по пътя към вратата. Видя Джарет, който вървеше към конюшнята, и го извика. Той не я чу или се направи, че не я чува. Рени вдигна полите на роклята си и се затича след него. Успя да го настигне пред магазина на Хендерсън.
Протегна ръка и го хвана за ръкава.
— Мистър Съливан! Моля ви, бъдете така добър да спрете когато ви говоря!
Той наистина спря. Направи го така внезапно, че Рени почти се сблъска с него. Не се опита да я подкрепи, когато тя едва не падна в калта.
— Какво искаш от мен? — попита той с леден тон и неприкрито нетърпение.
— Аз се отклоних от пътя си, за да ви намеря — каза тя. — Можете поне да ме изслушате. Готова съм да ви предложа петдесет процента повече, за да намерите баща ми, отколкото той ви предложи, за да попречите на сватбата ми!
— Петнадесет хиляди долара?
— Точно така. — Беше ли привлякла вниманието му?
— Вървете си в къщи, мис Денъхи.
Рени залитна, като че ли я беше ударил. Можеше да каже със същия ефект „върви по дяволите“. Беше казано със същата учтивост.
— Ще стигна до пролома Джъглър — каза тя. — С вас или без вас, ще открия какво се е случило с баща
