— Хайде — каза Тади. — Това са ченгетата. Зле ще си изпатим, ако семействата ни разберат за това.
Русият се бе навел над чантата на Джарет и ровеше из съдържанието й.
— Идвам. Холис каза да вземем парите, ако успеем.
Пръстите му се натъкнаха на къс хартия. Той го извади и видя, че държи чек за петстотин долара. Погледна подписа изруга. — Погледнете! Това са парите от наградата за госпожа Кели!
Неспокоен, Тади се наведе над Джарет и пребърка джобовете му. Откри личния чек на Джей Мак за десет хиляди долара в джоба на жилетката на Джарет.
— Ето какво иска Холис — каза той. — Да тръгваме Привличаме твърде много погледи.
Русият се изправи, уви чека за наградата около пръста си и го сложи в джоба си. Ухили се към Джарет.
— Изглежда, че трябва да обявят награда и за теб. Не може току-така да се отмъква чужда жена. — И заби острия връх на обувката си в слабините на Джарет.
Когато полицията дойде, Джарет бе в безсъзнание, а нападателите — отлетели.
Глава 6
Джоулин Картрайт мързеливо се изтърколи от леглото. Петите й докоснаха студения дъсчен под.
— Трябва да си купя черга — промърмори тя, свивайки зиморничаво пръстите на краката си. Протегна ръка и взе чорапите, които висяха на дръжката на люлеещия се стол, след това изтича на пръсти до стола под прозореца, седна и започна да ги обува. Погледна през рамо към тялото, проснато на леглото. Нито движението й в стаята, нито звукът на гласа й бяха достатъчни, за да го събудят. Джарет Съливан си отспиваше след двудневно средноинтензивно пиене.
Джоулин плъзна крак в единия от чорапите, след това обу другия и приглади черната копринена повърхност върху стройната линия на прасците си. Прикрепи ги с оловносиви жартиери точно над коленете, след това оправи колана на роклята си и нагласи яката така, че да се вижда горната част на гънката между гърдите й.
— Не че има значение — промърмори тя, хвърляйки недоволен поглед към Джарет. — Той се интересува повече от леглото, отколкото от гърдите ми.
— Буден съм, Джоулин — избоботи уморено Джарет. Главата му клюмна отново. Дневната светлина го бе заслепила при краткия опит да отвори очи и той придърпа възглавницата върху лицето си.
— Не ми изглеждаш твърде буден — каза тя остро. Джоулин се наведе над тоалетката и взе четката за коса. Почука с нея по перваза само за да подразни Джарет и след това я зарови в косата си. Звучното хъркане, което се чуваше откъм леглото бе достатъчно, за да й покаже до каква степен можеше да очаква някакви знаци на внимание тази сутрин. Тя измъкна четката с намерение да го замери с нея, но се отказа. Завивките се бяха смъкнали от гърба на Джарет, оголвайки благородното продължение на гърба му.
Джоулин погледна дълго и внимателно стегнатите му хълбоци. „Може ли една жена да се сърди дълго на мъж с такъв хубав задник?“ Тя пак започна да разчесва кестенявата си коса, с ленива грация този път, и отмести очи от леглото, заглеждайки се през прозореца.
Икоу Фолс не се различаваше особено от повечето градчета на запад. Единствената му пътна артерия, наречена Мейн Стрийт, бе събрала всевъзможни магазини и търговски предприятия от двете си страни. Там имаше бръснарница и бани където всеки златотърсач можеше да се обръсне и да вземе вана за две дванадесетцентови монети. Сапунът струваше десет цента. Магазинът предлагаше разнообразни стоки от бонбони и басма до мотики и златотърсачески карти. Аптекарят държеше бурканчета с лекарства на задната стена на магазина си, но печелеше главно от мехлеми и освежители за коса. И двете козметични средства съдържаха повече алкохол, отколкото чаша уиски в бара на Бендър, както и в този на Болиард. Причината за това бе, че Ник Бендър и Джорджи Болиард никога не сервираха уиски, без да го разредят с чиста изворна вода.
Джоулин се изсмя, когато Джарет се обърна в леглото и тихо изстена. Изглеждаше така, сякаш бе пил уиски, подправено с освежител за коса.
Тя опря гладката си буза върху стъклото на прозореца и откри, че виждаше конюшните чак в края на града. Улицата бе почти празна. В неделя сутрин в Икоу Фолс обикновено бе спокойно. Хората, които посещаваха неделната служба, сега се срещаха в гостната на пансиона на мисис Шепард. Отиваха там всяка неделя, откакто гръм бе ударил и запалил църквата през юли. Фондът за нова църква нарастваше бавно. Не че жителите на Икоу Фолс не бяха загрижени за това да построят новата църква — просто мисис Шепард правеше най-хубавите канелени кифлички в града и ги сервираше след службата, така че никой не бързаше особено да напусне гостната й. Всички бяха забелязали, че негово преподобие свещеникът Джоунс бе започнал леко да напълнява, откакто общуваше с вдовицата Шепард и канелените й кифлички. Тъй като свещеникът бе посетил Джоулин и момичетата преди няколко дни, тя също споделяше мнението на повечето от жителите на Икоу Фолс по този въпрос.
Джоулин се отдръпна от прозореца, усука косата си и я прикрепи на тила с няколко фиби. Погледът й се плъзна по веригата планински върхове на северозапад от Икоу Фолс. Те бяха забулени с тежки облаци, което означаваше, че вятърът носеше след себе си сняг. Набраздената и напукана кал на улицата вече бе започнала да замръзва. Наклонените покриви и украсени фасади на всички магазини до вечерта щяха дай се покрият със сняг.
Движението на пешеходната пътека отсреща привлече вниманието й. Стаята на Джоулин бе на втория етаж на „Бендърс“. Между „Бендърс“, разположен на южната част на улицата, и „Болиардс“ на северната съществуваше приятелско съперничество. Джоулин често намигваше или махваше с ръка на момичетата, които работеха в стаите на горните етажи на „Болиардс“. И защо не? Повече от дузина мъже се падаха на една жена в Икоу Фолс и бизнесът процъфтяваше и в двете заведения. Ето защо Джоулин бе изненадана от това, че Джордж Болиард изхвърляше една жена от бара си навън, на улицата.
Джоулин се изсмя високо, гледайки как жената изтърси гърба на палтото с пясъчен цвят, което носеше, оправи модната си шапка с козина по кантовете, която се бе килнала на главата й, вдигна от земята маншона в тон с шапката и отново влезе в бара. Явно гневът на Болиард не я плашеше ни най-малко.
— Джарет! — извика Джоулин. — Хей, ела тук! Трябва да видиш това. — Докато говореше, тя видя широкото лице на Джордж и още по-широкия му корем, които се движеха напред-назад пред големия прозорец на бара. Обхождаше с широки крачки територията си и даже отдалеч изглеждаше така, сякаш скоро щеше да получи удар. — Джорджи, изглежда, е глътнал огъня на ада!
Джарет измърмори нещо, дръпна завивките до кръста си и бутна възглавницата от лицето си. Реши да отвори едното си око. Това бе мъчително упражнение, но си заслужаваше да види силуета на Джоулин до прозореца Синият копринен халат, който носеше, подчертаваше линиите на тялото й, а черните чорапи бяха като загадъчна сянка върху краката й. Тя се обърна и го погледна. Той забеляза, че очите й имаха точно същия кестеняв оттенък като косата й. Опита се да си спомни случилото се предната вечер, но не успя. Надяваше се, че поне се бе държал добре с нея. Джоулин бе нещо повече от случайна любовница: тя бе приятелка.
— Върни се в леглото, Джоу — измърмори той. — Забрави за Джорджи.
Джоулин махна нетърпеливо.
— Изпускаш най-интересното. Джорджи ще избухне като фойерверк всеки момент.
Дясната ръка на Джарет стисна края на една от възглавниците. Хватката му бе достатъчно силна, за да я хвърли към Джоулин. Тя я улови леко, със смях. Джарет погледна встрани, скривайки моментния си ирационален гняв. Не искаше да нарани Джоулин, но бе хвърлил възглавницата с всичката сила, на която бе способен. Силата му едва бе достигнала за да я изпрати до средата на стаята.
— Гледай ти! — каза Джоулин, прехвърляйки отново вниманието си върху онова, което ставаше на улицата. — Ето и жената отново навън и… след нея и шапката й. Знаеш ли. Джарет, бих искала да имам такава кожена шапка. Точно такива са модерни сега на изток.
— Как би могла да знаеш? — попита Джарет. Той се надигна бавно, усещайки болка във всеки мускул. — Не си била на изток от Денвър от две години насам.
