Джарет остави пушката си при следващия вик на Рени. Кошмарите, които сънуваше, бяха накарали тялото й да се свие в малка стегната топка под завивките. Коленете й докосваха гърдите, стиснати от ръцете й в защитна прегръдка. Главата й бе наведена надолу. Вратът и гърбът й образуваха вцепенена дъга по цялата си дължина. Този път той не поиска разрешение. Протегна ръце и я притисна към себе си в прегръдка, която бе повече силна, отколкото нежна, повече защитаваща, отколкото успокояваща. Той я държеше така, докато тя се тресеше от ридания, даже когато дясната му ръка изтръпна от рамото до краищата на пръстите му. Чувствителността на ръката му ту изчезваше, ту отново се връщаше, докато Рени отново и отново се събуждаше, за да се сблъска с ужаса и болката, след което потъваше в безтегловността на съня.
Тя вдиша дълбоко въздух, докато тялото й все още трепереше от ридания. Сълзите напираха от очите й и се процеждаха през миглите. Пръстите й мачкаха плата на ризата на Джарет, вкопчвайки се в нея, сякаш от това зависеше животът й. Тя притискаше чело към рамото му. Риданията идваха от дълбочината на наранената й душа.
Той прокарваше през косата й пръсти, които невинаги усещаха копринения й допир. Брадичката му се опираше върху богатата червено-кестенява корона. Повтаряше името й, наричайки я първо Рени, а след това и Мери Рени, както предполагаше че семейството й би я наричало в подобен момент. По някакъв начин той достигна до нея. Момичето изхълца и започна да подсмърча след това. Той извади носна кърпа от джоба си и я сложи в ръката й. Рени, изглежда, не знаеше, какво да прави с нея.
— Вместо ризата ми — каза той тихо.
Думите му преминаха през съзнанието й. Беше й необходимо малко време, за да ги възприеме. Изведнъж си даде сметка за това как се бе сгушила в прегръдките му, притисната тъй плътно до тялото му, сякаш бе част от него. Смутена, започна да се отдръпва.
— Недей — каза той. — Така си добре. Вземи кърпата и си избърши лицето.
Пръстите й се разтвориха и с нежелание пуснаха края на ризата му. Рени леко докосна очите си с кърпата и издуха, леко носа си.
— Духай с всичка сила — каза той.
Очите й се напълниха отново със сълзи. Но именно неговата особена, недодялана нежност я накара да се отпусне. С невидима в тъмното усмивка тя вдигна кърпата към носа са и се изсекна с всичка сила. Джарет подтисна усмивката си докато тя протегна ръка, за да му върне кърпата.
— Задръж я — каза той. Не знаеше дали му харесваше това, че тя все още бе в състояние да го накара да се смее. Той добави: — Доста време от нощта ни остава. Може пак да имаш нужда от нея.
Мисълта за кошмара накара Рени да изтръпне отново.
— Тогава няма да спя — каза тя.
По добре да си бе мълчал.
— Ти не ми пречиш — каза той, когато тя се опита да се измъкне от скута му.
Тя кимна доволна, хвана края на палтото и го уви около раменете си така, че и двамата можеха да се възползват от топлината му.
— Сънувах тези мъже — каза тя.
— Това си и мислех.
— Иска ми се да ги бях убила аз.
Той не каза нищо, продължавайки да гали косата й от главата надолу към кръста, усещайки как напрежението напуска тялото й.
— Имах пистолет.
— Знам. „Смит и Уесън“ джобен модел. Намерих го.
— Щях да го използвам.
— И това знам.
Той я притисна до себе си така, че бузата й се опря в рамото му. Дъхът й затопляше тила му.
— Съжаляваш ли, че ги уби?
— Да убиваш никога не е голямо удоволствие — каза той. — Но що се отнася до тези двамата… без малко не направих изключение. Не, не съжалявам… и се радвам, че не се оказа ти убита. — Джарет премести тежестта си на другата страна, премествайки с това и нея. — Хайде да спим. Не се знае, може и да заспиш. — Той самият бе започнал да изтръпва — при това не там, където трябва. Опита се да се отдръпне, преди тя да усети изпъкналостта между краката му.
Даже и в дебелите вълнени чорапи пръстите на краката й бяха ледено студени. Тя потърка крака си в краката на Джарет докато той се изтягаше до нея. Бе твърде заета с задачата да си намери удобно място, за да чуе рязкото вдишване на Джарет.
— Удобно ли ти е? — попита той през зъби, докато тя се наместваше. Изруга, а тя измърка нещо в отговор. Не стига, че използваше крака му като място за почесване, че се свиваше в скута му с котешка изящност или го гледаше с изумруденозелените си очи — сега трябваше да чуе и този неин доволен мъркащ глас. — Опитай се да поспиш.
Минаха няколко минути, но нито един от двамата не затвори очи или помисли за сън.
— Рени? Какво има? Сега си по-будна от преди малко.
Това бе така, но тя не знаеше как бе разбрал. Стараеше се да не се движи, да диша спокойно и да лежи отпусната до него.
— Още чувствам ръцете им върху себе си — прошепна тя.
Джарет не знаеше какво да каже. Ако можеше някак да поеме върху себе си мъката й, щеше да го направи.
— Измих се. Знаеш ли, търках с всичка сила. Но не помогна. Все още чувствам допира на пръстите им, устните им.
— Как да ти помогна?
— Прогони това усещане!
Той поклати това.
— Не мога да го направя, Рени. Не зная как.
— Тогава го заличи.
— Какво? — той едва дишаше.
— Заличи го — каза тя. — Сложи ръцете си там, където ги слагаха, докосни с устни местата, които те докосваха.
— Не знаеш какво говориш. — И какво искаш от мен си помисли той. Ако я докоснеше по начина, по който тя му предлагаше, нямаше да се свърши с това. — А Холис Банкс — попита той.
— Холис не е тук — каза тя открито. — Ти си тук.
— Това е егоистично, Рени. Прекалено егоистично дори за теб.
Наблюдението му бе остро и истинността му я нарани дълбоко.
— Изглежда, никога не мога да постъпвам правилно, когато съм с теб.
— Опитай се да заспиш — каза той. — Това ще бъде най правилното нещо сега.
Ароматът, който идваше от нея, бе като тежко вино. Смесеният мирис на мускус и лавандула висеше във въздуха. Устните й бяха меки, гъвкави и подвижни под допира на устата му, те отвръщаха на целувките му и търсеха в тях свое собствено удоволствие. Той прокара език по ръба на зъбите й. Устата и се отвори. Ако гладът и копнежът имаха вкус сега той го усещаше на езика си.
Ръцете й обвиваха главата му, притискайки я към лицето й. Пръстите й рошеха косата му. Тя го проучваше с устни, език и зъби, предприемаше атаки върху брадичката, бузите и врата му. Това, което усещаше в себе си сега, бе толкова мощно, че разрушаваше преградите на разума в нея. Да го има бе всичко за нея и това усещане я поглъщаше.
Силата на чувствата й я накара да се събуди. Рени изстена треперейки, на границата на съня. Джарет спеше до нея. Едната му ръка лежеше върху гърдите й, дланта обхващаше формата през плата на нощницата. Кожата й бе странно изтръпнала под тежестта на ръката му и зърното бе издуто. Тя бавно вдигна колене към гърдите си, опитвайки се да разбере смътното усещане за болка в слабините и неочакваното съзнание за някаква празнота там. Особеното, неизпитано дотогава напрежение на мускулите й постепенно изчезваше, оставяйки след себе си особено пробождане, което чувстваше на вълни под
