— Това е смешно. — Тя се приготви да спори, но млъкна при първия му мрачен поглед. Клатейки глава и озадачена от неразумното му упорство, Рени тръгна към стълбите. Нужни й бяха няколко качвания и слизания, за да пренесе и целия си багаж. Бе благодарна, че част от нещата й бяха останали в заведението на Бендърс. Още една екскурзия по стълбата наистина щеше да я довърши.
— Ще си свалиш ли най-после палтото? — попита Джарет когато тя се приближи към печката. — Няма да те нападна знаеш това.
Засегната от тона му, Рени бавно разкопча палтото си Преди упражнението си на изкачване и слизане по стълбата й беше студено, но тя не му каза това.
Джарет посочи към една редица куки, забити в стената близо до външната врата, където висеше собственото му палто.
— Там.
Рени окачи палтото.
— Мога ли да ти помогна? — попита тя. Той правеше макарони, разрязвайки тестото на равни ленти и хвърляйки го в кипящата вода. Месен сос вреше в тиган.
— Можеш ли да готвиш?
— Не.
— Така си и мислех. — Посочи с брадичка към масата. Можеш да сложиш чинии и прибори. Огледай се и ще намериш всичко необходимо в стаята.
Тя по-скоро щеше да си прехапе езика, отколкото да се моли да й покаже къде стояха съдовете и приборите. Когато се нуждаеше от нещо, което не можеше да достигне сама просто дърпаше стол към стената с рафтовете, качваше се на него и го сваляше без чужда помощ. Това предизвика нова злъчна забележка от страна на Джарет.
— Не се прави на великомъченица! — каза той, гледайки как бута стола обратно. — Следващия път си отвори устата.
Рени привърши с подреждането на масата, след което седна на люлеещия се стол с гръб към Джарет и постави крака върху металния лист над огнището. Най-после измъкна и последните фиби, които се бяха задържали в косата й, и започна да я разресва с пръсти, премятайки я през рамо и грижливо разплитайки възелчетата и сплъстените места.
Джарет шумно стовари тенджерата с макароните на масата. Видя как Рени подскочи. Съжаляваше за това, но бе благодарен, че най-после спря монотонното си тананикане. Седнала пред огъня, Рени придаваше на стаята някак прекалено уютен вид. Косата й проблясваше с огнени отблясъци, докато тя безгрижно се люлееше напред-назад и си тананикаше.
— Ти не можеш дори и една мелодия да изпееш вярно — каза той.
Тя не се засегна ни най-малко.
— Знам. Абсолютно никакъв слух. — Спря да се люлее. — Извинявай. Пречеше ти, нали?
— Не — кратко отговори той. Пречеше му, но не по начина, по който мислеше тя.
Рени не обърна внимание на отговора му. Вече бе решила, не никога няма да тананика в негово присъствие, и продължи да заплита косата си.
— Вечерята е готова — каза Джарет. — Не е много, но ще ни стигне, докато Джоулин донесе храна от града.
Рени започна да прибира косата си.
— Остави я — каза той. — Главоболието ти ще изчезне по-бързо, ако я оставиш разпусната.
Тя сложи фибите в джоба си и направи хлабава плитка, след което седна до Джарет на масата. Устата й се напълниха със слюнка, когато той насипа голяма порция макарони и сос и я сложи пред нея. Склони глава за молитва и когато я вдигна, забеляза, че Джарет я наблюдава. Разбирайки погрешно причината за вниманието му, Рени докосна подутината на лицето си.
— Толкова зле ли изглежда, както го усещам? — попита тя.
— По-зле.
Тя просто кимна, приемайки факта, и отпусна ръка, след което взе вилицата и започна да яде. Макароните бяха нежни, а сосът не бе безвкусен, както предполагаше, а приятно подправен с лук и червен пипер.
Джарет продължи да я гледа. Бръчките в ъглите на очите му станаха по-дълбоки. Той смръщи замислено тъмните си вежди.
— Ти съвсем не си суетна, нали?
Рени нямаше представа накъде клонеше той. Тя се стегна в очакване на някоя от заядливите му забележки. Очите й бяха уморени, а смехът й издаваше съзнанието за собствената й уязвимост.
— Сигурно има нещо, заради което да съм суетна, нали? — Тя отново сведе поглед и започна да яде, надявайки се че тази тема бе изчерпана.
Темата наистина бе изчерпана, защото Джарет не знаеш, как да й каже, че косата й бе невероятна комбинация от цветове и отблясъци, която блестеше даже и когато не бе близо до огъня. Не само че не знаеше как да й го каже, но не бе сигурен, че въобще искаше да й го казва. В края на краища те продължиха да се хранят мълчаливо.
Бе започнало да се стъмнява, когато дойде Джоулин. Рени седеше на скамейката до прозореца и четеше един от пожълтелите стари вестници, които бе намерила на рафта. Когато видя Джоулин, тя стана, за да й помогне, но Джарет й направи знак да остане на мястото си.
— Аз ще й помогна — каза той. — Няма нужда и тримата да се захващаме. Тя не е донесла чак толкова много провизии.
Сложи палтото си и излезе навън. След няколко минути Джоулин влезе, последвана от Джарет, с ръце, пълни с пакети, взети от „Бендърс“. Той изтупа снега от краката си, остави товара на пода и помогна на Джоулин да свали шапката и палтото си. Очите на Рени се разшириха при вида на дънките и фланелената риза, с които бе облечена Джоулин.
Забелязвайки учудването й, Джоулин погледна към дрехите си и се засмя.
— Роклите ми са прекалено ефирни и не подхождат за времето навън. Освен това не искам вятърът да вдигне полата ми и да ми изстуди…
— Джоулин! — прекъсна я Джарет предупредително.
— Задника — каза Джоулин с усмивка. — Какво си мислеше, че щях да кажа?
Джарет повдигна умоляващо очи нагоре и продължи да подрежда провизиите.
Джоулин се обърна отново към Рени, седна и сложи краката си на края на скамейката.
— Момичетата помагат на Дъфи да изтрезнее. Утре или вдругиден ще бъде в състояние да те заведе в Денвър или поне до Стилуотър, откъдето ще можеш да вземеш влака.
— Попитай го дали ще може да ме заведе до пролома Джъглър.
Джоулин се поколеба и хвърли поглед към Джарет в очакване да се намеси. Тъй като той мълчеше, тя каза:
— Сигурна ли си, че все още искаш да отидеш там? Сега знаеш как изглежда пътят нататък, нали сама успя да видиш част от него. Защо да не се върнеш в Денвър и не вземеш влака, който отива в тази посока?
— Катастрофата разруши пътя към пролома. Малко след като приключи търсенето, снегът заваля и попречи на ремонта на железопътната линия. Части от линията са повредени и затрупани на много мили преди пролома. Влакът не може да се приближи до това място нито от едната, нито от другата страна. По този път няма движение вече повече от месец.
Джарет подпря хълбока си на ръба на масата и протегна десния си крак.
— Да не би да искаш да кажеш, че Североизточните железници нямат достатъчно работна ръка, да не говорим за пари, за да почистят пътя и поправят линията? Що се отнася до търсенето, нима само една твоя дума няма да изпрати сто мъже там, където искаш?
Рени повдигна леко брадичка и погледна Джарет над рамото на Джоулин.
— Двадесет хиляди долара не можаха да помръднат теб — каза тя спокойно. — Какво те кара да мислиш, че имам власт да заповядвам на стотици мъже?
— Може би не знаеш как да го поискаш — каза Джарет. Когато тя го погледна неразбиращо, той тръсна глава. — Няма значение. Ами Банкс? Нищо ли не може да направи?
