— Значи в момента Холис ръководи Североизточните железници.
— Да. Бе избран от Съвета на директорите.
— Семейството ти осигурено ли е? Майка ти? Сестрите ти?
— Джей Мак се бе погрижил за нас. — Очите и гласът и бяха уморени. — Нито един от нас няма да изпитва нужда от нищо.
„Освен самия Джон Макензи Уърт“ — си помисли Джарет.
— А съпругата на баща ти?
Рени трепна, но каза спокойно:
— Нина е осигурена. Всеки от нас има дял в Североизточните железници.
— Но Холис Банкс ги ръководи.
— Да, така е.
Джарет стана и хвърли в огъня няколко цепеници. Разбута жаравата, за да осигури въздушен приток.
— Рени, разбираш, че е възможно да отидем до пролома в да не намерим нищо там.
Тя обърна стола си. В очите й проблесна надежда.
— Итън каза…
— Итън ми е приятел. Ако ме попиташ кой е най-добрият шериф в цялата страна, ще ти отговоря, че това е Итън Стоун, но аз не познавам всички шерифи, Рени, както и Итън не познава всеки следотърсач в страната. Той знае, че аз работя като ловец на глави, но не знае, че вече не се занимавам с това. — Той остави настрана ръжена и се наведе над каменната полица над камината. — Може да не съм най-добрият, който би могъл да ти помогне в тази задача. Мислила ли си за това?
— Не — каза тя, ставайки на крака. — Никога не съм мислила за това. — Той се опита да каже нещо, но Рени вдигна ръка предупредително. — Почакай, остави ме да довърша. Ако смятах, че може да има някой по-добър от теб, нямаше да преглътна гордостта си и да дойда да те търся. Ти напусна Ню Йорк, без да ми кажеш нито дума, без нито бележка или телеграма, нищо. Целуна ме пред всички на Джоунс Стрийт, след което не чух нищо повече от теб. Багажът ти изчезна от къщи, след това ти също изчезна. Не искам да кажа, че съм очаквала декларация за вярност — нищо подобно, — но мислех, че независимо от всичките ни сблъсъци бяхме приятелски настроени противници. Ако не друго, поне и двамата уважавахме честната борба. След това открих, че ти не бе помислил дори да ми кажеш довиждане. В този ден те изхвърлих от живота си. Само нещо изключително важно можеше да ме накара да преоценя решението си. Дали съм помислила, че ти би могъл да не си най-добрият за тази задача? Не. Точно обратното. Ти си мъжът, когото искам.
Каменният поглед на Джарет леко се смекчи, когато тя каза последното. Беше почти като… не, предупреди се той, тя просто имаше предвид, че искаше да й помогне да намери баща си, не че искаше него. Една от веждите му се повдигна и той остана в очакване на думата, която винаги й бе тъй трудно да произнесе в негово присъствие.
— Моля те — каза тя. — Моля те, помогни ми да намеря баща си!
Той взе палтото си от куката и го облече.
— Ще ти дам отговор утре сутринта.
— Но…
— Един ден в повече едва ли има голямо значение, Рени. Това е факт, с който ще трябва да се примириш. Мисля, че знаеш кой е другият факт. — Той нахлупи шапката и отиде да се погрижи за конете.
Рени разбираше какво искаше да каже той. Нямаше никакви гаранции за успех, даже и ако успееха да стигнат до пролома Джъглър. Търсенето им можеше да завърши с намирането не на Джей Мак, а на тялото му. Това едва ли би могло да се нарече успех.
Когато Джарет се върна, ръцете му бяха пълни с цепеници. Той избута вратата с рамо, успявайки да задържи товара си. Но след няколко крачки ръцете му не издържаха и дървата се разсипаха на пода. Той изруга, ритайки една цепеница към огъня. Тя попадна право в огнището и искрите се разхвърчаха на всички страни.
Рени остави вестника си и стана от скамейката до прозореца. Тя се наведе в краката на Джарет и започна да събира цепениците.
— Остави ме да ги събера — каза тя. — Преди да подпалиш цялата къща.
Джарет преглътна гнева си и приклекна до нея. Пръстите на дясната му ръка бяха изтръпнали. Можеше да използва ръката си, за да придвижи няколко цепеници към огнището. По-голямата част от работата свърши с лявата си ръка. Когато приключи, отново излезе навън. Този път се върна по тъмно.
Рени чу, че Джарет леко се препъваше, когато буташе вратата. Можеше да се обзаложи, че е пил. Не вдигна глава от вечерята си. Струваше й се по-лесно да не показва, че е сърдита. Взе си парче от задушеното еленово месо. То бе леко прегоряло, но не можеше да спре да яде, нито пък му показва, че се наслаждава на яденето.
Джарет си сипа една чиния, но вместо да седне на масата тръгна към люлеещия се стол. Тежко се стовари на него, протегна се и се отпусна. Загреба с лъжица от задушеното и го поднесе към устата си.
— Каза, че не можеш да готвиш — каза той. След като опита от яденето. — Беше права.
— Моето е добре.
— Моето е изгорено.
— Това е защото те нямаше толкова дълго.
Той стана и отиде до масата. Преди Рени да успее да защити чинията си, той бе загребал малко от задушеното й лъжицата си. Опита яденето й. То бе също така трудно за преглъщане както и неговото.
— Лъжкиня! Ти си изгорила цялата тенджера.
Тя сви рамене.
Той побутна с върха на крака си един от столовете и седна до нея на масата.
— Какво има?
— Нищо. — Този път тя погледна към него.
Усмивката на лицето му можеше да бъде описана като обикновена.
— Ти си пил.
Тъй като това не беше въпрос, Джарет не видя причина да отговаря. Той разбърка с лъжица яденето си. След няколко хапки изгореното ястие не му се струваше вече толкова лошо. Даже малко съжаляваше, че не е присъствал на готвенето му. Щеше да има още една история да разказва на Дъфи.
Оглеждайки стаята, Джарет забеляза, че Рени бе прекарала деня в чистене. Чергата на пода пред люлеещия стол бе почистена, подът изметен, полицата над камината избърсана от прах. Забеляза, че столът, на който седеше, не се накланяше вече на една страна. Даже бе изравнила краката на стола! Горната част на печката бе излъскана, а чиниите от мивката измити.
— Виждам, че си си намерила занимание — каза той.
Тя нямаше твърде голям избор. Ако не се занимаваха с нещо, и двамата биха се побъркали. Освен това, когато бе почнала да готви, кухнята скоро стана неузнаваема. Бе разсипала брашно от килера до печката, една пътечка от захар бе образувала на масата. Веднъж обърна тенджера с вряла вода и се поряза, изцапвайки масата с кръв, когато режеше еленовото месо. Почистването се бе превърнало в неотложна необходимост.
Джарет протегна ръка от ъгъла на масата и докосна косата на Рени върху едното й рамо. Тя се дръпна. Пръстите му спряха движението си, но той не отмести ръката си.
— Имаш малко брашно в косата. — Когато видя, че тя се отпуска, той довърши изчеткването на косата й.
Рени дръпна кичурите назад, когато той свърши, и ги прикрили в разхлабен кок на тила си. Медночервени къдрици падаха над челото й. Без да обръща внимание на усмивката на Джарет, тя намаза с масло една питка, като първо отряза изгорялата долна част.
— Лицето ти изглежда по-добре — каза той. Когато го погледна въпросително, той добави: — Подутината е спаднала. Цветът все още не е добър.
Тя се беше огледала в огледалото за бръснене на Джарет и бе открила, че е достатъчно суетна, за да не иска да вижда отражението си още много дни.
