— Не е толкова зле — каза тя.
Джарет също мислеше така, но бе изненадан, че тя го казва. Мълчаливо довърши яденето си.
Когато Рени привърши с миенето на чиниите, Джарет бе вече на крака. Обикновената му усмивка бе изчезнала и главата започваше да го боли. Той си помисли дали да не си легне по-рано, но докато гледаше как Рени работи, разбра какво трябваше да прави. Когато тя взе нещо за закърпване, той стана от мястото си до прозореца и отиде към помпата в кухнята.
— По-добре ли шиеш, отколкото готвиш? — попита той, докато наблюдаваше как се опитва да вдене иглата.
— Не — каза тя. — Ни най-малко.
Той не можа да се въздържи и се усмихна. Тя го казваше толкова спокойно.
— По-добре, отколкото пееш?
— По-зле.
— Хубаво е, че строиш мостове тогава.
Тя наведе глава, за да не види, че се бори с усмивката си.
— Това е много хубаво.
Джарет напълни голяма тенджера с вода и я сложи на огнището. Добави и един чайник, пълен с вода, а на печката постави две по-малки тенджери. Стъклата на прозорците скоро се покриха с пара. Докато водата се стопляше, Джарет изчисти дървената вана. Усещаше погледа на Рени върху себе си, но не можеше да я изненада. Всеки път, когато поглеждаше към нея, клепките й се навеждаха към онова, което шиеше.
Джарет започна да носи тенджерите с лявата си ръка и напълни ваната зад жълтата памучна завеса. Когато наля последната кофа студена вода от помпата, Рени беше станала и тръгваше към стълбата.
— Къде мислиш, че отиваш? — попита той.
Тя посочи към ваната.
— Ще почакам горе, докато се къпеш.
— Не съм пропил всичките си пари в Бендърс. Дадох две монети по дванадесет цента, за да се изкъпя в града. И едно пени за сапун. — Той потърка брадичката си. — Освен това се избръснах. Това е за теб.
— За мен? — Рени не можеше да повярва. — Ти направи това за мен?
Искреното й учудване имаше обратно въздействие върху Джарет. От начина, по който реагираше, можеше да си помисли, че никога не бе правил нищо за нея. Той й обърна гръб.
— Ще ти донеса няколко кърпи — каза той троснато.
Държанието му объркваше Рени, но тя не искаше това да засенчи радостта й. Бързо изкачи стълбата до горния етаж и разхвърля целия си багаж във всички посоки, търсейки сапуна солите за баня.
— Какво правиш? — извика той. — Водата ще изстине.
Тя му каза.
— Трябва да са останали при нещата, които оставих при Джоулин. — Рени съблече роклята си, нахлузи нощницата и слезе по стълбата. Джарет го нямаше, на печката се топлеше още вода. Рени се шмугна зад завесата, съблече се и бързо влезе във водата. Беше приятно топла, плискаше се в голите й гърди, а когато навлезе по-дълбоко — и в раменете й. Джарет бе оставил кърпа на облегалката на един от столовете. Рени я взе сгъна я и я постави зад тила си вместо възглавница, затвори очи и се зарече, че ще остане така, докато дойде пролетта.
Жълтото перде литна нагоре от повея при отварянето на вратата.
— Тук съм — извика тя на Джарет, за да го предупреди да не нарушава усамотението й.
Той обаче го наруши. Ръката му се плъзна между завесата и стената. Това бяха солите за баня. Когато ги взе, той й подаде лавандуловия сапун.
— Донесох багажа ти от града. Бях забравил, че го оставих при конете.
Тя отсипа от солите във ваната. Кожата й сякаш поемаше аромата им и меката лековита сила на водата. Рени разтърка малко сапун върху гъбата и започна да се мие с бавни мързеливи движения. Тъй като очите й бяха затворени, тя не забеляза, когато главата на Джарет се показа иззад завесата достатъчно дълго, за да добави гореща вода и да пробва с ръка дали не я бе изгорил.
— Стой от другата страна на пердето — каза Рени. Тя погледна към себе си, след като той се бе дръпнал, и бе доволна да установи, че не бе видял нищо друго освен голите й рамене. — Ако си спомняш, предложих да отида на втория етаж, докато ти се къпеш.
— Ако си спомняш, аз пък не ти предложих такова нещо. — „Това бяха чудесни рамене“ — си помисли той.
Рени беше прекалено доволна, за да прави въпрос от това.
— Ще спя тук тази вечер — каза тя.
— Няма да ти бъде удобно.
— Нищо не може да ме убеди в това сега. — Тя вдигна единия си крак и започна да го сапунисва.
От другата страна на пердето Джарет се самоизмъчваше, представяйки си какво правеше тя.
— Имаш ли нужда от помощ?
Бузите й порозовяха. Въпреки че думите му я накараха да се почувства така, сякаш гръбначният й стълб щеше да се разтопи, тя успя да вложи решителност в гласа си.
— Джарет, аз се къпя сама от петгодишна възраст.
— Недосетливост от моя страна.
— Ти си непоправим.
Той нарочно се направи, че не я е чул добре.
— Ненасърчим? Не си права. Само една дума от теб и…
— Непопра… — тя спря. — О, стига. Знаеш много добре какво исках да кажа. И не желая да говоря с теб повече. Отнема ми твърде много енергия.
В същия момент завесата бе дръпната.
— Мога да дойда по-близо — каза Джарет. — Няма да се налага да викаш.
Тя хвърли кърпата си по него.
— Направи си кафе и го изпий чисто! Трябва да изтрезнееш.
Джарет взе кърпата от лицето си и я хвърли обратно.
Рени почти се остави да бъде излъгана и да се надигне от водата, за да хване кърпата. В последния момент усети номера му и остана на мястото си. Закани му се с пръст.
— Стига вече глупави шеги!
Без да се смути, Джарет вдигна кърпата от пода, сложи я в ръцете й и дръпна завесата, отивайки да прави кафе.
Рени изцяло се потопи под водата, накисвайки косата си. Насапуниса я и разтърка пяната. Едва когато имаше нужда от изплакване, тя отново започна да моли Джарет.
— Пия кафе — отговори й той.
— Не бъди ужасен! Само ми донеси тенджера топла вода. Няма нужда да бъде гореща. — Тя бързо добави: — Но не и ледено студена.
— Вие сте много специална.
— Моля те!
— Харесвам тази дума. — Той остави чашата си и взе тенджерата с вода от печката. Потопи пръст, за да е сигурен не бе твърде гореща, нито прекалено студена. Този път, влизайки в оазиса на Рени, Джарет дръпна изцяло завесите настрана. Тя се скри по-надолу под водата, с колене под брадичката. Тъмночервената й коса бе събрана на пенеста корона над главата й, малките мехурчета бяха като диаманти на корона. Джарет коленичи до ваната и вдигна нагоре тенджерата.
Тя го погледна с подозрение.
— Водата не е студена, нали?
— Имах желание да го направя — каза той. — Но не, не е студена.
Рени започна да търка лицето си в очакване на топла водопад. Вместо това той наклони едва тенджерата, така че тънка струя потече върху лицето й. Пяната бавно се свличаше по челото й, по затворените й клепачи и бузите. Короната от коса постепенно се разпадна. Тя се отпусна и вдигна нагоре към тънката струя.
Джарет леко я докосваше, насочвайки ручейчетата, които се стичаха по слепоочията и бузите й.
