Възглавничките на пръстите му нежно търкаха посинялото място около челюстта й.
Палецът му едва се допря до огънатите краищата на миглите й. Той прокара пръсти през мократа й копринена коса, и след това я разстла на рамото й. Тъмните краища на червено кестенявите кичури се разтвориха във водата и полепнаха по извивката на гърдите й.
Когато и последната капка вода бе излята, той сложи настрана тенджерата. Лицето на Рени все още бе вдигнато към него, сега толкова близо, че той усещаше топлината на дъха й върху бузата си. Тя не беше отворила очи.
— Това ли е всичко? — прошепна тя.
Той я погледна. Кадифените й мигли. Блясъкът на кожата. Влажните устни.
— Не — каза той пресипнало. — Не мисля, че е всичко.
И долепи устни към нейните.
Глава 9
Първото докосване бе колебливо. Второто — малко по-решително. Когато устата на Джарет за трети път докосна нейната, всички следи на колебание изчезнаха. Устните му почувстваха сладкия й отговор. Целувката стана по-дълбока.
Ивици мъгла се издигаха над повърхността на водата. Рени повдигна ръката си. Водата във ваната леко се раздвижи. Тя докосна с върха на пръстите си влажните къдрици на врата му. Водни струйки се спуснаха под яката му. Капчици си проправиха път по гърба му. Сякаш Рени го беше докоснала.
Той чувстваше потребност да го докосва навсякъде.
Джарет обхвана с ръка лицето й. Палецът му галеше извивката на шията й. Под него той чувстваше пулса й, най-напред спокоен, след това ускорен. Устните му се придвижиха към ъгълчето на устата й и се плъзнаха надолу по лицето към ухото й. Дъхът й замря, когато той подразни леко със зъби долната част на ухото й, а след това с език извивката му.
Рени почувства по кожата си топлината от допира на Джарет. Палецът му, изглежда, разпалваше пулса й. Пръстите му се движеха бавно от врата към рамото й и обратно. Устните му докоснаха слепоочието, след това ъгълчето на затворените й очи. Ръката му се плъзна по извивката на гърдите й под водата. Кожата й пламна. Розовите зърна на гърдите й се втвърдиха. Ръката му се придвижи между гърдите й и той усети биенето на сърцето й с дланта си.
Горещи сълзи пареха клепачите й. Плачът й бе тих, плах. Тя се изправи, отблъсна ръцете на Джарет и извърна лице, за да избегне целувките му. Водата преля ваната, когато вдигна колене към гърдите си, за да се защити. Тя се сви. Рени не трябваше да наблюдава Джарет, за да разбере, че той се отдръпва. Тя го почувства.
Джарет спря неподвижно. Дълго гледа приведената й глава, присвитите й рамене и разпилените по повърхността на водата тъмни кичури коса.
— Изглеждаше, че имаш желание — каза той бавно.
Тя кимна, с буза, опряна в коленете. Не смееше да го погледне, страхуваше се да му позволи да я докосва, страхуваше се да не му позволи. Смущението й само увеличаваше опасенията й. Опита се да говори, опита се да му каже това, което мислеше, но устата й бе пресъхнала. Тя си спомняше други ръце, не толкова нежни, спомни си как веднъж по-рано спокойствието на Джарет премина в ярост и как яростта се насочи към нея. Жестоките спомени я накараха да потръпне.
Навитата кърпа, която Рени използваше за облегалка на врата си, се плъзна във водата. Джарет посегна към нея, като внимаваше да не я докосва. Независимо от това, той видя, че тя трепна. Ядосан по причини, които не осъзнаваше добре, Джарет хвърли мократа кърпа. Тя падна на пода и разпръсна вода по обувките му. Намери й суха кърпа, хвърли я на поставения до ваната стол, след което хлопна вратата на хижата.
Рени не посегна веднага към кърпата. Остана във ваната, докато водата се изстуди, вледени кожата й и просмуче топлината от ласките на Джарет. Усещането бе само временно. Взе кърпата и откри, че е суха, но използвана. Бе пропита с мириса на Джарет. Бе останал ароматът на бръснарския му сапун. Използва я не защото нямаше друг избор, а защото желаеше да почувства допира му по тялото си. Стомахът на Рени се присви, докато тя се пребори с надигащата се уплаха.
Намираше си занимание, за да не мисли за това. Изпразни ваната, като изхвърляше кофите вода през задната врата. Изтри следите от локви по пода, после прибра съдовете, които Джарет бе използвал, за да стопли водата. Докато го нямаше, се опита да подреди в хижата неща, които нямаха, нужда от подреждане. Разрови огъня, донесе дърва и подряза фитилите на всички газени лампи. Няколко минути стоя боса, по нощница, на малката входна веранда, като се ослушваше и търсеше някаква следа от Джарет. Само вятърът шумеше в дърветата и навяваше сняг. Най-накрая тя си легна.
Джарет влезе в хижата много по-внимателно, отколкото я бе напуснал. Спокойно се освободи от палтото и обувките си. Стъпваше по пода внимателно, хвърли дърва в огъня, преди да се изкачи по стълбата на горния етаж. Стъпи върху купчината завивки, които завиваха Рени, и си събу панталона след което легна в пухеното легло. Въздъхна, когато завивките се придвижиха към него.
— Мислех, че спиш — каза той. Искаше да вярва в това. Зави се внимателно.
— Пак си ходил в „Бендърс“ — каза тя. Не харесваше, че гласът й бе леко обвиняващ. Той имаше право да ходи където си иска и когато си иска. — Съжалявам. Не желаех да прозвучи така.
— Да, ходих.
— Имаш право — каза след малко тя. — Така исках да прозвучи.
— Това си е моя работа.
Все още добре завита, Рени се обърна на една страна към него. Можеше да протегне ръка и пак да не го докосне, но изглежда, сега ги разделяше нещо повече от физическо разстояние.
— Да, зная, но се безпокоя.
— За мен? — попита той. — Или за себе си?
Рени нямаше да позволи да бъде объркана.
— И за двамата — каза тя. — Но главно за тебе.
Гласът му стана рязък:
— Какво мислиш, че правих? Че отново съм пил? Не съм.
— Не — каза тя. Нещо твърде болезнено заседна в гърло то й. Трудно й бе да говори. — Не, не мисля. Бил си при Джоулин.
Джарет не отговори веднага. Бе се взрял пред себе си в тъмнината и се чудеше какво да отговори. Знаеше какво мисли тя, а той знаеше истината. Двете не бяха едно и също нещо. Най-после попита:
— Как би могла да знаеш?
Рени притвори за малко очи:
— Усещам мириса й върху тебе.
— Разбирам.
— Тя обожава сапуните с аромат на роза.
— Вярно е.
Рени подви ръка под края на възглавницата си. Юмрукът й бе свит, както и всичко в нея:
— Тогава ти не отричаш това.
Не би трябвало да боли толкова много. Не биваше да се чувства предадена. Нямаше да промени нищо, ако си казва това. Чувството оставаше.
— Ще ме заведеш ли утре до пролома?
— Не съм решил.
Рени се чудеше дали това наистина е вярно, или той просто ме искаше да започне отново разговор за това.
— Кога ще решиш? — попита тя.
— Когато реша.
Това не бе задоволителен отговор. Рени сгъна възглавницата под главата и примижа, като задържаше изгарящите сълзи, които, изглежда, извираха от нищото. Заговори задъхано:
— Когато по рано ме целуваше… Исках да… исках… харесваше ми, като ме целуваше.
