— Не искам да говорим за това. Спи.
— Не, още не. Ти излезе с някого. А аз бях тук сама, сама с мислите си. Опитах се да се занимавам с нещо, опитах се да не мисля, а после се качих тук, лежах и мислех. Но не можех нито да заспя, нито да мисля.
Джарет раздразнено каза:
— Какво искаш да ми кажеш?
Тонът му й причини остра болка, но Рени продължи едва чуто:
— Искам да бях ти позволила да направиш нещо повече с мене.
— Замълчи, Рени.
— Искам да не бях те спирала.
Ръката на Джарет пропълзя в тъмнината и безпогрешно намери китката й. Рязко я дръпна през разделящото ги пространство и улови другата й ръка. Държеше ръцете й здраво от двете страни на лицето й.
Това стана толкова бързо, че тя не успя да се изненада. Гледаше към него, търсеше засенчения му профил. Чувстваше сърдитата напрегнатост в силата на хватката му и в силния крак, легнал диагонално върху нейните. Суровият му и съскащ глас бе продължение на същата напрегнатост. Тя потрепери от грубостта в него.
— Какво, по дяволите, искаш от мен, Рени? — попита той. — Наивна ли си или злобна? Или не можеш да мислиш — той притисна слабините си в бедрото й и я накара да почувства твърдостта му, израз на грубо желание и възбуда. — Не ми говори за това колко си желала да се случи, ако не искаш това сега. Искаш ли, Рени? Толкова ли искаш?
— Не — каза първо тя. След това добави: — Не зная.
Той изруга тихо и леко разтърси ръцете й:
— Защо започваш това? Върнах се тази нощ и наистина исках да се престориш, че спиш. Защо, по дяволите, не ми направи тази услуга?
— Аз само мислех да…
Джарет й позволи да се отдръпне и седна. Затвори очи и ги разтри с пръсти.
— Какво си мислеше? — каза той заядливо. — Искаше да ме накараш да те заведа до пролома.
Сега и Рени седна.
— Вземи си ги назад.
— Какво да си взема назад?
— Не съм проститутка — каза тя. — Вземи си думите назад.
Той поклати глава:
— Бил съм с практикуващи проститутки, които нямат твоята опитност.
Жестокостта на изявлението прекъсна дъха на Рени= Гърдите я заболяха, гърлото я сви. Отдръпна се толкова далече от него, колкото бе възможно. Когато бе способна да говори, гласът й като че ли щеше да се пречупи.
— Променил си се — каза тя безизразно. Това не бе обвинение, а просто констатиране на факт. — Няма нужда от уиски, за да ти се изкривят представите. Пълен си със злоба и гняв, и е явна подлост да не можеш да виждаш истината дори когато си трезвен. Ако не мога да те накарам да ме заведеш до пролома заради истинските причини, не бих желала помощта ти заради измислени.
Дълга тишина последва думите й. Джарет легна отново в пухените завивки и се обърна към стената.
— Никога не зная кое е истинско при теб и кое не. — Това бе единственото признание, което бе склонен да направи. Лягай да спиш, Рени.
Сънят не беше дълъг. Джарет я събуди призори. В краката й лежеше завивката, навсякъде бяха натрупани опакованите им денкове. Ръцете му се подпираха от двете страни на скосения таван. Той погледна надолу към нея, докато тя се протягаше сънливо и отмяташе кичури коса от лицето си. Тя му се усмихна.
Рядко се усмихваше така красиво с изражение на нескрито удоволствие на лицето. Той осъзна, че то не означава нищо, че тя едва ли е будна, но не можеше да позволи да види същата уязвимост в него. Погледна я студено:
— Ако искаш да отидеш до пролома, да си готова до тридесет минути.
Рени го видя да се обръща и слиза по стълбата. Не знаеше, че усмивката й се стопява, също както не съзнаваше, че преди малко тази усмивка бе щастлива и доброжелателна. Тя гледаше към мястото, където изчезна Джарет, и се опита да си представи трудното пътуване с човек, който я мразеше повече от всичко на света.
Джарет бе оседлал конете им и натоварил с припаси третия кон, когато Рени се присъедини към него. Под редингота си тя носеше дрехите, които той бе приготвил за нея. Почувства как той я изгледа отгоре до долу, съставяйки си своя собствена преценка.
— Стават ли ти дрехите? — попита той. — Панталоните? Ризата?
Тя кимна:
— Тези дрехи са на Джоулин.
—
— Тя ли ти ги даде?
— Продаде ми ги. — В гласа му нямаше злоба.
— Удобни са.
Той й подаде юздите на Албион и задържа погледа й за малко.
— Но ти не се чувстваш удобно?
Погледът й се отклони от неговия. Тя се качи на коня без помощ.
— Не напълно — каза тя. — Не съм свикнала да…
— Да носиш дрехи на проститутка?
Рени разбра тогава, че Джарет, по каквито и да е причини, искаше да се скара с нея, но нямаше да позволи да бъде предизвикана. Ако той искаше да се откаже от уговорката им да я заведе до пролома, тогава трябваше да го направи сам. Тя нямаше да му даде повод.
Когато той беше готов, Рени предпочете да го следва, а не да язди редом с него. Джарет с нищо не показа, че иска това да бъде другояче.
Още в началото Рени откри, че Джарет няма да прави отстъпки заради неопитността или пола й. Той променяше темпото и избираше време за почивки според нуждите на конете. Очакваше от Рени да язди часове наред и след това да е полезна, когато дойде време да се прави лагер. По пътя й отделяше същото внимание и уважение, колкото на провизиите върху товарния кон. Не би могъл по-ясно да демонстрира, че тя е само допълнителен товар. В лагера, разпореждаше без много думи. Тя беше още един чифт ръце и крака, за които трябваше да се грижи.
Не я караше да готви.
Нощем разделяха палатката, но не и завивките. Никога не се събуждаха скарани, нито пък разменяха погледи. Рядко говореха. Рени осъзна, че през тези три дни път Джарет и тя бяха разменили няколко десетки думи. Вече не познаваше собствения си глас, но привикна на съскащите отсечени заповеди на Джарет.
Местността беше неравна. Равните места водеха към много стръмни спускания и изкачвания. На Рени й се струваше, че е постоянно наклонена напред или назад на седлото. Стелещите се хвойнови храсти прикриваха неумолимата белота и скалите, а всичко наоколо бе покрито с безкрайни гори. Снегът очертаваше тънките клонки на трепетликата. Планинските потоци течаха стремително, понякога под тънък слой лед, така че водата изглеждаше като под стъкло. Топящите се връхчета на ледените висулки ловяха цветовете на дъгата. Въздухът бе свеж, снегът заледен и скърцащ.
През повечето време дивечът се държеше на разстояние. Зайците се разбягваха, птиците излитаха високо, а елените се притаяваха в присъствието на пътниците. Рени чувстваше повече живот нощем. Освен шума на огъня и спокойното дишане на Джарет тя чуваше всички шумове на природата. Боровете глухо се удряха в земята като хищници и жертви участващи в танц на живот и смърт. Скалистите склонове се
