Половин час по-късно, когато Джарет вдигна глава, Рени спеше. Той се качи на горния етаж, взе възглавница и одеяло, сложи възглавницата под главата й, а с одеялото загърна раменете й. Тя не помръдна.
Когато се събуди, в стаята бе съвсем тъмно. Огънят бе изгаснал в огнището, а сребърният лунен сърп, който се виждаше през прозореца, едва осветяваше пътя. Скамейката бе неудобна — прекалено къса и изложена на течение. Няколко пъти се обърна, след това се отказа и реши да се качи на горния етаж. Запъти се към стълбата, стъпвайки внимателно, за да не налети на Джарет. Бе твърде уморена, за да се безпокои прекалено за него. Стълбата изскърца под тежестта й. На половината път разбра, че бе забравила възглавницата и одеялото. Нещастната й въздишка прозвуча силно в тишината. Тя слезе обратно.
Наклоненият таван на втория етаж не оставяше твърде много простор за движение. Рени наведе глава, хвърли възглавницата и одеялото и потъна до колене в пухения дюшек. Събу обувките си, след това започна борба с копчетата и илиците на роклята си, разкопчавайки достатъчно от тях, за да я изхлузи през глава. Слагайки я настрана, Рени остана по долна риза и фуста. Легна, зави се с одеялата и юргана, и затвори очи.
В същия момент осъзна, че бе пренебрегнала някои от естествените нужди на тялото си.
Искаше й се да заплаче. Чувстваше се толкова изтощена, толкова безкрайно уморена, че да отиде до тоалетната навън й се струваше непосилно пътуване. „По дяволите, по дяволите, по дяволите!“ — ругаеше тя тихо, докато се изправяше. Отмятайки настрана завивките, изпълзя по дюшека до стълбата и започна да слиза. Едва когато краката й докоснаха студения под, разбра, че бе забравила обувките си.
Напълно съкрушена, Рени се облегна на стълбата и започна да плаче.
Не съзнаваше съвсем ясно колко дълго бе останала там и доколко тихо или силно бе плакала. Знаеше само, че бе спряла, когато почувства ръката на Джарет на гърба си и другата му ръка, която я подхвана под коленете и я повдигна.
— Тоалетната? — попита той.
Тя кимна, но в следващия момент осъзна, че той не можеше да я види в тъмното.
— Да — каза тя с тънък глас.
Той тръгна с нея към задната врата.
— Когато се върнеш в Ню Йорк, никога повече не напускай Манхатън.
Рени почувства, че не трябва да се обижда. Тя усещаше собственото си безсилие и навярно изглеждаше смешна в очите на Джарет.
Джарет я почака пред тоалетната и когато бе готова, я отнесе обратно в бараката. Качи се по стълбата след нея събу кожените си ботуши и се изтегна в далечния ъгъл на платформата. Мястото, което бе освободил, когато бе отишъл да помогне на Рени, бе още топло.
— Тук ли спа през цялото време? — попита тя, сгушвайки се на същото място.
— Аха. Докато ти започна да плачеш. Мястото до прозореца беше глупава идея.
Тя знаеше това от самото начало. Взе възглавницата и я прегъна на две под главата си.
— Какво да правя с Джей Мак? — попита тя отчаяно.
Отговорът му бе колкото практичен, толкова и нежелан.
— Не тази вечер, Рени. Заспивай.
Тя отново почувства умора. Джарет остана буден дълго след като тя вече бе заспала, питайки се какво щеше да прави той с Мери Рени Денъхи.
Сутрешният им разговор можеше да бъде за това как се бяха претърколили в съня си и се бяха събудили прегърнати. Но не беше. Никой от двамата не бе готов да обсъжда това. Говореха за незначителни неща до момента, в който Джарет попита:
— Кажи ми, какво става в действителност в Североизточните железници?
Пръстите й почти незабележимо трепнаха, стискайки чашата.
— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш.
Сапфирените му очи потъмняха и не се отместиха от лицето на Рени.
— Ако искаш да ти помогна, трябва да ми кажеш истината — цялата истина.
Рени стана.
— Искаш ли още чай?
Той й подаде чашата си, наблюдавайки я внимателно, докато тя се опитваше да прикрие вълнението си. Протегна краката си под масата. Преместването на тежестта накара изкривения стол, на който седеше, леко да се наклони.
— Какво се е случило между теб и Холис? — попита той.
Тя почти изгори пръстите си.
— Случило? Какво мислиш, че може да се е случило? Тя си наля чай и се върна на масата. — Холис и аз сме още заедно.
— Наистина ли? По негово или по твое желание?
— Какво искаше да кажеш с това, че можеш да ми помогнеш? — попита тя. — Наистина ли имаш такова намерение? Промени ли решението си?
— Не отговори на въпроса ми.
Тя помълча известно време, съзерцавайки отражението си в чашата чай. Без да гледа към Джарет, тя каза:
— Холис е онзи, който все още смята, че сме… партньори. Аз скъсах с него преди известно време.
— Преди катастрофата в пролома Джъглър?
— Да — каза тя внимателно. — Преди това.
— Защо все още мисли, че се интересуваш от него? Ти му каза направо, че не го искаш, нали така?
Рени кимна, прехапвайки за момент долната си устна.
— Казах му. — Тя си наля чай, след което, вместо да остави чашата на масата, погледна към Джарет над ръба й. — Казах му много пъти. Казах на родителите му, казах и на моите. Искаше ми се да заплатя страница в „Кроникъл“, за да обявя разтрогването на годежа ни.
— Защо не го направи?
Тя сви рамене.
— Щеше да бъде хвърляне на пари на вятъра. Холис, изглежда, бе убеден и успя да убеди всички останали, че аз сама не зная какво искам, че просто се опитвам да го предизвикам към по-голяма публичност в проявата на чувствата си. Майка ми и сестрите ми знаеха, че намеренията ми бяха сериозни, но Джей Мак имаше съмнения за моята искреност.
— Джей Мак никога не е искал да се омъжиш за Холис.
— Не искаше. Но вече не знаеше какво исках аз.
— А ти знаеше ли?
Рени остави чашата върху масата. Посрещна погледа на Джарет, без да отмести очи.
— Да — каза тя. — Аз знаех.
Джарет й повярва. Той стана, наведе се и постави ръце върху масата.
— Значи ти повече не искаш да имаш нищо общо с Холис Банкс, но той не е готов да те остави. А какво стана след смъртта на Джей Мак?
— След изчезването му.
— Добре — каза той. — След изчезването на Джей Мак… Холис показа ли някакви признаци, че се е отказал?
— Никакви. Съвместната ни работа в офиса ставаше все по-неприятна и накрая невъзможна.
— Напусна ли?
Тя тръсна глава.
— Не, не можех да постъпя така. Започнах да си вземам работа за в къщи, след това реших да дойда тук.
— За да се отървеш от Холис Банкс?
— За да намеря баща ми.
Джарет не се съмняваше, че Рени премълчава нещо. Реши да остави това за по-късно.
