— Той настояваше за първата експедиция — каза тя. — Онази, която бе водена от Итън. Когато не намериха никакви доказателства, че Джей Мак е жив, той се отказа. Сега не желае да продължава търсенето.
— Сега той ръководи Североизточните железници, нали?
Рени кимна.
— Да, той ги ръководи.
Джарет присмехулно изкриви устни.
— Даже без да има нужда да се жени за теб?
Джоулин видя как лицето на Рени побледня и белегът на раната й стана по-ярък.
— Стига! — скара се тя на Джарет. — Не знаеш как да се държиш добре с една жена. — Тя се наведе и сложи ръка върху коляното на Рени. — Той е такъв, откакто се върна от Ню Йорк — каза тя. — През цялото време, откакто…
— Млъкни, Джоулин!
Джоулин примигна, озадачена от тона му, и затвори уста.
Продължителната неловка тишина, която последва, най-накрая бе прекъсната от Джарет. Той скръсти ръце на гърдите си и попита рязко:
— Помоли ли Итън за помощ?
— Итън ми помогна. Посъветва ме да те открия.
— Защо сам не те придружи до тук?
— Имаш предвид да дойде, въпреки че кракът му е в шина?
С повдигане на едната си вежда Джарет й показа, че не бе доволен от факта, че бе скрила тази информация от него.
— Какво е станало?
— Казва, че е паднал в пропаст по време на търсенето. Майкъл смята, че е паднал от сто фута височина, и няма да го остави да мръдне от къщи.
— Майкъл е по-умната от близначките — поясни той сухо на Джоулин. След това се обърна към Рени: — Защо не ми каза това по-рано?
— Не исках опасността да те накара да се откажеш.
Джоулин се разсмя.
— Мила, опасността само забавлява този мъж. Поне така беше преди. — Тя погледна през рамо към Джарет и долови киселия му поглед, но само се усмихна мило в отговор. Стига си ме гледал и иди да донесеш малко дърва за горене. Тук става студено.
Джарет познаваше достатъчно Джоулин, за да й повярва че това бе причината да го отпрати. Той я остави сама с Рени надявайки се, че Джоулин по някакъв начин ще я вразуми.
Веднага след като Джарет излезе, усмивката изчезна от лицето на Джоулин. Тя погледна обезпокоено лицето на Рени.
— Нараниха ли те тези мръсници? — попита тя с хладнокръвна ярост.
— Не много. — Рени посочи челюстта си. — Тук. — След това едната си гърда. — И тук. — Тя носеше и други белези които бяха оставени от Джарет. Не искаше да споменава за белега на долната част на гърлото й, който устните му бяха оставили. Джарет не я бе докосвал с намерение да я нарани. Само накрая, когато я бе изоставил полудяла от болка, този неестествен завършек я бе наранил. Споменът за тази болка проблесна в тъмнозелените й очи. — Не успяха да ме изнасилят — добави тя. — Джарет им попречи.
— Бих искала да те спра още преди да тръгнеш.
— Вината не е твоя.
Джоулин се усмихна слабо.
— Не съм дошла тук, за да ме успокояваш — каза тя. Всъщност може точно за това да съм дошла. Чувствам се толкова виновна, по дяволите! Джарет също се чувства така. Той беше направо бесен, когато му казах, че си тръгнала. Едва не изхвърча от тук. — Тя отново погледна изучаващо бледото лице на Рени, нещастните й очи с подпухнали клепки. Разбра, че само силата на волята още задържаше Рени на крака. — Какво се случи след това? — попита тя. — Между теб и Джарет?
Рени отвори широко очи. Изненаданият й и леко неискрен поглед я издаде веднага. Въпреки това се опита да блъфира.
— Какво искаш да кажеш?
— Не си добра за играч на покер — каза Джоулин. — Не и с тези очи. Мъчно ми е ти да го кажа, но имам известен опит в четенето между редовете. Какво стана? Ти си поискала Джарет да те утеши и нещата са излезли изпод контрол?
Рени се поколеба и отмести поглед към прозореца. Снегът навън отразяваше синьо-сивите цветова на здрача. Малко по-далеч от бараката дърветата се очертаваха като тънки силуети.
— Нещо такова — каза най-сетне тя. — Всичко, което се случи, бе по моя вина. Мислех… не зная… че това ще ме излекува. Тези мъже… Джарет не е като тях… той не ме докосваше като тях. В началото ме накара да се чувствам…
— Желана? — попита тихо Джоулин.
Рени кимна. Долната й устна трепереше и тя я прехапа, за да се овладее. Изтри с върха на палеца си сълзите, появили се в ъгълчетата на очите й.
— Да — каза тя. — Желана. Но след това…
— Ти не беше подготвена.
— Напротив, бях. Най-малкото, така си мислех. Знаех, че го желая. — Изненада я фактът, че бе готова да разголва душата си пред една почти непозната жена. Въпреки това Джоулин изглеждаше най- подходящият човек, с който да сподели мъката си. — Сестра ми и майка ми са ми казвали какво мога да очаквам и наистина беше така, само че още по-хубаво.
„Господи — помисли си Джоулин, — нима и аз самата съм била някога толкова наивна?“ Не можеше да си спомни, но бе приятно да се посмее на милите и невинни признания на Рени, приемайки неизбежната тъга от изгубената невинност.
— Но? — каза тя нетърпеливо. — В гласа ти чувам едно „но“.
Очите на Рени изведнъж пресъхнаха и погледът й стана празен.
— След това всичко се промени. Той изведнъж така се ядоса! Не просто се ядоса — беше бесен. Не зная какво направих. Мисля, че ме мрази.
— Не смятам, че разбирам — каза Джоулин. — Какво предизвика промяната? Вие се любихте и след това…
Рени не можеше да отговори, чу завъртането на дръжката на външната врата и в следващия момент в бараката нахлу поток от студен въздух. Рени с усилие се усмихна.
— Няма значение. Това няма да се случи отново. Сигурна съм. Джоулин не беше така уверена. Бараката бе тясна. Горния и етаж — още по-тесен. Тя докосна ръката на Рени.
— Ако има нещо, от което се нуждаеш, непременно ми се обади! Ако мога да ти помогна с нещо…
Рени погледна към вратата в момента, в който Джарет влезе. Тя кимна на Джоулин, бързайки да приключи разговора.
Джоулин стана от люлеещия се стол и взе част от дървата от ръцете на Джарет. Тя се шегуваше с него, поддържайки лек безгрижен разговор, докато слагаха дърва в огъня. Когато започна да сваля палтото си, тя го спря.
— Трябва да тръгвам. Ела да ми помогнеш да се кача на коня.
Рени ги гледаше през прозореца, докато вървяха ръка за ръка. Не можеше да разбере дали разговаряха, но познавайки вече Джоулин, предположи, че едва ли би могло да е иначе. Рени си помисли за онова, което бе споделила. Щеше ли да остане в тайна? Помисли си, че вероятно да. Така или иначе, когато Джарет се върна в бараката, той не спомена нищо по този въпрос.
— Тя донесе вестници — каза той, посочвайки към малката купчина върху масата. — Няма нужда вече да четеш старите.
— Нямах нищо против. Беше ми интересно.
Изразът на лицето му бе търпеливо скептичен. Той взе купа вестници и ги занесе до скамейката, където седеше Рени. След това взе вестника, който бе най-отгоре, седна в люлеещия се стол и започна да чете.
