— Мислех, че знаеш. — Тя усети как тялото й се отпуска опитвайки се да го приеме в себе си. — Тези мъже… те не успяха…
— Шшт! — прошепна той. Тя спря движението си. — Знам какво стана тази вечер. Мислех, че през последните няколко месеца Холис… — той се приближи по-плътно до нея, придвижвайки се малко по- дълбоко навътре, — че вие с Холис.
Тя отново помръдна, приемайки го този път.
— Не… ние никога… аз…
Джарет я прекъсна, запушвайки устата й със своята. Тазът му се вдигна и отново се спусна надолу. Той усети, че бедрата й се стегнаха около кръста му. При следващия тласък тя се вдигна, посрещайки движението му.
Ритъмът на съвкуплението им заплашваше да разруши самоконтрола им. Усещаха, че не могат повече да се сдържат. Ноктите на Рени оставяха следи на гърба му. Устните му изгаряха плътта й. Дишането им бе тежко, думите — непълни и изречени с дрезгав глас. Пръстите й се разтвориха и вратът й се изви нагоре. Сякаш искаше да излезе от кожата си…
Тогава се случи нещо неочаквано. Той беше с нея, движейки се заедно с бесния, жаден ритъм на съвкуплението, и в следващия момент се стовари отгоре й, но не от изтощение след свършването. Последният му опит бе прекъснат от това, че ръката му от рамото до пръстите, внезапно загуби силата си и престана да го държи.
Тялото му се отпусна върху нея с цялата си тежест, причинявайки повече болка, отколкото удоволствие. Само за миг унижението му се превърна в заслепяващ гняв. Джарет се дръпна и седна, изричайки най- мръсни псувни. Той блъсна настрани одеялата и нетърпеливо навлече дънките си и ги закопча. Когато усети неуверената ръка на Рени, докосваща рамото му, той се дръпна.
Изумена, Рени отдръпна ръката си.
— Какво има, Джарет? Какво стана? — Когато той не отговори, тя попита: — Аз ли направих нещо?
— Направи прекалено много, по дяволите! — каза той грубо. — Това беше лоша идея от самото начало. Бях глупак, че се поддадох.
— Не разбирам.
Той погледна през рамо. В тъмнината едва различаваше профила й.
— Виж какво, съжалявам, че не си задоволена, но всичко свърши. Следващия път, когато ти се играе, намери някой друг мъж да те обязди. Аз не се интересувам от теб.
Тя се отдръпна настрана, поразена от думите му.
Мълчанието й го изнервяше. Той изруга отново. Грозните думи, които изричаше, не можеха да възстановят накърнената му гордост. Той грабна няколко одеяла с лявата си ръка и излезе от палатката, хвърляйки ги до огъня навън.
— Бъди готова да тръгнеш на разсъмване — каза той. После пусна платнището и обърна гръб на първото й сподавено ридание.
Глава 8
С бавни, неловки движения Рени изпълзя от палатката. Студът я пронизваше до кости. Слънцето се бе вдигнало над хоризонта, но грееше, без да топли. Ярката светлина, отразена от белия сняг, я заслепяваше, и Рени бе принудена да вдигне ръка над очите си, за да може да вижда. Джарет бе клекнал до огъня с гръб към нея. Когато приближи до него, единствената му реакция бе да посочи към сухия дънер вдясно. Седна и той й подаде метална чаша с кафе, без даже да я погледне.
Рени притисна скритите си в ръкавици пръсти към топлата повърхност на чашата и я вдигна към устните си, за да вдъхне с удоволствие топлата пара и аромата на кафе, след това започна бавно да пие, задържайки върху езика си всяка глътка. Топлината бе приятна и зъбите й престанаха да тракат.
— Кога тръгваме? — попита тя. Бе забелязала, че конете стояха наблизо, оседлани и натоварени с целия багаж — с изключение на нейните неща и палатката.
Джарет разбута огъня с пръчка, от което пламъците се разгоряха малко по-силно.
— Зависи — каза кратко той. — Искаш ли закуска?
Тя се опита да отговори без ирония в гласа си. Думите правеха иронията излишна:
— Въпреки твоето любезно предложение, мисля, че ще се задоволя с кафето.
За пръв път, откакто бе седнала до него, Джарет си направи труд да погледне към нея. Той не я измери с поглед, само се вгледа в лицето й.
Вдигнатата яка на коженото палто и смъкнатата над очите модерна малка шапка не можеха да скрият следите от борбата предната вечер. Кожата й бе загубила обичайния си блясък и изглеждаше безцветна. Следи от сълзи браздяха тебеширената повърхност на бузите й. Клепачите бяха подути, а върхът на носа — с неестествен розов цвят. Лявата половина на лицето й бе зачервено и около челюстта се бе образувал оток.
Джарет можеше само да си представи какви други белези имаше по тялото й. Той бе видял как устата на Том се бе впила диво в гърдата й. След това си спомни, че и неговите устни се бяха докоснали до същото място. Стомахът му се сви и той стисна зъби. Хвърли остатъка от студеното си кафе в огъня и стана на крака.
— Ще сваля палатката — каза той. — Бъди готова да тръгнеш, когато свърша.
Сълзи се насъбраха в очите на Рени, но тя примигна и не им даде да потекат. Гледаше как се отдалечава и започва да работи с бързи и ловки движения. Докосна предпазливо лявата си буза и усети болката и подутината на челюстта. Не си спомняше кой я бе ударил там, но нямаше да забрави обвинителния поглед на Джарет, когато преди малко гледаше към бузата й. Имаше само едно възможно обяснение за неговия студен и гневен поглед: той считаше, че всичко, което се бе случило, бе по нейна вина.
Допи кафето си и когато Джарет свърши с палатката, вече го чакаше до кобилата си. Той й помогна да се качи на седлото. На Рени й се стори, че я докосва по особено отчужден начин, като че ли и най- случайният им допир бе трудно поносим за него. Внимателно се намести на седлото, усещайки по-силно от всякога болезнената мекота между бедрата си. Отново улови втренченият поглед на Джарет върху себе си, неговото неодобрение, но реши да не обръща внимание и на двете.
Джарет провери още веднъж дали ремъците на седлото й бяха здраво затегнати.
— Какво имаш отдолу? — попита той.
Рени примигна.
— Моля?
Той повдигна края на палтото й и леко изцапания подплата на сивата й рокля.
— Под това — каза той нетърпеливо. — Какво носиш отдолу?
Лицето й стана огненочервено.
— Не мисля, че това е твоя работа.
Джарет задържа Албион, тъй като кобилата бе започнал да пристъпва напред, усещайки нервността на ездачката си и каза:
— Не искам да се наложи да спираме защото задникът ти е замръзнал за седлото. Коя жена се мотае по тези места посред зима с такива дрехи? Нямаш ли дрехи за езда? Или поне дамско седло? — Той въздъхна. — Нищо няма да излезе от това. Няма да изминеш и двадесет ярда по такъв път, облечена с тези дрехи.
Рени отговори, придавайки колкото може повече достойнство на гласа си:
— Аз изминах целия този път, без да имам нужда от съветите ви, мистър Съливан.
Тонът му бе леден:
— Вие изминахте целия този път въпреки съветите ми мисис Денъхи и може би забравяте, че без моя помощ щяхте да сте мъртва. Кажете сега, какво носите отдолу?
— Фланелен клин и вълнени чорапи до коленете.
Удовлетворен, Джарет й обърна гръб и скочи на коня си.
— Не изоставай много — каза той, отпусна юздите на Зили и я подкара напред.
Докато яздеха по обратния път към Икоу Фолс, през повечето време мълчаха. Джарет няколко пъти даде
