възможно нещо толкова малко да може да те направи толкова лош. Трябваше да занеса заредена пушка в управлението на Джоунс Стрийт. Дитра заслужаваше да бъде убита.
Яростната й решителност го накара да се усмихне мрачно.
— Ди вече ме бе намушкала — припомни й той. — Но желанието ти за отмъщение е подобаващо отбелязано.
— Подиграваш ми се.
— Малко. — Сега Джарет отмести ръката й и нарочно я постави далеч от себе си. Ако го докоснеше още веднъж, чувстваше, че ще излезе извън кожата си. Бе твърд като скала.
— Свършено е с това, Рени. Казах, че никой нищо не може да направи.
Независимо от неговия скърцащ глас, тя настоя:
— Какъв точно е проблемът?
Джарет обърна глава към нея и въздъхна. Чертите на лицето му се изопнаха от загриженост. Тя отвърна спокойно на погледа му. Джарет осъзна, че никога няма да може да я преодолее и отблъсне по този начин.
— Упорита си — каза той. — Знаеш ли това?
Тя кимна:
— Така казват всички. Джей Мак казваше, че Майкъл е решителна, а аз упорита. Тя знае кога да остави нещата както са и да отстъпи, а аз съм склонна да хапя и да дращя.
Тя със сигурност го правеше, помисли си той тъжно. Беше сигурен, че има следи от зъби по себе си, с които да докаже това.
— Какво искаш да знаеш? — попита той.
— Боли ли те рамото?
— Не.
— Но понякога не можеш да държиш разни неща — каза тя. — Например поводите на Зили. Нали затова падна.
Джарет трепна, като си спомни. Не искаше да си спомня за неловкия си опит да запази равновесие. Наложи се да не й отговаря.
— Затова паднах, но причината не е защото ме боли рамото. Понякога едва чувствам ръката си. Пробождат ме болки в пръстите, а след това изтръпват. Не винаги мога да държа нещата добре.
Рени намери ръката му под завивките. Той най-напред се съпротивяваше, но след това й позволи да я вземе в двете си ръце. Пръстите й галеха неговите. Тя повдигна по-високо коленете си и придвижи ръката му по-близо до гърдите си. Едва съзнаваше какво прави. Рени изследваше пръстите му с леко, нежно докосване.
— Тези мъже, които наех за водачи — каза тя, — говореха нещо за това, но аз не разбрах тогава… нещо за тебе, че не можеш да държиш оръжие.
— Повечето хора наоколо знаят, че нещо не е наред с едната ми ръка. В случая с Том и Кларънс малкото, което знаеха ги накара да изглеждат глупави.
Тя кимна. Ръката му се отпусна малко под нейния допир.
— Затова ли изостави преследването?
— Защо казваш това?
— Джоулин ми каза, че от месеци не си преследвал някого.
Джарет имаше няколко специални думи за Джоулин и не сподели нито една от тях с Рени.
— Добре, тя е права за това, че съм го изоставил. Не излизам толкова често, както по-рано. Сега търся някого заради теб, нали?
Рени съзнаваше истината в думите му и лъжата, която те прикриваха. Нямаше интерес да наранява гордостта му. Причината за нежеланието му да я доведе в Джъмп сега бе ясна.
— Да, наистина — каза тя. Изчака малко, преди да продължи. — Когато още бяхме в хижата, ти изпусна наръча с дърва, който носеше. Това стана, защото ръката ти изтръпна нали? — Тя си спомни ясно колко ядосан бе, как бе ритал дървата и разярен, излезе от хижата. Бе отишъл до „Бендърс“ да се напие по този случай. — Затова ли бе толкова ядосан?
Юмрукът на Джарет се сви здраво и той почти го изтръгна на от ръцете на Рени.
— Нима ще си спомниш всички случаи, когато съм изглеждал глупав пред теб? — попита той.
— Не — каза тя бързо и умоляващо. — Моля те, Джарет това не е…
Той едва я чу и не й обърна въобще внимание.
— Ти вече спомена моето позорно падане от Зили и изпускането на дървата. Трябва да си щастлива, че ръката ми не ми отказа, когато се прицелвах в преследвачите ти. Както казах на Том, това беше глупав изстрел. — Той продължи с горчивина в гласа си. — После… правенето на любов, но аз разбирам нежеланието ти да споменаваш това. Сигурен съм че спомените ти не са по-приятни от моите. Не би трябвало първото ти любовно преживяване да бъде развалено от мъж, който едва не те премаза от ярост.
Този път, когато Джарет започна да се отдалечава от нея Рени се постара да го задържи до себе си, като притегли ръката му към гърдите си и я притисна към кожата си. Не можеше да се освободи — и двамата знаеха това.
— Рени — каза той, като изричаше името й с напрегнато търпение. Обърна се към нея. Можеше да усети ускорения ритъм на сърцето й под уловената си ръка. — Какво искаш?
— Искам да зная какво имаш предвид. — Тя притисна ръцете си под неговите и продължи сериозно: — Не зная за какво говориш… за това, че си ме смазал, когато ние… когато.
Той използва груб израз.
— Това ли е думата, в която се препъваш?
— Не. Знаеш, че не. Знаеш, че това не беше така. — Гласът й се повиши малко. — Ние се любехме — каза тя. — Когато всичко свърши, ти си тръгна разярен. Никога не си ми казвал в какво сбърках. Тогава защо се учудваш, че повече не ти позволих да ме докосваш? Можеш ли да ме упрекнеш, че не желая да понасям такъв вид унижение втори път?
Джарет присви очи. Той гледаше строго и подозрително Рени.
— Защо да си била унижена? — попита той.
Рени затвори за малко очи, отбягвайки вторачения му поглед.
— Джарет, моля те…
— Не — каза той. — Сега не можеш да ме пренебрегнеш, не и след като ме доведе до това положение. Кажи ми защо си се чувствана унижена?
Тя гледаше надолу към ръката, която държеше.
— Ти не можа да избягаш от мен достатъчно бързо — каза тя. — Никога не пожела да ме докоснеш пръв. Аз бях тази, която го търсеше. Упорита, нали помниш? — Нервният й смях беше горчив. — Държах на тебе и ти най-после се предаде. За малко всичко изглеждаше както трябва. Но зная, че не ти харесвах. Не съм толкова наивна, че да не разбера, че не ти доставих удоволствие. Как мислиш, че би ме накарало да се чувствам това?
Сега Джарет поклати глава:
— О, Рени — каза той. Юмрукът му се отвори. Пръстите му докосваха нейните. Той разтърси леко ръката й, защото искаше тя да го слуша. — Не си виновна ти. Ако не вярваш в нищо друго, което съм ти казал, повярвай поне в това. Аз бях този, който се оттегли, този, който реши, че няма удовлетворение и за двама ни. Ръката ми отказа и аз паднах върху тебе…
— Ти не ме нарани.
— Това е слабо успокоение.
— Даже не съм знаела, че се е случило нещо лошо.
— Това е защото си наивна — каза той. Нейните пръсти галеха отново ръката му. — Не трябваше да стане така. Тогава малко обезумях. Вече знаех, че не мога да разчитам на ръката си, да нося пушки и да преследвам целта си. Някои сутрини не мога да нося не куп дърва, а чаша кафе. Съсредоточих се върху две неща: пиенето и проститутките. Опитът ми с тебе скъси значително списъка на удоволствията ми. — Склонността му към хумор спадна рязко. Коментарът му бе доста близо до истината. Рени се доближи до него.
