простираха над нея, търсещи опора в ъгъла на матрака. Чаршафите се плъзнаха настрани. Рени се извиваше. Мускулите на гърба на Джарет се свиха. Тя извика. Той прекъсна вика с устата си. Рени бе повлечена от огнена въртележка, след това Джарет, и той се освободи в нея.
Малки дразнещи целувки върху бузата и ъгълчето на устата й събудиха Рени. Тя бе обгърната от ръката на Джарет и с изключение на местата, покрити от него, бе гола. Също и той. Лежаха диагонално на леглото в положението, в което ги бе оставила любовната тръпка. В крайна сметка това бе задоволително положение.
Тя му се усмихна, обърна се така, че целувката му да попадне върху устните й. Тя бе дълга и увличаща, желана, но не и нетърпелива.
— Аз заспах — каза тя.
— И аз — ръката му лежеше точно под гръдта й. Той галеше долната й част с палец.
— Какво те събуди?
— Ти.
— Аз?
Той кимна. Повдигна ръка и погали част от лицето и с върха на пръстите си.
— Ти. Събудих се, защото те искам.
Тя се протегна. Пръстите й интимно го обхванаха, ласката й бе свенлива, но смела.
— Искаш ли ме? — прошепна Рени. — И аз те искам.
Свенливостта й изчезна, заменена от усмивка на сирена и нетърпеливо любопитство. Тя се придвижи надолу и го пое с уста. Джарет с мъка си пое въздух. Ловкото манипулиране на устните и езика й събудиха егоистичната му страст, правеше за него това, което той бе правил за нея, пренасяйки го повече от един път до ръба на пропастта, в очакване на прилива на удоволствието.
Коремът му се свиваше, когато се отдаде на желанието на Рени. Челюстите му се стегнаха. Дишането му бе накъсано неравно и когато Рени го целуваше по устата, изглеждаше че той поема въздух от нея.
— Боже мой — каза той, когато тя се сви до него преситена.
— Зная — каза тя със следа от безнадеждност в гласа. — По-умела, отколкото практикуваща проститутка.
Използва думите на Джарет и те прозвучаха като наказание. Той се затвори и почувства болката й като своя.
— Би трябвало никога да не съм казвал това. Пръстите му внимателно решеха косата й. — Прости ми.
Рени седна, като издърпа чаршафа в краката си толкова високо, че да покрие гърдите си.
— Няма нищо за прощаване — каза тя. — Не и когато знаеш мащаба на греховете ми. — Тя потърси лицето му. — Знаеш, че си единственият мъж, когото съм имала нали? Даже когато аз… — Тя се изчерви и погледна за момент встрани. — Никога не съм правила това с мъж.
— Зная — каза той ласкаво.
— Знаеш ли? Тогава ми вярваш?
— Защо е толкова важно това? — попита той. Той се пресегна встрани и потърси долу одеяло. Намери едно, седна и го уви около бедрата си.
— Знаеш, че аз нямам същите претенции.
Рени седна на колене, когато Джарет стана от леглото. Тя докосна лакътя му, а очите й молеха.
— Това е само… — каза тя. — Ти не можеш да знаеш… Джарет се намръщи и взе ръцете й.
— Защо е това, Рени? Смущаваш ли се от това, което направи? Да ми доставиш по този начин удоволствие?
Тя поклати глава.
— Не — каза тя бързо. — Но не искам да мислиш, че…
Той леко разтърси ръцете й.
— Това, което мисля, е, че ти си най-живата жена, която съм познавал. Няма нищо, за което да се оправдаваш. Нищо. Ти се опитваше толкова силно да си твърда, сдържана и сериозна, но когато тази стена се разчупи, всички задръжки се разрушават. — Той й се усмихна и предизвика нейната прекрасна усмивка. Откровено казано, Рени, аз не бих искал това по някакъв друг начин. Харесвам това, което стана, когато ти разруши преградите.
Тя се хвърли в ръцете му и почти го събори.
— Предполагам, че знаеш, че те обичам.
Прегръдката на Джарет стана по-силна. Бузата му се притисна към къдравата й коса.
— Имаше някакви признаци — каза той.
Рени си каза да не очаква ответна декларация, като си напомни, че тя не заслужава такава. Тя бе направила неща, които заплашваха тяхното щастие. Това бяха откраднати мигове. И все пак, когато думите бяха прошепнати в косите й, близо до ухото й, когато те топло достигнаха съзнанието й и докоснаха душата й, тя почувства сърцето си да се свива, да се задъхва и сълзи да напират в ъглите на очите й. Той, изглежда, разбра, че тя не може да говори, че самообладанието й се държеше на тънки копринени нишки, че трепери от вълнение и че най-доброто, което можеше да направи, е да я държи в страстната си прегръдка.
Това бе всичко, което тя искаше сега.
Рени лежеше до Джарет. Главата й бе положена в извивката на рамото му. Дланта й беше до сърцето му. Нощницата й се бе събрала около бедрата, а краката й бяха удобно разположени под прасците му. Няколко слоя одеяла ги предпазваха от студа. Огънят от печката гореше топло и светлината се промъкваше през желязната решетка. Оранжеви снежни ивици пресичаха завивките им.
Съжаляваше, че каза на Джарет, че го обича. Не бе честно. Би желала той да знае повече. Рени гледаше към отсрещната стена.
— Какво мислиш? — попита той.
Тя не можеше да му каже истината. Разтри гърдите леко, с кръгови движения.
— Как стана ловец на глави?
— Затова ли мислиш?
Рени обърна глава дотолкова, че да докосне с устни кожата му с мирис на мускус.
— Това е, което искам да зная — каза тя.
Джарет вдъхна сладкия аромат на косата й и каза тил.
— Това стана по-скоро случайно, отколкото нарочно. Когато убиха родителите ми, аз тръгнах след убийците им.
— Тогава си бил още момче.
— Не съвсем. Бях на двадесет и две. Според някои конституции това е мъжка възраст.
— Намери ли ги?
Той кимна.
— Това ми отне шест месеца, но ги намерих. Заведох единия жив, а другия мъртъв. Даниел Бордър бе първият човек когото убих. Бях болен три дни.
— Но не се отказа.
— Не бях привикнал към това все пак. Довеждах повечето мъже живи.
— А жени?
— Ди Кели бе първата жена, която съм преследвал. Следващия път ще съм по-умен. Жените не се бият честно.
Рени допря крак в неговия. Пръстите й тръгнаха да се разхождат по корема му и си поиграха с връзките на панталона му.
— Мисля, че харесваш това.
— Понякога — каза той, като сложи края на заниманието на ръката й. — Понякога не.
— Искал ли си понякога да правиш нещо друго? — попита тя.
Той трепна.
— Бях започнал да спестявам малко пари… за да се опитам да създам ранчо. Мислех за отглеждане на
