коне, добитък. — Джарет погали пръстите й. — А ти? Винаги ли си искала да управляваш железница?
Искаше ли? Тя се чудеше.
— Винаги съм мислела, че искам.
— Само че…
Тя се отмести и се настани по-удобно срещу него. Колената й се опряха в бедрата му.
— Само че по-късно стигнах до извода, че само съм искала да бъда близо до баща си.
Това беше самопризнание, помисли си Джарет и разбра, че Рени мислеше на глас, търсеше мотивите и причините за доживотната си преданост към железницата. Той продължаваше да мълчи, чакаше.
— Той бе винаги около мене — каза тя след малко. — Никога не забравяше рожден ден или празник. Бе внимателен и ласкав и никой не се съмняваше в това, че обожава майка ни. Но аз мислех, че Джей Мак има повече
Джарет отгатна:
— Мойра ли се грижеше за него?
— Така е. — Тя погледна за малко нагоре към него, доволна, че той разбра. — Хората често мислят, че мама бе напълно под влиянието на Джей Мак, но това е много далеч от истината. Тя отстояваше яростно убежденията си и въпреки че остана с Джей Мак през всичките тези години, след като знаеше, че бракът им е невъзможен, мама изобщо не се е съобразявала с него по даден въпрос.
— Тя е дипломат.
Рени кимна.
— Винаги. Скай спореше много за колежа през последната година. Искаше най-напред да пътува. Съмнявам се, че татко би се противопоставял толкова непреклонно, ако Скай бе пожелала да пътува в страна, в която той считаше за разумно да се пътува. Вероятно би позволил пътуване до Европа, но Скай си бе втълпила, че желае да види Африка, и Джей Мак каза твърдо не. Разбира се, и Скай бе непреклонна в желанието си.
Джарет се усмихна доволно, като си представи Мойра между непреклонния Джей Мак и пламенната Скай.
— Така че майка ти преговаряше и с двамата.
— Точно така. Такива неща се случваха по всяко време. Меги по принцип правеше каквото си иска. Тя е по-тиха от нас, наблюдателка почти във всяко стълкновение. Желаеше, да стане доктор, но Джей Мак не я поощряваше много. Той винаги искаше да сме независими, но когато бяхме такива той се чувстваше малко недоволен от решенията ни.
— Той не е бил доволен от положението на Майкъл в „Кроникъл“.
— Не, за Бога — каза пламенно Рени. — Майкъл и татко винаги са се карали. Тя му беше почти толкова обидена, колкото и го обичаше. В много редки случаи го молеше за нещо. Едва когато срещна Итън тя започна да оценява донякъде какво чувства мама към Джей Мак. Преди това Майкъл прибързано съдеше и двамата. — Рени се усмихна леко. — Ти ги видя на сватбата на Майкъл. Всеки, който имаше очи, можеше да види колко се обичат.
Джарет се съгласи. Ако Джей Мак не беше женен, когато Мойра дойде да работи в дома му, ако тя бе протестантка или той бе католик, ако те не мислеха толкова много за някои предразсъдъци и малко повече за други, може би и двамата щяха да имат еднаква фамилия и пет дъщери, които нямаше да се борят с клеймото на незаконородените. Той си спомни, че неговите родители се бяха разделили, и се почувства обгърнат от някакво странно желание за постоянство и съпричастност се промъкваше в мислите му.
— А нещо за тебе и Джей Мак? — попита тихо той.
— Аз не съм като другите — каза тя. В гласа й имаше съжаление. — Мога да слушам спокойно, а след това да правя каквото си искам като Мери Франсис. Не зная как да се оттеглям като Меги. Не мога да го подвеждам като Скай и твърде много се старая да му се харесам, за да го обвинявам предварително като Майкъл.
— Аз видях как му се противопоставяш, Рени — каза Джарет. Пръстът му галеше бузата й. — Ти го предизвикваше по различен начин от сестрите си, но го правеше.
— Колебаех се, но имах собствена позиция.
Джарет се засмя.
— Обзалагам се, че Джей Мак не знае това. — Той дръпна малко кичурче коса от слепоочието, като го навиваше около пръста си. — Какво искаше от него?
— Исках да одобрява постъпките ми, моя избор, исках да уважава работата ми и да признава уменията ми.
Той спря да играе с косата й и остана замислен, със свъсени вежди.
— Рени, казвала ли си на баща си за проблема с полагането на релсите в Куинс Пойнт?
Рени стана по-внимателна.
— Не съм говорила за това.
— Не си ли? — попита той. — Какво каза той, когато му показа работата си и заключенията си.
Зад клепките очите на Рени бяха влажни от неприкрити сълзи. Гласът й едва можеше да се чуе.
— Каза, че най-напред трябвало да приведа в ред собствения си дом, преди да му казвам как да подрежда своя.
Ръката на Джарет се плъзна около рамото й.
— Разбирам — каза бавно. Той си спомни съвсем ясно обясненията за работата й по железопътната линия на Куинс Пойнт, нейната преценка, че експертите са сгрешили. Той си спомни също така, че тя не беше толкова сигурна в способностите си, колкото си мислеше, че не е подготвена да спори в подкрепа на собствените си заключения. — Той реши да се довери на Холис и експертите, нали? Релсите ще бъдат положени на неподходящо трасе.
— Вече се започна. Работата започна преди няколко месеца. — Тя чувстваше, че Джарет щеше да спори с нея, и продължи: — Той мислеше, че аз създавам прекалено много бъркотии, за да вярва на преценката ми.
— Но сигурно тези бъркотии са били лични, а не професионални. — Джарет не можеше да си представи, че Джей Мак щеше да успее във всяко делово начинание, ако смесваше двете позиции.
— Аз съм му дъщеря — каза Рени. — Има различни правила. За това се борим всички. Само че аз го правя по-грубо от другите. — Смехът й не бе весел. — Иронията, разбира се, е, че аз съм една от онези, които се опитаха да влязат в битката на негова страна. Мери Франсис избра манастира, Майкъл — „Кроникъл“, Меги някога ще бъде доктор, а Скай ще отиде на луната, ако си намисли. Аз смятах, че Североизточната линия ще свърже Джей Мак и мен. Вместо това ние непрекъснато спорехме.
— Всичките ти сестри правят каквото искат — каза Джарет. — Ти можеш ли да кажеш същото?
Рени не отговори веднага. Знаеше какво пита Джарет и не беше готова да отговори в същия дух. Вместо това смело обви ръце около Джарет и посрещна спокойно погледа му.
— Сега точно — каза тя — правя точно
А Джарет бе доволен от това, когато тя се наведе и го целуна право в устата.
— Буден ли си? — попита тя. Шепнеше, защото не искаше да пропусне зората. — Значи ли, че трябва да тръгваме скоро.
— Мисля за това.
Рени се протегна лениво, а след това се присви като доволна котка. Намести се удобно до Джарет.
— Мисли за това колкото искаш. Аз искам да спя.
— Ще разбереш дали наистина ти вярвам.
Той повдигна косата отзад на врата й и притисна носа си в нея. Тя промърмори доволно. Той се усмихна, вдишвайки аромата й, и я целуна нежно.
— Да…
— Така, нали?
