група са пристигнали на мястото след няколко дни, Джей Мак вече се е бил отдалечил… или може би вече някой го е бил прибрал… Не зная. — Той допи кафето си. Сапфирените му очи леко се присвиха, докато изучаваше пребледнелите черти на Рени и преценяваше умората й. — Има един стар златотърсач по тези места, казва се Денсър Тъбс — каза той. — Той не е като Дъфи Сидър, така че не прави сравнение. Денсър е бил сам много години и е повече отшелник, отколкото нормален човек. Той няма много време за другите хора и видимо ги отбягва. Последния път, когато го видях, той ме задържа далеч от владенията си с изстрел. — Присмехът на Джарет бе насочен към самия него. Погледна я уверено. — Казвам ти, Рени, че помня по-добре този изстрел, отколкото Денсър.
— Натам ли отиваме? — попита тя.
Той кимна:
— Денсър се движи из тази планина като сянка. Той знае какво става тук, кой идва и си отива.
— Защо Итън не го е потърсил?
— Съмнявам се, че Итън знае за него. Казах ти, че човекът се крие. Аз го срещнах за пръв път преди шест години, когато преследвах Браунууд Райли. Имах чувството, че някой ме преследва — за известно време мислех, че е самият Райли, който се движи в кръг около мен. Признавам, това ме изнерви. Аз, а също така и конят ми се поуплашихме. Паднах на скалите. Не зная колко време не съм бил на себе си, но когато се свестих, Денсър беше с мене. Той се появи, когато бях в безизходно положение, намести изкълченото ми рамо. Почти не ми каза нито дума. Нямаше да се учудя, ако ме бе застрелял и взел коня ми. Той е корав човек, Рени, и е страшен за гледане. Искам предварително да знаеш това. Липсва по-голямата част от лявото му ухо и същата страна на лицето му е цялата в белези. Веднага щом се оправих, ме прогони да се оправям сам. Нямах кон и разполагах със съвсем малко провизии, но алтернативата бе куршум. Той може да не поиска да го гледаш, даже може да не ни допусне близо, но ако Джей Мак е жив и е из тези планини, Денсър знае за това.
Рени допи последната глътка кафе.
— Колко далеч сме от владенията му? — попита тя.
— Доколкото знам, той си построи малка хижа. Утре сутринта ще стигнем до нея.
Тя остави чашата си. Погледът на Рени бе спокоен, а устните й се бяха свили в решителна линия:
— Тогава трябва да съставим план.
Джарет не я слушаше. Очите му бяха приковани в зловещата, безформена сянка зад Рени. Бавно вдигна ръка към нея. Гласът му бе напрегнат и тих:
— Хвани ръката ми, Рени.
Тя не разбра какво я накара да се подчини, без да пита защо. Пръстите й се плъзнаха в неговите. В следващия миг бе измъкната от мината и издърпана настрани с груб и бърз тласък. Падна в снега, претърколи се и се изправи на ръце и колена. Рени изплю снега от устата си, завъртя глава, а очите й святкаха тревожно. Видя Джарет да изважда карабината си от кожения калъф, закрепен на седлото на Зили. Той удари силно кобилата по хълбока. Тя се отмести встрани, а Джарет се обърна към входа и се прицели.
Рени последва с поглед движението на карабината. Очите й отразиха кленовия приклад, затвора, сребърния лост и предпазителя на спусъка. Уплашеният й поглед премина по нетрепващото й дуло, докато Джарет напрягаше поглед. Тя видя мечката едновременно с него.
Малкото кафяво мече разклати бавно глава, повдигна едната си лапа, като че ли да изтрие съня от очите си. То се огледа наоколо, удари една от капещите ледени висулки, които Джарет бе пропуснал, и се уплаши от шума, отразен в скалите.
— Но то е още бебе — прошепна Рени, привлечена от палавостта на мечето и поуспокоена от размера му.
Ако Джарет можеше да извърне очи, без да престава да се прицелва, той би го направил.
— Безпокои ме майка му — каза той.
Мечето показа главата си навън отново и след като внимателно огледа неподвижните фигури на Рени и Джарет, и летаргично излезе от мината.
Тромаво, помисли си Рени. С края на очите си видя, че Джарет навежда пушката си бавно и загребва шепа сняг. Тя отгатна намерението му и направи същото, като оформи снежна топка така, че да прилепва добре в дланта й. Без да разменят нито дума, те едновременно изстреляха снарядите си.
Мечето бе получило удар по носа и отстрани, и бързо се оттегли в убежището си в шахтата.
Джарет помогна на Рени да се изправи на крака.
— Да тръгваме, преди мама да реши, че иска да си поиграе. Той й помогна да се качи на Албион, прибра карабината в калъфа и възседна Зили. Тяхното оттегляне не беше по-бързо от това на мечето.
Рени яздеше редом с Джарет. Тя погледна през рамо входа на мината.
— Знаеш ли, оставихме си чашите там — каза му тя.
Джарет дръпна поводите на Зили.
— Аз ще изчакам тук — каза той. — Ти се върни да ги вземеш. — Рени дръпна надолу шала, който покриваше долната половина от лицето й. Изплези му се. — Не ставай нахална в такова време. Ще се простудиш така. — Той подритна леко Зили и тръгна отново.
Рени помисли, че предупреждението му не е съвсем безоснователно.
Тя повдигна шала и го последва.
Тази вечер направиха лагер в естествения заслон, образуван от няколко скали. Палатката бе закрепена за нискорасли борове и те запалиха достатъчно голям огън, за да почувстват топлината му вътре.
— Все някога трябва да престанеш да се смееш — каза той. Те седяха в палатката, тя бе присвила тялото си между сгънатите му крака и се облягаше с гръб на гърдите му. Джарет даде на Рени половината от сушеното си месо. — Вземи и изяж това.
Рени захапа сухото месо. Беше й също толкова трудно да преглътне месото, колкото и смеха си.
— И двамата бяхме готови за някакво ужасно животно и изведнъж… — тя се задави от смях. — Извини ме. — Тя пое дълбоко дъх и продължи: — Изведнъж излезе това малко тромаво мече. Бедното същество бе по-уплашено от снежните топки, отколкото от карабината ти.
— Мислех, че Денъхи са ампутирани от чувството си за хумор — каза той сухо.
— Аз не съм.
Гърленият звук, който издаде, показваше, че не й вярва.
— Ти не разбра, че тази мечка беше там през цялото време, нали?
Тъмните пухкави вежди на Рени се повдигнаха. Тя леко го побутна с лакът.
— Не съм толкова глупава.
— Зная. — Той я целуна по косите. — Разкажи ми за плановете си, тези, които нашата страшна мечка прекъсна.
Рени му изложи идеите си, доволна, че Джарет я слуша, без да я прекъсва. Когато завърши, той не започна веднага да я критикува, а се замисли.
— Може и да стане — каза той най-после. — Трябва да знаеш обаче, че няма гаранции. Джей Мак може да не е жив. Възможно е Денсър Тъбс само да знае къде е гробът му, а може и да не знае нищо. Подготвена ли си за това?
Рени дълго мълча, преди да отговори. Тя си припомняше цялото свое пътуване на запад, тежката си битка с Холис за правото да тръгне да търси Джей Мак, насълзеното и объркано лице на майка си, когато се сбогуваше с нея. Мери Франсис се помоли за нея. Скай и Меги я придружиха до гарата с бледи и напрегнати лица. Те я подкрепиха, но не бяха сигурни, че е взела правилно решение. В Денвър Майкъл и Итън се опитаха да я разубедят да продължи пътуването си. Тя изслуша доводите им, но не откри логика в тях. Таеше в сърцето си чувството, че Джей Мак е още жив. Не би желала, а и не би могла да остави нещата така.
— Как мога да бъда подготвена за това? — попита тя с болезнена откровеност. — Преминах целия този път, защото вярвам в успешния край. — Ръцете му бяха обхванали кръста й и Рени постави своите върху тях. Тя обърна глава и потри бузата си в рамото му. — Но се радвам, че си с мене — прошепна тя. — Ще се опитам да не те карам да съжаляваш, че, си ме довел тук.
Джарет я залюля нежно и когато тя заспа, я сложи да легне. Зави я с одеалата, а след това легна до нея.
