— Да-а.
Ръцете на Джарет се плъзнаха около нея и обхванаха гърдите й през нощницата. Пръстите му галеха зърната, докато станаха твърди. Тя се придвижи, като триеше гърба си в него.
— Така, нали?
В отговор леко ухапа врата й.
— Има някои неща, които не могат да се скрият от тебе.
Рени се обърна в ръцете му.
— Няма да ме оставиш да спя, нали?
И докато тя говореше, Джарет повдигаше нощницата на бедрата й.
— Това казах преди няколко часа — припомни й той. — По тогава ти не ме слушаше.
— Така е, защото си много щастлив човек.
— Благодаря на Бога.
Той целуна устата й по един съвършен начин. Рени посегна към панталоните му и го взе в ръце. Малко нагласяне и смях и тя го насочи към себе си, вземаше всичко от него, наслаждаваше се на пълнота и топлината му и отговаряше на ритъма му.
Нетърпението ги увлече. Устата й се наклони към неговата езикът й обходи хребета на линията на зъбите му, както той го правеше. Устните му се движеха над нейните и той усещаше потребностите й, сякаш това бяха осезаеми неща, като сочен портокал или сладки и зрели череши. Вкусът на целувките й бе като аромата на косата й, възбуждаше го подсъзнателно.
Той бе в нея и навсякъде около нея. Чувстваше ръцете му на гърба си, краката му обхващаха нейните. Устата му докосваше врата й, раменете, гърдите й. Кожата му бе топла. Напрежението между тях нарастваше, въздухът стана сух и скърцащ. Тя помисли, че могат да се завъртят диво и неуправляемо.
И те се завъртяха.
Рени слушаше бавното им съчетано дишане.
Тя докосна тупкащото му сърце, като че ли можеше да го успокои с това. Погледна Джарет. Той я наблюдаваше, зениците на очите му бавно се отклоняваха в зависимост от движенията им. Помръкналата й усмивка се появи бавно.
— Това беше чудесно — каза тя малко учудена.
Той кимна. Никога не бе изпитвал нещо подобно на това, което бе преживял с Рени. Силата на удоволствието го бе увлякла силно.
— Не те нараних, нали? Той поклати глава.
— Не… съвсем не. — Тя докосна рамото му точно по подобния на звезда белег. — Мисля, че съм те ухапала — каза тя, също така изненадана и смутена.
Веждите на Джарет се повдигнаха, той обърна глава, за да погледне рамото си. Виждаше се малък отпечатък от зъбите й.
— Проклет да съм — каза той. Обърна се и широка усмивка преобрази лицето му. — Упорита си.
Глава 11
Съвместното им пътуването сега бе ново преживяване за тях. Макар че държеше на обещанието си да не е снизходителен към Рени, Джарет бе много по-склонен да моли, отколкото да нарежда. Рени яздеше често редом с него и не се страхуваше от време на време да задава въпроси. Пътуването бе станало общо преживяване, което щеше да остане в спомените и на двамата.
Яздеха от двете страни на тесен, бърз поток, товарният кон следваше кобилата на Джарет. Шумът на течащата ледена вода звучеше като неспирен и приятен шепот в ушите им, прекъсван само от скърцането на снега под копитата на конете. Почти нямаше вятър. Въздухът бе сух и много студен, слънцето светеше ярко, но не топлеше. По времето, когато Джарет реши да направят следобедна закуска, Рени се чувстваше като яздила дни наред.
Те потърсиха подслон във входа на една изоставена мина. От гредата на входа висяха ледени висулки като дантели от кристални бисери. Рени се провря под тях, за да влезе, Джарет ги разчупи.
— Но те бяха толкова красиви — каза тя.
Джарет я погледна, сякаш си бе загубила ума.
— Другояче щеше да се чувстваш, ако някоя от тях се бе забила в гърба ти.
Рени потрепери от думите му.
— Ще запомня това. — Тя се огледа, като потропваше на място, за да се стопли. Бе кръстосала ръце и ги бе пъхнала с ръкавиците под мишниците си. — Тук няма мечки, нали?
Джарет разви дългия вълнен шал около врата си и го използва, за да улови Рени. Дръпна двата му края и я привлече по-близо до себе си.
— Откъде да знам? Не съм запознат с мястото повече от теб.
Очите й се разшириха:
— Би ли… се огледал малко наоколо?
Той я целуна бавно по устата, повдигна глава, целуна зачервения връх на носа й и допря чело в нейното.
— Ти ще се огледаш за тези мечки. Аз ще събера дърва за огъня. — Той остави шала на раменете й и излезе.
Рени погледна след него. Все още чувстваше топлината от целувката му. Докосна устните си и по линията им разбра, че се усмихва:
— Ще си стоя точно тук, където съм, благодаря много.
Храната им се състоеше от задушен заек и чаша горещо кафе. Рени последва съвета на Джарет и изяде последните моркови и картофи. Вечерята щеше да е боб и сушено месо. Рени обра всичко от чинията си.
— Може би ще имаме мечешко месо за довечера — каза тя. — То ще придаде вкус на този стар боб.
Над димящата чаша кафе очите на Джарет гледаха развеселено:
— Имаш намерение да убиеш някоя мечка?
— Мислех, че ти ще го направиш.
— Знаеш ли къде има мечка?
Тя посочи тъмната ниша на входа, там, където тунелът на мината правеше завой:
— Заспала зимен сън.
— Тогава едва ли е честно да я будим — пошегува се Джарет. — Ще оставим спящите мечки да си полежат.
Рени сбърчи нос и събра чиниите и приборите. Изчисти ги със сняг, след което ги прибра. Върна се до падналата греда, която използваше за сядане, и си наля останалото кафе. То бе леко горчиво, но все още топло.
— Пътуваме доста бързо — каза тя внимателно и преглътна собственото си безпокойство. — Не си спомням да си се спирал някъде, освен един-два пъти, за да потърсиш следи. На определено място ли отиваме и намери ли това, което се надяваше да откриеш?
Ръцете на Джарет бяха на коленете, държеше чашата с две ръце.
— След катастрофата е валяло сняг повече от десетина пъти — каза той. — Първата спасителна група, която достигна мястото на катастрофата, е обходила пеша почти цялата околност, а хората на Итън са прочистили още по-голям терен. Тук вероятно няма нищо, което бих могъл да намеря.
— Но ти намери очилата на Джей Мак.
— Това беше чиста проба късмет, Рени. Съмнявам се, че ще се повтори.
Тя кимна:
— Тогава си решил къде отиваме, нали?
— Така е. — Той отпи от кафето си. — Ако Джей Мак е лежал близо до мястото, където намерих очилата, естествено е, че при първите спасителни действия той не е бил забелязан. Било е тъмно по времето, когато оцелелите пътници и кондукторът на № 412 са достигнали авариралите вагони. Най- вероятно те са минали по нашия маршрут: и са заобиколили Джей Мак. Когато Итън и неговата спасителна
