цивилизована страна. — Той се засмя и бавно поклати глава. — Благодаря на Бога, че съм далеч от цивилизацията.
Джарет не пожела да отговори. Той мълчаливо стоеше редом с Денсър Тъбс.
Хижата на златотърсача бе построена от дърветата, които бяха изсечени, за да освободят място за нея. Тя бе разположена на малко възвишение, защитена от високи борове и трепетлики от три страни и от широк малък поток от четвъртата. Те преминаха потока и поеха към постройката, където Денсър завърза конете. Джарет се престори, че подкрепя Рени, докато слизаше от коня, и й помогна да се плъзне от седлото в ръцете му.
— Влизайте — каза Денсър. — Отведи я вътре. Аз ще се погрижа за конете и провизиите.
Джарет повдигна Рени и я понесе към входа. Той блъсна вратата със здравото си рамо, за да я отвори, и когато влязоха вътре, остави Рени да стъпи на земята.
— Благодаря — прошепна тя, залитайки.
Джарет разтърси ръката си и каза:
— Имаш късмет, че не те изпуснах в снега.
— Ръката ти?
— А-ха.
Той не мислеше повече за това. Раздвижваше пръстите си, свиваше ги и ги отпускаше, като междувременно оглеждаше обстановката в хижата. Имаше каменно огнище, което Денсър използваше за отопление и за приготвяне на храна. Златотърсачът не можеше да си позволи такъв комфорт като печка. Нямаше помпа, което означаваше, че водата се носи от потока. Мебелировката беше от бор изработена много грижливо. Повърхността на масата бе гладка, с точно оформени прави ъгли. Два стола с високи облегалки бяха шлифовани по такъв начин, че подчертаваха влакното на дървото. На стената близо до огнището бяха окачени тенджери и котлета, цветно разръфано одеяло покриваше леглото. Очите на Джарет се преместиха от леглото към стълбата, която водеше към горния етаж, когато чу приближаването на златотърсача. Той блъсна Рени към леглото.
Рени легна на една страна на постелята, с леко присвити към гърдите крака и кръстосани отпред ръце. Не беше точкова трудно да се престори на болна.
Не си бе давала напълно сметка за собствените си очаквания, докато не застана на прага на хижата на Денсър и не откри абсолютно нищо, което да говори за баща й. Бе предупредила Джарет, че не е готова за това — и наистина не беше. Без значение колко неразумни бяха очакванията й, Рени винаги бе хранила в съзнанието си надеждата, че ще се хвърли в обятията на баща си и ще бъде поздравена за упорството и целеустремеността си.
Тихият стон на Рени отрази болката в сърцето й. Тя бе съвсем истинска.
Денсър премести погледа си от Рени към Джарет.
— Оставих провизиите ви в пристройката. Иди да вземеш каквото ви трябва. — Той свали ръкавиците си и ги хвърли на масата. — Ще сваря нещо за нея. Имам някакви билки, които могат да й помогнат.
Джарет не искаше да остави Рени сама, но не можеше да си позволи да го покаже. Той излезе навън. Денсър изчака, докато вратата се затвори, и след това свали палтото си.
Очите на Рени трепнаха. Денсър поглади края на дългата си черна брада. Бе уверена, че е в нейна полза да изрази болката, която чувстваше, но не знаеше дали това е достатъчно. Не беше актриса и никога по-рано не бе имала желание да бъде.
— Бих искала да избягам — каза тя небрежно и се обърна настрани. Тя се намръщи, сякаш бе почувствала нов пристъп на болки в стомаха си. — Но не мога.
— Може да се опитваш да ме измамиш.
Той търсеше нещо по широките полици, преместваше бурканчета, бутилки и канчета, докато намери това, което му трябваше. Джарет се върна в хижата, когато той вече бе поставил всичко необходимо на масата. Денсър не си направи труда да повдигне глава и да го погледне, когато той премести един стол и седна на него.
— Тя все още е тук — каза той.
— Виждам.
Денсър взе билки и треви от всяко канче и ги смеси в порцеланово хаванче. Свали чайника от куката на огнището и видя, че е празен.
— Трябва да се напълни — каза той, като го подаде на Джарет. Когато Джарет излезе, Денсър постави сместа в тенекиена цедилка.
— Знаеш ли, мадам — каза той с дрезгавия си, повреден глас, — мога да го убия, преди да се върне.
На Рени й секна дъхът, след това тя се опита да се прикрие и се сви на топка. Страхуваше се да погледне към Денсър, за да оцени впечатлението от играта си, поради което държеше очите си плътно затворени. Денсър потрепваше с цедилката по ръба на масата, докато чакаше завръщането на Джарет, и продължаваше да наблюдава Рени с втренчения си синьо-бял поглед.
Джарет ритна рамката на вратата и изтупа снега от обувките си. Той протегна чайника на Денсър.
— Трябват ли още дърва?
— Има достатъчно — каза Денсър и пое чайника. — Закачи палтото си на тази закачалка и свали палтото на дамата. Можеш да я завиеш и затоплиш. — Той окачи чайника на куката и разбърка огъня, който загоря по-силно. — Предложих й да те застрелям заради нея, за да може да избяга. Предполагам, че точно сега тя не е заинтересована от това. Ще трябва да изчакаме да видим какво ще мисли, като и стане по- добре.
Джарет зави Рени. Без да го види Денсър, той стисна ободряващо ръката й.
— Това ще е нещо, за което ще се погрижим по-нататък. — Пресекливият глас на Денсър озвучи малката хижа.
Джарет възседна отново стола, постави ръце на облегалката и подпря брадичката на ръцете си.
— Знаеш ли нещо за железопътната катастрофа? — попита той с безразличие.
— Може би. — Денсър наклони стола си към стената и зачака водата да заври. Краката му се отделиха от пода и той постави петите си върху напречните пръчки на стола. — Втори път ме питаш за катастрофата. Защо се интересуваш толкова много?
Джарет трепна.
— От любопитство, не може ли? Не стават толкова много неща по тези места. За известно време планините бяха пълни с хора.
— Много народ премина наоколо — изръмжа Денсър.
— Никой не те обезпокои, нали?
— Малко хора знаят къде съм — той погледна мрачно Джарет. — Едва ли има двама души освен тебе, които да знаят къде да ме намерят.
— Спусна ли се долу до катастрофата?
Денсър почеса брадата си.
— Каква причина имам да слизам? Не съм свикнал да си пъхам носа там, където не ми е работа. — Той наклони стопа напред, стъпи лека на краката си и сне с кърпа чайника от огъня. Постави чаената цедилка в поочукано канче с дебели стени и наля горещата вода.
— Чух удара — каза той и остави чайника настрани. Ароматна пара се вдигна от чашата. — Изглежда, че ехото продължи около пет минути. Отидох сам да видя, но дотогава се бяха погрижили за хората от влака. След това нямаше смисъл да се шляя там.
Той плъзна канчето по масата.
— Дай й това. Може би няма да иска аз да я докосвам.
Сега Рени отвори очи и се опита да седне.
— Не — каза тя. Гласът й беше гърлен, почти като на Денсър. — По-добре вие да ми го дадете.
Очите на Денсър се разшириха.
— О — каза той, като удари по масата. — Тя не вярва на безотговорната ти личност. — Той взе канчето и го занесе до леглото. — Трябва да седнеш, мадам. Не можеш да изпиеш това, ако не седнеш.
Рени остави Денсър да й помогне. Тя прибра назад косата си, излязла изпод панделката й, и пое канчето. Повдигна го внимателно към устните си и отпи. В един и същ момент чаят изгори езикът й и
