— Добре е да се работи отново така. Излизам сутрин и прекарвам в работа по-голямата част от деня. Днес, тъй като Денсър се страхуваше от вас, не се върнах в хижата.
— Той ви накара да повярвате, че аз съм опасен?
— Така е, но той се опита само да ме защити. Как можеше да знае, че не си опасен?
— Защото той ме познава. Нали, Денсър? — Джарет се обърна към златотърсача, само за да види, че той е излязъл. Обърна се към входа и видя Денсър да стои на прага с вдигнат уинчестър. — Снеми това, Денсър, не искам никакви проблеми.
— И аз — каза златотърсачът. — Върви си по пътя и остави мен и приятеля ми на спокойствие, и всичко ще е наред.
Джарет се изправи бавно, повдигна ръцете си на нивото на кръста.
— Дойдох заради него — каза той спокойно и бавно. Не искаше да предизвика Денсър. — Но мисля, че ти разбра това нали? Нищо не ти убягва от погледа.
— Нищо.
— Знаеш ли тогава коя е спътничката ми? — попита той.
Денсър агресивно издаде брадичката си напред.
— Сигурно е, че тя никога не е убивала човек — каза той, почти предизвикващ Джарет да му противоречи.
— Това е вярно. Не е убивала.
— И аз мисля така. Нито пък наистина е болна.
— Не толкова болна, колкото изглеждаше, но беше много болна неотдавна. Все още не е достатъчно укрепнала. — Той се спря, за да даде време на Денсър да обмисли думите му, след това каза: — Мисля, че можеш да се досетиш коя е тя, Денсър.
— Хм-м-м.
Джарет подозираше, че Денсър знае и не иска да признае това пред себе си или пред някой друг. През месеците след влаковата катастрофа между Джей Мак и стария златотърсач се бе създала някаква особена връзка и Денсър се стремеше да запази единствената човешко отношение, което бе създал за повече от двадесет години.
— Искаш ли да кажа? — попита спокойно Джарет. — Ти знаеш какво означава това. Тя измина дълъг път, за да го намери.
— Не съм й направил нищо лошо.
— Зная. Но ако не се върнем бързо, тя ще се събуди и ще се изплаши, че ни няма.
Като използва бастуна за опора, Джей Мак се изправи на колене. Той погледна към Денсър.
— За какво говори той, Денсър. Ти ми каза, че жената с него е убила мъжа си.
— Така ми каза той — каза Денсър, като се оправдаваше и посочи с пушката си към Джарет, за да подчертае твърдението си.
Джарет късно осъзна, че Джей Мак не можеше да знае истината. Той вероятно е предположил, че пътят на Джарет се е пресякъл с неговия заради някаква обявена награда.
— Но това не е вярно — каза Джарет. — Кажи му, Денсър.
— Тя има очите ти! — извика Денсър. Лицето му се изкриви от ярост. Паяжината на лицето му встрани на лицето му пулсираше, челюстта му се стегна. Той вдигна пушката си, готов да стреля, след това също така изведнъж промени намерението си. Завъртя се на пети и излезе от мината.
Джарет се опря малко премалял на една от подпорните греди и изчака сърцето му да се успокои. Погледна надолу към безполезната си дясна ръка, тръпки пробягаха по кожата му от китката през лакътя до рамото. Задъхан, той изруга рязко.
Джей Мак стана сам, като се опираше тежко на бастуна си.
— Добре е, че не се нахвърли върху него.
— Няма много смисъл в това, когато уинчестърът вече те следи в лицето. — А истината бе, че и да беше искал, нямаше да може да се нахвърли.
— Все пак оцени характера на човека и осъзна, че той няма да те нарани. Денсър не може да нарани никого. — Той погледна към входа, но не можеше да различи нищо повече от смътна игра на светосенки. — Не се безпокой за него. Ще се разходи малко по хълмовете и когато се успокои, ще се върне. — Той се обърна към Джарет. — Какво искаше да каже с това, че очите на жената са моите? Кой дойде с тебе?
— Рени, сър — каза Джарет, открил, че с нещо може да съживи усмивката на Джей Мак. — Тя ви донесе очилата.
Джарет водеше мулето по пътя към хижата, а Джей Мак яздеше. Това беше гледка, която Джарет вероятно нямаше да забрави никога, и той даде възможност на железопътния магнат да разбере това. Джей Мак искаше да чуе всичко за това как са го намерили, но Джарет не пожела да му го разкаже.
— Трябва да чуете това от дъщеря си — бе всичко, което каза по този повод.
Джей Мак се облегна на Джарет, за да отиде до хижата.
— Десният ми крак е почти възстановен — каза той, — но оня ден пак си разтегнах сухожилието на левия. Денсър ме предупреди, че се опитвам да работя твърде много, че не съм достатъчно силен, но аз…
Джарет го прекъсна с вдигната ръка:
— Не трябва да обяснявате, сър. Зная колко дълбоко стигат златоносните жили.
Той се усмихна с разбиране. Спря се на прага и гласът му бе тържествен и спокоен:
— Не се оплаквам от Денсър Тъбс. Той ми спаси живота. Все пак се съмнявам, че ще разберете някога колко се радвам, че сте тук. Не бих могъл да се измъкна оттук седмици наред а може би и повече. Наскоро разбрах, че Денсър няма да ми помогне да си отида.
— Вие сте си спечелили приятел тук. Никой, който се е срещал с него, не смята, че това е възможно.
— Зная — каза той трудно. — Това, което не зная, е дали съм му направил някаква услуга. Този човек е бил сам години, но аз мисля, че той вече доста време се бори със самотата.
Джарет направи знак, че го разбира, и постави ръката върху ръката на Джей Мак.
— Нека да влезем — каза той тихо. — Дъщеря ви ви чака.
Леко докосване на галещи я по веждите пръсти събуди Рени. Тя намръщи нос, плътно притвори очи и се усмихна сънливо.
— Остави ме, Джарет.
Обикновено спокойното лице на Джей Мак трепна от изненада.
— Това не е Джарет — каза той.
Очите на Рени се отвориха широко и се втренчиха в очи подобни на нейните.
— Татко! — Тя се изправи като пружина и се хвърли в обятията му. Зацелува го по широкото му лице. — Как? Кога дойде?… Къде?… — Тя потърси Джарет. Той стоеше до огнището и я наблюдаваше. — Как си могъл?… — Тя оглеждаше скъпото бащино лице. Тъмната му коса, по-дълга, отколко то някога я бе виждала, се завиваше под яката му. Бе оставил бакенбардите си да се превърнат в буйна брада, а мустаците му бяха загубили елегантната си форма.
— Изглеждаш… — Сълзи блестяха в очите й, гърлото й се свиваше. Мълчаливо гледаше баща си.
Джей Мак държеше Рени и я люлееше така, сякаш беше дете. Леко милваше главата й, галеше косите й и шепнеше в ухото й най-подходящите думи.
— Ти си чудо, Мери Рене. Съвършено чудо.
Едва призори двамата се разделиха. Джей Мак отказа да говори или слуша, преди да се измие и преоблече. Нищо от дрехите на Денсър не му ставаше, но Джарет му предложи някои свои дрехи — всички малко по-големи — и Джей Мак бе облечен с ватено бельо, джинси, светлосиня памучна риза и дебели вълнени чорапи. Счупените му очила стояха накриво на носа му, независимо от усилията му да изправи дръжките им. Но това беше само малък дразнител. Джон Макензи Уърт бе вече нов човек.
Докато Джей Мак се миеше, Джарет обясни на Рени какво се бе случило по време на съня й. Каза й, че не бил изненадан, когато го видял, защото отшелник с
