извинявам, че я обичам, е същото като да се извинявам, че живея. Никога няма да съжалявам за това. За някои неща обаче съжалявам. Съжалявам, че богатството и властта ми не можаха да защитят дъщерите ми от това да бъдат наричани копелета. Изтръпвам малко всеки път, когато си представя, че силата, която сме възпитали у всички вас, се обръща срещу мене. Съжалявам, че това трябваше да стане заради мене. Съжалявам, че не мога да ви защитя и че не мога да ви накарам да се учите не само от собствените си грешки.
Джей Мак усети, че ръката му вече не държи по същия начин ръката й, защото тя стискаше пръстите му.
— Никога не съм лъгал майка ти, Рени — каза той. — Още от началото тя знаеше кой и какъв съм аз. Не ставаше и въпрос за възможен брак между нас. Още от самото начало се бяхме разбрали, много преди да има някаква близост помежду ни.
— Татко — каза Рени, която се чувстваше неудобно. — Нима смисъл да…
— Мисля, че има. Искам да знаеш, че откровеността между мен и майка ти е била винаги много важна. Когато си мислиш как си била възпитана, надявам се да си спомниш това.
Рени присви колене. Тя не отмести ръката си.
— Ще му кажа — каза тя тихо. — Моля те, дай ми време. Остави ме аз да го направя, когато мисля, че е подходящо.
— Обичам те, Рени. Искам за тебе най-доброто. Ти си ми дъщеря.
— И мама е била нечия дъщеря. Баща й е искал същото за нея, а тя е избрала тебе. — Тя чу как баща й въздъхва. — Мисля, че е направила добър избор.
Джей Мак се усмихна.
— Дай си малкия пръст, Рени. Този, около който ме въртиш.
Изминаха още два дни път, преди Рени да разбере къде ги води Джарет. Забеляза характера на местността, вълнистата повърхност на долината, широкия поток, който пресичаше криволичещата пътека през средата, стръмните склонове от двете страна на планинското езеро, което бе направило толкова трудно прокарването на естакада и железопътна линия. Джарет не им бе казал нито дума, докато не ги изведе над долината, така че да могат да видят просторите й, наклона на склоновете й, водопада и красотата на голите дървета, очертани от снега. Дневната светлина не се отразяваше от повърхността на покритото с лед езеро, а каскадата водопади изглеждаха така, сякаш разпръскваха слънчева светлина.
— Планинският град, който всеки иска да достигне с железницата, е от другата страна на езерото — каза Джарет. Той посочи купчината дървени сгради, разположени сред далечни борове. По-нагоре по склоновете на планината дърветата бяха изсечени, за да се създадат просеки за минните тунели и шахти.
— Това е Куинс Пойнт.
Величието на гледката изчезна за Джей Мак. Той се навъси и каза:
— Не може да бъде.
Джарет не се изненада от реакцията на Джей Мак.
— Уверявам ви, че е. Срещу езерото, подозирам, се намира една от най-богатите сребърни мини в цяло Колорадо. Проблемът е, че миньорите трябва да изкарват рудата с мулета и не могат да използват тежко оборудване за работа в шахтите толкова дълбоко, колкото искат, или за обработката на рудата. Нагоре, в Медисън, хората не искат железницата. Те си представят, че рудата ще им стигне за сто години напред по този начин, а богатството може да тече най-вече навън. В Куинс Пойнт не са на същото мнение. Тяхното богатство би ги устроил най-добре. Ето защо искат Североизточната железница да построи линия. Разбира се вашата компания е първата, която им е предложила начин за използване на линията, който не ги мами.
— Така е — каза Джей Мак. Той слезе бавно от коня като пазеше ранения си крак. Облегна се на бастуна, закуцука към ръба на най-стръмната част на склона и насочи и вниманието си към езерото вляво и долината под себе си.
— Но това не може да бъде Куинс Пойнт — повтори той. — Предполагаше се, че работата там долу е започнала.
Джарет погледна Рени и доближи коня си по-близо до мястото, където се намираше баща й.
— Рени ми разказа нещо за този проект — каза той небрежно. — Тогава разбрах за него за първи път. Разбира се нямах за цел да шпионирам. Даже не знаех за дерайлирането на влака, докато Рени не дойде в Икоу Фолс. Мислех, че тъй като сме близо, можете да пожелаете сам да видите развитието на нещата тук.
Учуден, Джей Мак не можеше да откъсне поглед от долината. Чу, че Рени се приближава, но не се обърна.
— Бях планирал да дойда тук, за да видя сам напредването на линията — каза той.
— Не знаех това — отговори Рени.
Джей Мак сви рамене.
— Нарочно не ти казах. Исках да видя разположението на този район сам, за да разбера за себе си дали си права за наводнението на долината.
— Мислех, че не ми повярва за това.
— Вярвах, че
Неговото признание отне дъха на Рени. За един кратък миг тя затвори умоляващо очи.
— Благодаря ти за това — каза тя.
Джарет видя как баща и дъщеря се помириха. Той побутна Зили по-близо до тях.
— Мисля, че можете да видите долината готова за наводнение — каза той. — Само язовир може да промени нещата, когато се топят зимните снегове. Но никой не се готви да го построи тук. Проектът, който предложи Рени, ще пренесе линията от другата страна на планината. Така се отваря повече работа, ще има и повече разходи в началото, но както сам виждате, това няма да е загуба на време и пари.
Джей Мак кимна:
— Вече има невероятна загуба и на двата ресурса.
— Но проектът още не е започнал — каза Рени. — Ти не си…
Джарет я прекъсна:
— Мисля, че това, което се опитва да каже баща ти, Рени, е, че той вече е одобрил закупуването на материали, които не са тук, и даването на заплати на хора, които никога не са били назначавани. Така ли е, Джей Мак?
— Накратко.
— Казахте на Рени, че идвате тук по работа, но казвали ли сте го на някой друг в Североизточната железница?
Джей Мак поклати глава.
— Не. Не исках Холис и другите да мислят, че ги проверявам или още по-лошо, че подлагам на съмнение тяхната преценка след одобряването на проекта. Знаех, че не е свършена много работа досега и че няма проблем линията да се прокара по желания от Рени маршрут. В най-лошия случай очаквах да им покажа, че и те могат да грешат, така както всеки друг. Би трябвало да отдават по-голямо значение на идеите на Рени за в бъдеще. Съвсем сигурно е, че не съм очаквал това.
Нито пък Джарет. Той беше толкова сигурен, че Джей Мак е обсъждал с някого плановете си.
— Така че никой не знаеше, че възнамерявате да дойдете в Куинс Пойнт.
Джей Мак погледна през рамото си към Джарет.
— Никой в Североизточната железница — каза той. — Но споменах това на жена си.
— Мойра не би могла… — започна Джарет.
