доста изтъркани карти. Денсър бе седнал на единия от столовете под прав ъгъл към нея.
Рени погледна към Джарет, когато той влезе, и нейният смутен поглед бе предназначен само за него.
— Той иска да играем.
Джарет не можеше да разбере причината, но не искаше да обиди Денсър, като не се присъедини. Златотърсачът си беше вече направил труда да свари повече вода и да направи свеж чай. Седеше на масата в очакване и алчно грабваше картите, които Рени раздаваше.
Джарет зае свободния стол и взе картите си.
— На какво играем?
Играеха с пет изтеглени карти, а залог бе самородното злато, което Денсър бе събрал от владението си. Едва бяха изиграли пет-шест ръце и Рени започна да се прозява. И без друго губеше, така че тя раздели последните й останали златни зрънца между Денсър и Джарет и си легна в леглото.
Джарет спря да разбърква и остави картите.
— Нека да я придружа навън — каза той на Денсър. Иначе ще поиска да излезе по-късно.
— Сигурно — каза Денсър. — Ще направя още чай.
Джарет помогна на Рени да се изправи, подкрепи я със здравата си ръка и я изведе навън. Щом се отдалечиха достатъчно, за да не бъдат чути, той каза:
— От чая е Рени, затова си толкова уморена. Денсър ни дрогира.
Тя се прозя силно, много сънлива, за да бъде изненадана или загрижена.
— Мисля, че не мога да се преборя с това, Джарет.
— И няма нужда. Аз не съм пил. Ще те пазя.
— Зная, че ще го направиш.
Абсолютното й убеждение, че той ще удържи на думата си накара Джарет да я целуне. Той потисна желанието си, когато приближиха вратата на хижата. Устните й имаха вкуса на чая.
— Изтрий усмивката от лицето си — прошепна той.
Нощта бе тъмна.
— Даже не виждаш дали се усмихвам.
— Няма значение. Зная как изглеждаш, когато те целувам.
Тя леко го удари в гърдите с юмрук.
— Самохвалко.
Джарет трябваше да скрие усмивката си, когато влязоха вътре.
След като завърза хлабаво ръцете на Рени за леглото, Джарет изигра още шест партии с Денсър. Накрая златотърсачът спечели всичкото си злато и Джарет трябваше да си признае, че е загубил от по- добър играч. Освен това успя тайно да излее повечето от чая в пукнатините между плочите на пода. Той изтече в мръсното подземие, но Денсър не разбра това. Когато Джарет уморено показа, че е готов да прекрати играта, Денсър с готовност му помогна да си постели на пода. Веднага щом настани Джарет, златотърсачът се качи на втория етаж.
Изглежда, че мина повече от цяла вечност, преди Денсър Тъбс да се спусне отново долу. Джарет чуваше по-добре, отколкото виждаше, и това, което чуваше, го изненада. Златотърсачът облече палтото си, сложи ръкавиците си, взе съда с останалото задушено от огнището, чиния и прибори и изнесе всичко това навън. Джарет изчака достатъчно дълго, за да се увери, че Денсър няма да се върне веднага. Развърза Рени, сграбчи пушката и палтото си и излезе навреме, за да чуе, че Денсър се отдалечава на кон.
Джарет го последва пеш, убеден, че Денсър отива във владението си, и почти сигурен, че мината не е далеч от хижата. Когато очите му свикнаха с тъмнината, Джарет ускори ход. Пътеката се изкачваше постепенно, но теренът бе равен. Джарет успяваше да поддържа разстоянието между тях, а Денсър го отведе право в мината.
Бледожълта лампа осветяваше входа й. Докато Денсър слизаше от коня си, Джарет оставаше прикрит от скалите и сенките. На стълб близо до входа вече бе завързано едно муле и Денсър завърза коня си до него. Видя как златотърсачът откачи съда със задушеното месо, манерката и торбата с приборите и влезе в предверието. Джарет изчака минута и след това тихо се приближи към входа на мината. На прага се поспря, тъй като не можеше да влезе, без да се разкрие, но беше достатъчно близо, за да чува разговора вътре.
— Помислих, че може би си огладнял — казваше Денсър. — Донесох ти това. Хубаво задушено месо на елен.
Не последва отговор и Джарет предположи, че другият човек в предверието вече яде.
— По-бавно — каза Денсър. — Не искам да ти прилошее. Има много. Направих така, че да остане. Жената не яде много, само аз изядох пълна чиния.
Сега заговори събеседникът му. Макар че гласът бе приглушен, лесно можеше да бъде разпознат. Джарет излезе на светло и погледна право в учудените смарагдови очи на Джон Макензи Уърт.
Глава 12
— Кой, по дяволите, е този? — попита Джей Мак, като погледна към входа. — Денсър? Кой е тук? Един от убийците ли?
За един болезнено кратък миг Джарет помисли, че Джей Мак е сляп. След това видя възрастният човек да се потупва по джоба на сакото по привичен, разсеян начин и разбра проблема. Приближи се още малко.
— Това ли ви каза Денсър, Джей Мак? — Попита Джарет. — Че аз съм убиец?
— Не е лъжа — изръмжа Денсър. — Ти си убиец.
Джей Мак бе седнал на пода в предверието на мината, а краката му бяха прострени пред него. Беше се облегнал на издялана греда и държеше алуминиевата чиния със задушено месо на равнището на гърдите си. Сребристото му палто бе раздрано на половин дузина места, но двата шева на ризата му бяха внимателно зашити. Панталоните бяха закърпени на коленете и всичко, което носеше, бе покрито с фин слой скален прах. На земята до него лежеше кален, пропит от пот възлест боров бастун.
— Какво става, по дяволите? — попита отново Джей Мак. Очите му още повече се присвиха и започна да изучава влезлия от горе до долу. Позна го, когато Джарет се наведе към него, и упоритият му поглед се спря на студената и безразсъдна извивка на устните на Джарет.
— Боже мой — каза той тихо, без да вярва на това, което най-после очите му видяха. — Това си ти? — попита той.
Денсър хвана чинията на Джей Мак, преди да е паднала.
— Познаваш ли го? — попита той.
— Познавам го. Той ми помогна веднъж. — Подаде ръка на Джарет. — Лошо е, че не бе наблизо, за да ми помогнеш втори път.
Джарет стисна здраво ръката на Джей Мак.
— Едно е да спреш сватба и съвсем друго е това, което може да се направи при влаковата катастрофа.
— Нямам предвид влака… — той спря. — О, няма значение. Не искам да те замесвам.
Джарет изсумтя и каза на Джей Мак каквото мислеше.
— Не изглеждате много зле за преживените изпитания — каза той. — Мисля, че Денсър се е грижил добре за вас през цялото време, нали?
— Грижи се много добре.
Денсър се отдръпна, защото се почувства неудобно от похвалата и от това, че макар и за малко стана център на внимание.
Джей Мак отново взе чинията и започна да яде.
— Нямате нищо против, нали? Не съм ял нищо от сутринта.
— Продължавайте. Цял ден ли сте тук?
Той кимна.
— Помагам на Денсър в имението му, след като се възстанових и можех да работя. — Той показа на Джарет едната си ръка. Тя беше мазолеста с кал под ноктите и скален прах в гънките на ставите.
