вече съм на границата на възможностите си.
— Тъй като тя се простира от Ню Йорк Сити до Джъглър Джъмп, мисля, че това е разбираемо.
Лека усмивка повдигна ъгълчето на устата й.
— Знаеш какво да кажеш.
— Не винаги — каза той, като повдигна лицето й. — Преди малко не беше така. Не ми беше позволено да мисля, че си хубава и да казвам това.
— Не съм свикнала — каза тя, като очите й отбягвала неговите. — Изглежда сякаш тайно ми се присмиваш за моя сметка.
Той я разтърси леко, без даже да осъзнава това.
— Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
— Това не ми помага да чувам по-добре.
— Какво? — попита той. — За какво говориш?
— Ти ме разтърсваш — обясни спокойно тя. — Това не ми помага да чувам по-добре.
— О, Боже — той погледна към ръцете си, хванали я над лакътя, и я пусна. — Рени, никога не съм крил, че вършиш някои неща забавно. Ти не можеш да пренесеш вода на метър и половина разстояние, без да я разлееш, а си работила с нитроглицерин. Не можеш да изпееш нито една мелодия, а имаш най-мелодичния глас. Извиваш се като камшик, когато става дума за други хора, а правиш най-лошия избор, когато се отнася до твоя собствен живот. Никога не съм познавал жена, която да е толкова малко загрижена за външния си вид, но ти не можеш да станеш по-привлекателна за мен, отколкото си сега. — Той изтри бузата й с опакото на дланта си и зави един паднал кичур коса около пръста си. — Нещо в теб ме вълнува, Рени, и то струи от очите ти, кожата ти и особено от усмивката ти. Ако други мъже не са ти го казвали, това е, защото са се страхували.
Рени се отпусна на петите си и замига изненадано.
— О, Боже.
Джарет я докосна по носа с върха на показалеца си.
— Точно така.
Тя седна бавно. Джарет се придвижи покрай масата до своя стол. Тя взе ножа и започна отново да реже лука, а той се зае с нарязването на еленовото месо. Няколко минути се чуваше само звукът от рязането. Рени се засмя първа. Примерът й бе заразителен. Никой от тях не знаеше защо се смее, знаеха само, че смехът й бе оздравителен, обвързващ, навременен и необходим.
В тишината, която последва, Рени каза:
— Ако някога си помислиш, че не те обичам, не вярвай в това.
Той я погледна учуден.
— Какво означава това? — Той спря, защото вниманието на Рени се насочи към ръката й.
— По дяволите — каза тя. — Отново се порязах.
Джарет се чудеше защо има впечатлението, че тя го бе направила нарочно.
Денсър пое дълбоко дъх, когато влезе в хижата. Фигурата му се открояваше на угасващия синьо-сив полумрак на входа. Той опря пушката си на стената и окачи на закачалката палтото и сабята си.
— Задушеното мирише добре — каза той. — Винаги е приятно, когато някой друг сготви. — Той си свали ръкавиците и затопли ръцете си на огъня. Подвикна на Рени през рамото си: — Как се чувстваш, мадам? Още имаш вид на слабо дете.
Рени бе седнала на леглото, като бе провесила крака и се бе облегнала на стената. Докосна лицето си с едната ръка.
— Чувствам се по-добре, отколкото тази сутрин — каза тя. Той кимна доволен.
— Добре. След минута ще ти дам още една чаша чай — Погледна Джарет. — Казах ти, че това ще я излекува, нали?
— Каза го и аз съм ти благодарен.
Денсър се изправи и отиде до склада. Този път канчетата бяха готови и бързо намери това, което търсеше. Работеше на масата срещу Джарет.
— Виждам, че пръстите й са превързани — каза той Имал си проблеми, докато бях навън, нали?
— Нищо, с което да не мога да се справя — каза Джарет. — Той се отдалечи от масата и взе тенджерата със задушеното от огъня.
— Поряза се, като посягаше към ножа, който използвах.
Когато Денсър бе с гръб към него, той намигна на Рени.
Денсър привърши нарязването и стриването на билките и пое чинията със задушено от Джарет.
— Може да дадеш на дамата малко, ако иска. Няма да и навреди да хапне нещо вкусно.
Рени бе вечеряла по-рано, в случай че Денсър не се окаже толкова щедър. Все пак устата й се напълни със слюнка, когато Джарет взе празна чиния и я попита дали иска малко.
— Да, моля — каза тя.
Денсър доволно се изсмя.
— Ти си я превъзпитал днес следобед, Съливан. Тя се е опитала да те убие, а сега казва „моля“.
— Прави каквото трябва, за да получи каквото иска. — Той се отдалечи от масата, за да даде на Рени задушеното. — Усмивката му бе само за нея. — Така е, нали?
Денсър вдигна пълна лъжица, след това каза:
— Изглежда, че е плакала днес. Ти ли я разплака?
— Не съм я принуждавал да прави нищо. Плака, защото не успя да ме убие.
Златотърсачът помисли над това.
— Аз мога да й свърша работата.
— Сигурен съм, че е доволна да го чуе.
Денсър взе чайника и приготви чай за Рени. Подаде й канчето.
— Помисли за това, мадам.
Рени отмести чинията си и взе горещия чай. Нямаше представа как да отговори на предложението на Денсър.
— Какво ще поискаш в замяна? — попита тя.
— Само да постоиш тук с мене. Шест месеца, може би, или година. Какво мислиш за това? Искаш ли да размениш живота му срещу известно време с мене?
Нямаше съмнение, че времето щеше бъде прекарано в леглото на Денсър. По кожата на Рени полазиха тръпки и я обзе вълна от ужас.
— Бих желала да го направя — каза тя ласкаво. Кратката й усмивка бе срамежлива, очите й намекваха за скрити удоволствия.
Дрезгавият смях на Денсър отекна в малката хижа. Той отметна назад глава, подскочи и удари с ръце бедрата си. Изтри очите си, като се върна на масата.
— Прав си за нея — каза той на Джарет. — Прави каквото трябва, за да получи каквото иска.
Рени се отмести от стената. Резкият и луд смях на Денсър я накара да настръхне. Погледна канчето, което държеше. То беше пълно само три четвърти. Останалият чай се бе разлял на ризата й и образуваше все по-голямо петно. Тя я изтърси несполучливо с пръсти, които още трепереха.
— Означава ли това, че съм в безопасност? — попита сухо Джарет.
Златотърсачът се усмихна с най-ведрата си усмивка.
— Няма да те убивам, докато спиш.
— Добре е да чуя това.
— Но не зная какво ще правиш с нея.
Сега отговори Рени:
— Мога да ти кажа какво ще направи. Ще ме върже за краката на леглото. Правил го е по-рано.
Джарет едва успя да преглътне парчето месо, без да се задави. Видя скептичния поглед на Денсър и кимна, потвърждавайки изявлението на Рени.
— Не мога да спя с едно отворено око — каза той. — А и ти не можеш. Ще убие и двама ни.
— Изглежда така — каза Денсър.
Като свършиха с яденето, Джарет изми чиниите и приборите на потока. При завръщането си намери мебелите леко разместени. Масата бе преместена близо до леглото. Рени се бе изправила и разбъркваше
