димящото благоухание просветли главата й. Очите й се разшириха от въздействието му.
За нейна изненада Денсър се засмя.
— Удря те в главата, нали? Продължавай. Това е добре за теб. — Той изчака, докато тя свърши. — Сега си легни пак. Имаш ли нещо против да докосна главата ти, мадам?
Рени поклати глава. Тя се застави да го гледа право в лицето, без да показва уплахата си и да отклонява погледа си. Пръстите му бяха мазолести и груби, но допирът му бе внимателен. Той повдигна главата й нагоре и постави пръсти на челото й.
— Доста си се простудила — каза той. — Мисля, че ти трябват повече от няколко дни почивка, преди той да те изведе оттук. — Той се изправи и каза на Джарет: — Имам работа във владението си. Остави я да спи. Ако си спомням добре, готвиш сносно. Можеш да считаш, че с вечерята ми плащаш.
Рени се изправи, когато той излезе. Тя оправи краищата на ризата си и пристегна панделката в косите си.
— Какво ще правим сега? — попита тя уморено. — Ние се доближихме достатъчно, за да говорим с него, но Джей Мак не е тук. Защо не го попита направо дали не знае нещо за баща ми?
— Защото засега той не ни вярва. Характерът му е подозрителен. Той не вярва напълно, че ти си болна, и не може да разбере дали искаш да се отървеш от мене и дали двамата не го лъжем, за да го предразположим. Ако той знае нещо, може да не ни го каже, което е по-лошо от това да не знае нищо.
Рени спусна крака встрани от леглото. Раменете й бяха отпуснати, главата наведена.
— Аз само мисля…
Столът изскърца на пода, когато Джарет се приближи до нея. Той обви с ръка раменете й и я остави да се облегне на него.
— Зная какво мислиш. Нека продължим играта и да видим какво ще се случи. — Очите на Джарет се спряха на двата стола и след това на горния етаж. — Много е рано да правим заключения.
Тя кимна. Потри челото в рамото му. Джарет повдигна лицето й и я погледна в очите. Тя видя, че погледът му спира на устата й и се задържа там. Сведе глава и я целуна със сладка настойчивост.
Джарет се отдръпна и разгледа лицето й. Пълните със сълзи смарагдови очи блестяха, устните й бяха непреднамерено разтворени. Той взе в ръце лицето й и прекара пръсти по устните й.
— Повярвай ми, Рени. Не мога да ти обещая нищо, но ми повярвай, че ще направя всичко възможно.
— Вярвам ти.
Той пусна главата й и стана.
— Защо не видиш какво държи Денсър в склада си, докато аз погледна какво има на горния етаж? Помисли какво искаш да приготвя за вечеря. Провери и в мръсното му подземие. Аз ще взема месо от навеса.
Рени се учуди какво очакваше да намери Джарет на горния етаж, така че когато той отиде до навеса, тя се качи сама по стълбата. Имаше няколко сандъка, всички пълни с дрехи или одеяла, и няколко странни съкровища. Пухен дюшек, който то приличаше много на този в хижата на Джарет, заемаше по-голямата част от пода. За разлика от гладко опънатото легло долу, тук дори не бе направен и опит да се оправят завивките. Те бяха насъбрани в края на дюшека.
Рени заслиза приведена надолу и когато Джарет се върна, тя вече бе огледала подземието и извадила картофи и ряпа, за да ги използват за задушеното за вечеря. Подаде му ги и остави той да я издърпа. Видя, че дясната му ръка потреперва отново, но не каза нищо. Изглежда, след падането си от Зили, той имаше повече проблеми с нея.
— Има ли нещо друго на горния етаж? — попита тя.
— Нищо — каза той с пресилено безразличие. Събра зеленчуците, постави ги на масата и потърси нож.
— Какво ще кажеш да излееш малко вода от чайника и някой от тези съдове?
Рени направи това, което я бе помолил, като разливаше вода през целия път от огнището до масата. Тя невинно погледна Джарет, който се мръщеше на нейната несръчност.
— Госпожа Кавано почти никога не ми позволяваше да помагам в кухнята. Предполагам, че съм непохватна.
Той я изгледа накриво.
— По-вероятно е да си непохватна защото не искаш да помогнеш.
— Може би — каза тя, като имитира дрезгавия говор на Денсър. Рени се порови в склада на златотърсача и намери разни подправки. — Ще проверя всичко това по два пъти, преди да го сложа в задушеното. Не познавам някои от тях. Можем да се отровим. — Тя приближаваше всяка от отворените кутийки и съдове с подправки до носа на Джарет, а той продължаваше да бели и нарязва картофите.
— Миришат добре — каза той, след като одобри всичко. Рени постави капаците на кутийките по местата и седна.
— Какво се е случило с лицето му?
— Експлозия в мината. Това е станало много отдавна. Денсър е пристигнал тук с първата група, след като открили златните находища през петдесет и осма. Поне това съм научил от малцината, които си спомнят за него. Той не е разбирал много от минно дело, а още по-малко от експлозиви. Тогава нямаше динамит и нитроглицеринът бе най-сериозното, което миньорите използваха. Вероятно знаеш колко е неустойчив.
— Използвала съм го сама.
Тъмните очи на Джарет се стесниха, а веждите му се събраха. Погледна строго Рени, след това следите от разлятата вода, след това отново Рени.
— Учудващо — каза той нежно и поклати глава.
— Да, използвала съм го.
— О, вярвам ти. Само че е учудващо, това е всичко. — Той изтика репите и лука към нея и й подаде ножа. — Нарежи ги. Аз ще нарежа месото.
Тя се намуси, но се зае със задачата.
— И през всичките години след нещастието Денсър живее сам?
— Точно така. Той приема понякога подаръци от тези, на които е помагал, но много рядко е сред хората. Виждам, че от града не идват много хора.
— Преди да дойде да търси злато, бил ли е лекар?
— Най-вероятно, не. Това, което знае за лекуването, е научил сам или от индианците.
— А това палто, което носи? И ножницата? Участвал ли е във войната?
— Не мисля. Експлозията го нарани преди това. Най-вероятно ги е взел от някой от премръзналите дезертьори, които са се скитали наоколо. Това го кара да изглежда малко луд.
Дрезгавият, почти зловещ смях на Денсър беше друг аспект, който засилваше това впечатление, а грубият му, скърцащ глас, който звучеше като пясък върху стъкло, го потвърждаваше напълно.
— Той бе много внимателен, когато ме докосваше — каза тя нежно.
— Това е другата му страна. Затова сме тук. Но не мисли, че само се надува, когато казва, че ще ме убие, за да избягаш. Мисля, че може да го направи.
— Джарет! Но ти му каза, че аз съм убийца. Защо ще прави това?
Джарет остави ножа и задържа за по-дълго очи върху Рени. Чертите му бяха тържествени.
— Не знаеш ли какво може да направи един мъж за усмивката ти?
Рени отклони поглед:
— Не казвай това.
— Защо не? Това е истина.
Тя поклати глава, започна да реже лука и почти веднага поряза пръста си. Тъжни сълзи, сълзи на болка и сълзи от лука, изгаряха очите й. Тя се помъчи да се усмихне през сълзи.
— Виждаш ли какво ме накара да направя? — попита тя колебливо.
Джарет трябваше само да произнесе името й и сълзите и потекоха на воля. Той заобиколи масата и я изправи на крака Превърза пръста й с кърпата си, задържа го и я притегли към себе си. Ризата му се напои със сълзите й. Измина повече от минута, преди тя да се успокои.
— Съжалявам — каза тя и подсмъркна. Избърса очите и с превързания си пръст. — Предполагам, че
