Тя нежно го удари в ребрата.
— Ти се държеше ужасно невъзпитано.
— Ти се опитваше да зашлевиш най-добрия ми приятел.
Тя си спомни за случая и се засмя.
— Сигурно си ме смятал за луда.
— Мислех, че си прекрасна.
— Наистина ли?
— Добре, не точно в този момент, но все пак съзнавах това. — Този път Джарет успя да хване юмрука й, преди да го удари. Разнесе се ефирният й смях. Джарет изчака той да затихне и каза сериозно: — Трябва да поговорим, Рени.
— Не, не сега. Нека поспим.
Той поспа малко, но стаята бе студена и когато потърси Рени, тя не беше до него. Джарет седна, сърцето му заби уплашено, после я чу долу. Наведе се над парапета и я видя. Седеше на одеяло пред огъня, решеше косите си с пръсти, като разделяше влажните си кичури. Той я беше виждал така веднъж по-рано в нейната стая, тъмночервената й коса разпусната над едното рамо, кожата й отразяваше цветовете на огъня. Той я беше пожелал, но тогава не можеше да направи нищо. Сега можеше.
Джарет закрепи чаршаф около кръста си и слезе по стълбата. Коленичи зад Рени и дръпна косата й. Остави я бавно да падне през пръстите му. Гласът му бе тих.
— Мислех, че искаш да спиш.
— Исках, но не мога.
— И аз, поне не без теб. — Той се наведе напред и отмести дрехата й от едното рамо. Устните докоснаха голата извивка на врата й.
— Прекрасна си.
Кожата й стана по-топла, но тя не трепна от думите му. Главата й клюмна на една страна, когато устните му станаха по-настойчиви, по-търсещи.
Най-напред бе топлината. Устните му бяха вече на шията й. Ръцете — на гърдите й. След това дойде огънят. Пръстите му пълзяха надолу по гръбнака й. Влажният връх на езика му — по кожата й. Свали дрехата до кръста й. Дланите му се плъзгаха по раменете и ръцете й. Назад и напред. Опознаваше всяка нейна извивка. Тя се наведе назад и се притисна към тялото му, косата й — копринена преграда между телата им. Ръцете му се плъзнаха по талията й. После по-надолу. Прекара дланите си по бедрата до коленете й. Нагоре и надолу. Нежен натиск разтвори бедрата й. Вратът й се изви. Тя отдаде шията си на устните му, а себе си на пръстите му. Напрежение обхвана мускулите й и я накара да се притисне в него. Той я галеше, тя отговаряше. Задъхваше се, въздухът не запълваше напълно дробовете й. Той изследваше плоскостта на корема й. Обхвана гърдите й. Зърната й набъбнаха и се втвърдиха. Той шептеше в ухото й, върху кожата й. Думите му, устата му получиха отговор.
— Да — каза тя. И отново: — Да.
Той я галеше. Топлината сега имаше център, напрежението — фокус. Кръгът се разширяваше. Ръката му бе между краката й. Устата му пиеше светлината, отразена в рамото й.
— О, Боже — каза тя. Това едва ли бе звук. След това добави. — Джарет!
Тя трепереше, разтърсена от страстта. Главата й се отпусна напред. Той я държеше, отмести косата й встрани и я целуна по врата. Тялото й пламна и те се залюляха се в общ ритъм. Бедрата й бяха леко повдигнати и Джарет влезе в нея отзад, като проникваше бавно. Тя задържа топлината му и залюля бедра. Джарет издаде гърлен звук и се опита да произнесе името й. Тя отново се задвижи. Мислеше, че вижда отражението им в пламъците, с преплетени, слети тела. Натиск. Плъзгане. Бедрата му бяха плътно притиснати към хълбоците и. Проникването се задълбочи, дишането им стана по-учестено.
— Скъпа! — каза той.
Тялото й се притисна към него. Той я задържа неподвижно, усещайки кадифената й напрегнатост. Чертите на лицето му се изопнаха, желанието му бе овладяно. Преживяването не можеше да продължи вечно, а той искаше точно това. Тя се притисна към него и той не можеше да сдържи бързите и леки движения. Вратът му се изви екзалтирано и затвори очи. Тялото му се сви, когато свърши в нея.
Отдръпнаха се един от друг. Бавно. Преситени. Точно сега още едно докосване би било вече прекалено.
Рени се раздвижи и оправи дрехата си. Това обаче се оказа изтощителна работа. Джарет уви чаршафа около себе си и почувства същото. Не биха могли да говорят, даже и да искаха. А те не искаха. Просто заспаха.
Този път Джарет се събуди пръв. Зората започваше да оцветява небето. Той седеше на масата и пиеше кафе в очакване Рени да се събуди. Тя спеше на една страна, едната й ръка подпъхната под главата, а другата присвита пред гърдите й. Позна кога ароматът на кафето достигна до нея. Тя премляска тихо с устни. Няколко секунди по-късно носът й се намръщи.
— Правя овесена каша — каза той. — Искаш ли малко? — Тя отвори очи, изпълнени с насмешлив ужас. — Тогава кафе.
Рени седна бавно. Огънят зад нея я затопляше приятно.
— Бих желала кафе.
Джарет донесе кафето на масата и й наля една чаша. Рени се повдигна на колене и погледна навън през прозореца.
— Още е рано — каза тя. — Можех да поспя повече.
— Не и ако искаш да се върнеш в пансиона, без да те видят — каза той, — и ако най-после не обсъдим някои неща. — Той я изгледа внимателно. — Трябва да ги обсъдим, нали?
Рени кимна и стана. Тя взе одеялото и се зави с него като с шал. Кафето беше горещо. Отнесе чашата на перваза на прозореца и седна на пейката, като зави босите си крака с края на одеялото. Мислеше, че трябва да започне първа, но заговори Джарет.
— Не зная какво си мислеше през последните дни, след като намери баща си — каза той. — Зная само, че не желаеш да си насаме с мене, особено след Куинс Пойнт.
— Съжалявам — каза тя. — По-лесно ми беше да се държа далеч от теб, отколкото да обяснявам. Това е така и сега.
— Но все пак дойде тук.
— Дойдох — каза малко тъжно тя и отпи от кафето си. — Не казвам, че бе лесно да стоя по-далеч, а само, че беше по-лесно от обяснението.
— Разбирам.
Краткият й смях съвсем не бе радостен.
— Не, не разбираш. Но ще разбереш. — Тя отклони поглед от прозореца и срещна учудените очи на Джарет. — Не мисля, че дерайлирането при Джъглър Джъмп бе нещастен случай — каза тя. — Подозирам, че и ти мислиш същото.
— Мислех — каза той. — Сега не съм толкова сигурен. Баща ти твърди, че не е казвал на никого в Североизточна железница за това, че е планирал допълнително пътуване. Това няма смисъл за мене.
— Зная — каза тя. — Но ти не знаеш всичко.
— Като например?
— Колелата не бяха сплеснати — каза му тя. Когато той погледна неразбиращо, тя продължи спокойно: — Нито един от дерайлиралите вагони не беше със сплеснати колела Разгледах всички. Това означава, че не е имало никакъв опит да се използват ръчни спирачки, вероятно защото не е имало време. Редно е да се помисли, че спирачът е трябвало да бъде нащрек, в края на краищата № 412 се е спускал надолу. Спирачките би трябвало да се монтират равномерно по цялата дължина на влака, за да се избегнат изкривяванията на съединенията и болтовите окачвания.
— Може би не са били монтирани равномерно. Може би затова вагоните са дерайлирали.
Тя поклати глава.
— Не. Не мисля, че е станало това. Окачването между вагоните, които са дерайлирали, беше повредено, но това се обяснява със самата катастрофа. Вагоните са се усукали и изкривили веднага щом са излезли от релсите. Първият вагон обаче няма повреди в съединението. Никакви. Сякаш болтът е бил просто
