побледняха, раменете му бяха вдървени.

— Слушам — каза с подчертана вежливост. — Макар че не мога да си представя какво ще ми кажеш, което заслужава да бъде чуто.

Студът между тях бе станал нещо осезаемо. Рени остана на мястото си и го молеше с очи.

— Зная, че трябваше да ти кажа — каза тя.

— Тогава сме на едно мнение.

— Мислех, че няма да ме вземеш да търсим баща ми, ако знаеше — каза тя.

Най-после гласът му разкри силата на гнева му.

— Бъди сигурна, че не бих те докоснал!

— Нима мислиш, че аз не знаех това? — попита тя тихо. — Честна съм, колкото мога, Джарет. Когато за пръв път реших да дойда в Колорадо, не знаех, че ще те видя отново.

Той изсумтя насмешливо.

— Сестра ти не е толкова глупава да те остави със съпруга си — каза горчиво Джарет.

Рени залитна като блъсната назад. Отпуснатите й отстрани ръце се свиха в юмруци. Затвори очи достатъчно дълго, за да се овладее, и след това продължи.

— Няма нужда да казваш такива неща. Мислиш ли, че вече не съм наранена?

— Знаеш ли, Рени — каза той безстрастно, — точно сега за мен това няма значение. — Той се усмихна тъжно. — Честен съм, колкото мога.

Думите рикошираха обратно към нея. Рени седна на края на пейката до прозореца с ръце, кръстосани в скута й. Тя продължи:

— Не дойдох с Итън поради счупения му крак. Той ме насочи към тебе и аз не бях сигурна, че искам да… докато отново не те видях. Обаче ти показа съвсем ясно, че не искаш да ме виждаш. Когато най-после ме запозна с Джоулин, ти подло подметна дали сега не съм г-жа Банкс. Точно тогава реших, че няма да ти кажа, защото щеше да ме уважаваш по-малко. Много бях загрижена да намеря Джей Мак, за да позволя това да стане, и нямах желание да обяснявам причините, поради които съм се оженила за Холис. Сигурно е, че тогава не се чувствах длъжна да ти давам обяснение. И сега не считам, че ти го дължа.

Веждите на Джарет се повдигнаха малко и той я изгледа презрително.

— Ще разбереш, че не съм съгласен с това.

— Не — каза тя, — няма. Това, което ти дължа най-вече, е обяснение защо не съм ти казала за брака, а не защо съм се омъжила. Тогава ти не беше част от моя живот, Джарет. Отдавна си беше заминал от Ню Йорк и, ако действително си честен, въобще нямаше намерение да ме видиш отново. Нима предполагаш, че бях длъжна да те чакам? Да чакам някого, който никога нямаше да дойде? Не се бяхме разделили при такива условия. Ти беше толкова внимателен да не показваш това, което чувстваш, никога да не даваш обяснения и признавам, че и аз не бях по-общителна от тебе.

Рени седна отново и присви колене до гърдите си. Босите й крака се виждаха под бродерията на роклята й.

— Все пак — каза тя нежно — разбрах, че желая неща, които стоят по друг начин. За малко си позволих да се надявам, че ти ще ми пишеш или просто ще се появиш някой ден. Когато Майкъл и Итън се завърнаха в Денвър, мислех, че ще науча нещо за тебе. — Тя гледаше право напред и тъжно поклати глава. — Това не стана. Сякаш беше изчезнал безследно — Рени приглади гънките на коленете си и се присви още повече. — Така че — каза тя, — аз не мисля, че трябва да ти обяснявам защо се ожених за Холис Банкс.

Джарет постави чашата си на масата.

— Не се опитвам да се залъгвам, че си се оженила за Холис защото не съм бил наблизо — каза той. — Не беше тайна, че ти искаше Холис, за да имаш повече влияние в Североизточната железница. Не зная защо мислеше, че трябва да се омъжиш за него.

Рени скочи на крака.

— Негодник! — Тя изтича към стълбата и започна да се качва нагоре с намерение да си вземе дрехите и да си отиде. Джарет я хвана през кръста и я спря. — Остави ме да си отида! — каза тя през стиснати зъби. Бореше се, хванала се за стълбата, докато той се опитваше да я издърпа встрани. Ти не знаеш нищо за това.

— Кажи ми тогава!

Тя стисна устните си във войнствена линия и ритна назад към него.

— Върви по дяволите.

Джарет я беше обгърнал напълно с лявата си ръка през кръста и я дърпаше. Тя трябваше или да се дръпне от стълбата или да я остави да падне отгоре й. Тя отстъпи. Той я обърна, притисна я към напречните летви и препречи пътя и за бягство с тялото си.

— Сега ми кажи защо бързаше толкова да се омъжиш за Холис Банкс, ако не заради Североизточната железница? — попита той отсечено.

Тя го блъсна в гърдите, но той не помръдна.

— Не съм бързала.

— Тогава защо, по дяволите!

Тя му извика:

— Защото бях самотна.

Учуден, Джарет позволи да бъде отблъснат и между тях вече имаше известно разстояние.

Трепереща от силата на страданието си, тя избяга достатъчно далеч и взе ръжена.

— Ще ме удряш ли с това? — каза той, като се обърна към нея.

Очите й се сведоха към ръжена. Краят му потропваше по пода като продължение на треперещата й ръка.

— Бих искала — каза тя и погледна към него. Остави го да падне. Сълзи напираха в очите й. — Ти не знаеш нищо за живота ми в Ню Йорк. Не съм била никога част от онези кръгове на обществото, които дават пищни балове и следобедни чайове или се разхождат с карети по Сентрал Парк, за да се показват. Нямах приятели, които да ме поканят да участвам в пързаляне с кънки през зимата или да ме помолят да посетим музей заедно през пролетта. Моите сестри бяха моите приятели.

Рени избърса сълзите, които се стичаха по лицето й. Тя пое леко въздух и издиша бавно, като се мъчеше да се овладее.

— Що се отнася до мъжете… нямаше никакви. Да не си мислиш, че се нареждаха на Бродуей и на 50-то авеню, за да поканят незаконородените сестри Денъхи? — Тя се засмя презрително. — Джей Мак ни изпрати всички да учим в пансион, така че да бъдем предпазени от присмеха на външния свят, но мога да ти кажа, че няма нищо по-жестоко от ученичка, която си мисли, че мястото ти е под изящните й крака. Майкъл и аз бяхме щастливи. Радвахме се на взаимно приятелство. Когато дойде време да напуснем, за нас нямаше прощално тържество или дебютантски балове. Ние тихо влязохме в колежа и се борихме с всички предразсъдъци, които можеха да разбият надеждите ни. Майкъл постъпи в женски колеж, но аз поех в друго направление. Трябваше да уча с мъже, за да стана инженер. Трябваше да се състезавам като равна, за да овладявам науките. Аудиториите бяха пълни с колеги, които винаги ме обиждаха.

Джарет не се опитваше да се доближи. Почти против желанието си той произнесе името й, чувствайки остро болката й.

— Не — каза тя и отново изтри очи. — Ти пожела да чуеш това. — Тя преглътна напрежението, което се натрупваше в гърлото й, и погледна откровено Джарет. — Мъжете, които ми обръщаха някакво внимание, спадаха към твърде долни категории. Имаше някои, които просто искаха да използват ума ми и да постигнат успех чрез моята упорита работа. Някои бяха от семейства с добри обществени връзки, и не разбираха отначало, че аз съм едно от копелетата на Джей Мак. Веднага щом установяха това, те или изчезваха — ако беше много по-почтено, — или започваха да ме преследват, за да ме имат в леглото си. Какви перспективи имах наистина. Тяхното отношение бе такова, че трябва да съм благодарна за вниманието им. Други мъже, чиито перспективи бяха може би по-големи от моите, но с празни джобове, ухажваха парите ми. Парите на Джей Мак правеха въпроса с неустановеното ми положение винаги много сложен за нюйоркските средни слоеве. Те искаха да влязат в изключителни домове, но им липсваха средства, а за да получат финанси, означаваше да вземат мене. — Тя се усмихна без злоба. — Виждаш ли Джарет? Те не можеха да решат дали аз съм стъпало към един изискан живот или воденичен камък около

Вы читаете Рени
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату