Рени

изваден.

— Болтът може да се е скъсал.

— Ако е бил износен, може би, но не и другояче, не и при спускане.

— Даваш ли си сметка какво говориш?

Тя кимна.

— Някой е пожелал с цената на живота на много хора предотврати пристигането на Джей Мак в Куинс Пойнт и ти мислиш така. Знаеше, че нещо не е наред, когато ти казвах за работата, която се предполагаше, че се извършва там.

— Знаех, че нещо не е наред, да, но не съм мислил за убийство. Помислих си го едва когато Джей Мак каза, че е планирал до инспектира на място работата. Изглежда, имаме основание да подозираме, че някой не е искал той да направи това.

— И кой мислиш, че може да бъде това?

— Може да не ти харесва, но първото ми предположение бе, че е Холис Банкс. Той не само заслепява хората. Холис може да накара други да му свършат работа, а той да остане с чисти ръце.

Рени се намръщи. Беше съгласна с оценката на Джарет, но бе изненадана да чуе това от него.

— Какво имаш предвид? — попита тя. — Сигурно си опознал добре Холис при двете ви срещи.

Джарет стана от масата и отиде до печката. Разбърка овесената каша. Тя се беше вече сгъстила.

— Права си — каза той. — Срещал съм го само два пъти. Третия път той изпрати приятелите си. — Отсипа каша в дървена купа и добави захар. — Не виждах никакъв смисъл да ти казвам това по-рано — каза той, като се върна на масата. — Но сега няма защо да не ти кажа. Последния ми ден в Ню Йорк, когато чаках на перона за влака си, приятелите на Холис — аз ги познавах от сватбата — ме бяха проследили.

— Джарет! — тя почти изсипа кафето в полата си. — Защо не си…

Той вдигна ръка и я прекъсна:

— Това свърши бързо. Не бях в състояние да се боря много. Спомняш ли си Ди Кели? Един от тях, не помня кой точно, заби крака си точно в рамото ми. След това получих ритник в слабините. Мисля, че това направи русият. Зная, че той взе банковия чек, който ми написа Джей Мак. Взе също и наградата за залавянето на Ди.

Раменете на Рени се отпуснаха.

— О, Боже — каза тя, затворила очи. Постави чашата си на прозореца, за да не я излее. Ръцете й трепереха, когато погледна към него. — Името на русия е Ричард Дъни. Той е стар приятел на семейство Холис. Предполагам, че другите са били Теди и Уорън Бичър. Теди ме видя, че те целувам пред управлението на Джоунс Стрийт. Бе сред тълпата. Затова поисках да се отдръпна по-бързо от тебе. Теди сигурно веднага е разказал на Холис — това много му прилича, — но никой не спомена и дума за това.

— Не мисля, че са искали да ти кажат. — Той замълча, загледан в изопнатите, безцветни черти на лицето й. — Мислиш ли, че те обвинявам за това, което ми се случи, Рени?

— Не, но би ми било по-леко, ако ме обвиняваше. — Винаги когато го виждаше да се преборва с ръката си, тя обвиняваше Ди Кели за раната и самия Джарет за това, че не се е пазил. Това не бе толкова просто. Истинската вреда бе причинена от приятелите на Холис, следователно от самия Холис. Чувстваше известна отговорност. Ако не го бе целунала публично, точно на Джоунс Стрийт, пред погледа на Бога и Теди, и на дузина чужди хора, Джарет Съливан вече би могъл да използва пълноценно дясната си ръка. — Знаеш ли, мислех, че парите, които не си загубил на комар, си ги харчил за алкохол и…

— И жени — каза той с насмешка. — Не забравяй жените.

— Това не е смешно — отсече тя. — Проклет да си! Знаеш че това не е смешно!

Джарет изтрезня.

— Това също не е твоя грешка. Ако искаш да знаеш, аз те обвинявах известно време. В това нямаше никакъв смисъл и след време го разбрах. Признавам, че появяването ти в Икоу Фолс не ми харесваше, но за това имаше ред други причини. Не ми беше нужна тук, за да ми напомняш какво е направил Холис. Трябваше само да изпусна чаша уиски или да изтърва пушката си, за да си спомня за Холис Банкс. Опитах се да живея с това, след като напуснах Ню Йорк. Като те видях пак, разбрах, че въобще не съм живял. Може би, откакто родителите ми бяха убити. — Подът изскърца под стола му. Той отиде до пейката до прозореца и седна на нея. — Ти ме развълнува, Рени. Отдаваше се на всичко с такъв огромен дух и желание. Поставяше си цел и я следваше. Възхищавах ти се за това. Имаше моменти, когато мислех, че можеш да насочиш енергията си към мене. — Усмивката му бе пълна със самоирония и самосъжаление. — Кой може да каже дали напуснах Ню Йорк, защото бях свършил работата си или защото бягах изплашен?

Само ако й беше подсказал някак. Толкова дълго чакаше вест от него.

— Но ти замина. Не получих нито дума от тебе.

— Какво можех да ти предложа? Нямах пари. Не можех да ги спечеля по начина, който знаех. Не възлагах надежди на ранчото, както исках, а и се съмнявах дали ще напуснеш Ню Йорк. — Той се облегна на рамката на прозореца и въздъхна. — А и ти все още залагаше на брака си с Холис. Не си забравила, нали?

— Не — каза тя унило. Очите й се отклониха от профила му. — Не съм забравила.

По гърба си Джарет почувства топлината на слънцето през стъклото. Погледна през рамо и видя, че отдавана се е съмнало.

— Не можеш да се прибереш в пансиона, без да те видят — каза той. — По-добре е да се облечеш. Ще те изпратя. Има много неща, за които трябва да поговорим на баща ти.

— Джарет, аз…

— Да? — каза той, когато тя се поколеба. — Безпокоиш се какво ще каже Джей Мак за това, че си с мене? — Той се наведе и я целуна леко по бузата. Кожата й бе студена. Отдръпна се леко назад и потърси лицето й. Смарагдовите очи изразяваха болка, долната й устна, която прехапваше от загриженост, бе подута. — Рени, разбираш ли, че днес възнамерявам да поискам ръката ти от Джей Мак, нали?

Очите й се разшириха. Одеялото около раменете й се свлече, когато тя посегна към него.

— Не, ти не можеш да направиш това!

— Какво искаш да кажеш. Мислех, че това се подразбира.

— Не! — Тя стана. — Това съвсем не се подразбира.

Джарет също стана.

— Съжалявам — каза той. — Никога не съм го правил по-рано. Трябваше да те попитам.

Сърцето й се късаше. Огромна болка заструи в очите й, когато се обърна към него.

— Не — каза нежно тя. — Не прави това. Не ме питай. Джарет бе сигурен, че не се движи. Движеше се земята под него. Той чуваше думите й, но не схващаше смисъла им.

— Няма ли да се ожениш за мене?

— Не мога.

— Не можеш? — попита той. Завеса покри лицето му и втвърди чертите му. Дълбоките му сини очи изстинаха и той стисна зъби. — Или не искаш?

— Не мога — каза тя отново. Искаше да гледа навсякъде другаде, но не и към него. Но не можеше, защото дължеше на Джарет откровен отговор.

— Аз съм вече омъжена. Сключих брак с Холис Банкс месец преди нещастието с Джей Мак.

Глава 13

Изглеждаше така, сякаш му прилоша. Чертите му се изопнаха и лицето посивя изведнъж. Сапфирените му очи потъмняха. Рени посегна към него. Джарет отклони протегнатата й ръка и отстъпи крачка назад.

— Не е много добра идея точно сега да ме докосваш, Рени.

Ръката й падна като отсечена. Той вече се отказваше от нея.

— Моля те — каза тя, — моля те, изслушай ме.

Той взе чашата си и си наля кафе. С тази част на съзнанието, която можеше да мисли разумно, се учудваше на факта, че го е направил, без да разлее нито капка. Правеше му също впечатление, че може да постави единия си крак пред другия. Това само доказваше, че частта, която тя бе унищожила в него, не му е необходимо за всекидневни жизнени дейности. Той седна на масата. Ставите на пръстите му върху чашата