шията им.
Джарет се облегна на ръба на масата и изпъна единия си крак пред себе си. Той отвърна на спокойния й поглед с неумолими очи.
— Майкъл и аз продължихме да следваме своя път и в колежа. Тя не позволи на Джей Мак да й купи положение в „Хералд“ и пое работата в „Кроникъл“. Имаше много трудни моменти, преди най-после да я приемат, и тя бе много щастлива, че може да работи за някого като Лоуган Маршал. Аз не съм имала такива проблеми в Североизточната железница. Никой не би
— С изключение на Холис — каза Джарет.
— Не, не е така. Но той беше малко по-внимателен от другите. Успокояваше ме, а след това правеше с удоволствие съвършено друго. — Очите й се стесниха. — Не ме гледай по този начин. Не винаги съм знаела това за него. Със сигурност знаех, че се интересува от парите ми. Търсеше задълбочаване на връзките си с баща ми и разширяване авторитета си в Североизточната железница. Нямах илюзии, че ме обича, но мислех, че действително се интересува от мене. За себе си вярвах, че ще работим заедно спокойно.
Рени се облегна на топлите, гладки камъни на огнище Тя отметна назад тъмния червен водопад на косите си, които се бяха разпилели върху едното й рамо, и кръстоса ръце под гърдите си.
— Все пак не знаех дали искам да се омъжа за него. Тогава Майкъл се върна в Ню Йорк. Тя беше бременна и нещастна. Бог знае, че не й съчувствах. В началото се държах с нея ужасно. Не разбирах как е могла да си позволи да забременее. — Рени премигна упорито, за да овладее сълзите си. — Точно това трябваше, си мислех аз. Още едно копеле Денъхи. — Сега тя не гледаше Джарет, а бе забила поглед в една точка високо над рамото му. — Реших да се омъжа за Холис по много причини, но най-вече, защото си обещах, че никога няма да свърша като майка си и сестра си. — Слабата й усмивка бе изпълнена с присмех към самата себе си. Тя каза: — Втората причина, поради която планирах да се омъжа за Холис, бе, че се отказах от надеждите си, че няма да свърша като майка си или сестра си.
Когато изглеждаше, че Джарет може да се приближи, Рени се притисна към камъните и го отблъсна.
— Виждаш ли, най-после осъзнах какво имат те и исках да уредя за себе си даже бледа имитация на това. Така че се омъжих за Холис. Този път сватбата беше скромна. Направихме я в „Сейнт Грегъри“ пред няколко свидетели. Джей Мак не беше там. Нито Майкъл или Итън. Мама плака през цялото време. Мери Франсис си играеше с броеницата. Меги и Скай бяха нещастни. Всички знаеха, че желанието ми да се омъжа за Холис е повече свързано с това да не съм повече сама, отколкото със Североизточната железница. — Сълзи потекоха по лицето й и сега вече тя не правеше опит да ги изтрие. Стисна устни, за да подтисне риданията. — Страшното е не че се омъжих за Холис заради тези неуместни причини, а че се омъжих за Холис без нито една подходяща причина.
Тя повдигна края на полата си, за да избърше очите си. Когато погледът й се проясни, Джарет стоеше пред нея с кърпа в ръка.
— Заповядай — каза той. — Изглежда, че никога не носиш кърпа.
Тя кимна и се запъна:
— Зная. Холис не обичаше това.
— Какво още не обича Холис?
Изплашена, Рени повдигна обляното си със сълзи лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Питам какво стана между тебе и Холис след сватбата? Ти беше девствена, Рени, когато дойде при мене. Дали Холис мрази всички жени или само тебе?
— О, разбирам — каза тя след малко. Тя пое леко дъх и се успокои. — Мислиш, че той е един от тези, които харесват мъже.
— Не е ли така?
Тя поклати глава.
— Не, няма нищо такова. Холис имаше някой. Жена. Поддържаше връзка с нея отдавна. Дълго преди първия ми опит да се омъжа. Каза ми за нея в нашата сватбена нощ, когато се приготвяше да дойде при мене в леглото. Искаше да зная, че не мога да очаквам да ми бъде верен, след като вече…
— Какво? Какво ти каза?
Рени въздъхна и погледна встрани.
— След като вече съм проституирала с тебе.
Джарет изруга леко.
— Няма смисъл да се правиш на възмутен — каза тя. Очите й просветнаха обвиняващо. — Не е нищо в сравнение с това, което ти ми каза.
Сега беше на ред на Джарет да погледне встрани.
— Права си. — Той прекоси стаята до прозореца, спря се и се загледа навън. Картината, която изпълни съзнанието му не беше тази пред него. Той не виждаше завихрения прах на бялата снежна покривка. Не виждаше как клоните на боровете потрепват, събудени от някоя игрива катеричка. Това, което виждаше, бе Холис Банкс, застанал пред съпругата си уведомяващ я, че има любовница… и изискващ в следващия момент собствените си права. Беше толкова сигурен, че Холис е действал точно по този начин, че следващите му думи звучаха като твърдение, не като въпрос. — Тогава той се е опитал да потърси съпружеските си права.
— Да.
Джарет обърна гръб на Рени. Тя държеше носната кърпа свита на топка в шепата си. Ръцете й още бяха отбранително кръстосани пред нея.
— Ти си му отказала. Какво се случи по-нататък?
— Той ме би.
Тя каза това толкова естествено, че му беше необходимо време, за да възприеме думите й. Когато ги осъзна, Джарет залитна, сякаш ударен с чук. Той взе чашата, която Рени бе оставила на перваза на прозореца, и я разби в огнището. Тя се разби на парчета, пламъците засъскаха, когато кафето се разля върху тях, а Рени трепна и след това замръзна отново на камъните, уплашена от жестоките гневни искрици в очите на Джарет. Когато пристъпи към нея, тя не можеше да помръдне.
Видя застиналата маска на предпазливост на лицето й, знаеше, че той я беше предизвикал със своите необмислени и жестоки действия.
— О, Боже, Рени — каза той, като се спря на място. — Съжалявам. Аз само… — Ръцете им паднаха безпомощно. — Мисля, че искам да го убия. — Това признание го смути. Досега никога не беше мислил да отмъщава на Холис за инцидента на гарата, но мисълта, че той бе наранил Рени, не само го задушаваше, но и му пречеше да разсъждава трезво. — Не — каза той и поклати глава, — това не е вярно. Аз
Рени се отдръпна от стената. Повдигна ръка, сякаш можеше да смекчи ужасния му гняв и едновременно с това да предотврати изпълнението на заплахата му.
— Не ме карай да съжалявам, че ти казах — каза тя тихо. — Аз се оправих. Не му дадох повече възможности.
Джарет пъхна ръце в задните си джобове. Въздъхна бавно, търсейки с поглед лицето й.
— Не зная какво да кажа, Рени.
— Всичко е наред — каза тя, превърнала се в утешител. — Не трябва да казваш или правиш нещо. Само ме изслушай, Джарет. Това е най-трудното нещо, за което съм те молила, и това е единственото нещо, което искам.
Той кимна.
— Продължавай.
— Аз не му позволих просто да ме бие — каза тя. — Отвръщах му, колкото можех. Прекарахме първата си нощ в един от луксозните апартаменти в „Сейнт Марк“ и мисля, че той се страхуваше някой да не ме чуе да викам. Когато не успя да ме удари така, че да загубя съзнание, той избяга навън. — Краткият смях на Рени бе изпълнен с недоумение. — Най-учудващото бе, че той наистина очакваше да му позволя да се върне в апартамента следващата сутрин. Стоеше от другата страна на вратата, молеше се, кълнеше се, че няма да
