— На
Рени почувства, че цялата топлина напуска тялото й. Коленете й отслабнаха, кожата й побледня и изстина като снега около нея. Облегна се на баща си и когато той не можеше повече да я подкрепя, и двамата се спънаха. Джарет скочи от коня си и ги измъкна нагоре по склона на по-безопасно място.
Джей Мак се облегна на бастуна си, Рени на Джарет.
— Какво ти е? — попита той. — Струва ми се, че ще припаднеш.
Рени прибра кичур коса от студената си буза. Чувстваше упорития поглед на Джарет, както и погледа на баща си.
— Само малко ми се вие свят — каза тя. — Няма нищо от височината е.
И двамата я познаваха, и двамата я обичаха, и Рени се чудеше дали ги е убедила в лъжата си. Тя наведе глава. Вече не можеха да видят лицето й и да почувстват дълбочината на отчаянието, което я бе обзело. Баща й искаше тя да каже истината на Джарет. Струваше й се, че вече бе дошло време за това.
Джарет помогна на Рени да се качи на Албион, след като тя го увери, че се е съвзела.
— Ако никой от вас няма работа в Куинс Пойнт, ще тръгнем обратно към Икоу Фолс. Джей Мак може да изпрати от там телеграма в Денвър и Ню Йорк.
Джей Мак кимна.
— Време е да известя няколко души, че съм жив. — Почти заплашителният начин, по който каза това, показа на Джарет и Рени, че нямаше предвид само семейството си.
— Моля те, Джей Мак — каза умоляващо Рени, — не изпращай никакво съобщение, докато не поговорим за това моля те. Мисля за мама. Трябва да сме сигурни, че някои ще е при нея, когато научи, че си жив.
Джарет повдигна периферията на шапката си и погледна Рени изпитателно. В гласа й имаше известно отчаяние, което странно го порази. Срещна очите й, но тя веднага се извърна без да може да му даде и намек за това, което я безпокоеше.
Останалата част от пътуването до Икоу Фолс премина мълчаливо. Когато обсъждаха нещо, то никога не засягаше разкритията, засягащи Куинс Пойнт. Рени избягваше да остава насаме с Джарет и в същата степен избягваше да бъде при баща си. Оставаше сама, следваше ги от разстояние или работеше самостоятелно, така че да не влиза в разговор.
Достигнаха Икоу Фолс през нощта. По взаимно съгласие решиха да пътуват след залез, така че можеха да очакват някакви най-прости удобства тази вечер. Джей Мак беше изтощен, краката му бяха натежали, сякаш бяха от олово. Джарет трябваше да му помогне да слезе от коня пред пансиона на госпожа Шепард. Вдовицата бе щастлива да подготви стая за него, макар че беше по-малко сърдечна към Рени. Помогна спокойното настояване на Джарет.
Рени остана с баща си, докато той се настани удобно, след което отиде в стаята си. Джарет я чакаше, седнал на единствения стол в стаята, с крака, опрени в края на леглото. Той погледна към нея.
— Помислих, че си си отишъл — каза тя и внимателно затвори вратата. — Вдовицата сигурно мисли, че си си тръгнал.
— Влязох през задния вход. Мисля, че трябва да поговорим.
Рени отвърза лентата на шала си и разтърси косата си. Облегна се на вратата и разтри слепоочията си. Беше много уморена.
— Моля те — каза тя, — може ли да поговорим по-късно? Сега не мога да мисля за нищо друго освен за гореща баня и цяла нощ сън на това легло. — Тя се дръпна от вратата само за да се блъсне право в гърдите на Джарет.
Той я подкрепи и издържа втренчения й поглед.
— Добре — каза той, — но само защото и аз мисля същото. — Целуна я по челото. — Мога да мина с по-малко от цяла нощ сън, ако споделя това легло с тебе.
— О, Джарет — тя плъзна ръката си около него и притисна буза към гърдите му. — Обещай ми, че няма да забравиш, че те обичам.
— Рени?
— Обещай ми.
— Обещавам.
Той опря брадичката си в косите й.
— Обещавам. — Неспособен да разбере посоката на мислите й, той постоя така няколко минути, а пръстите му я галеха по косите. — Няма ли да заспим прави? — Нежно я подтикна към леглото. — Ще кажа на вдовицата, че искам баня.
— Ще бъде шокирана — каза тя, легна и затвори очи. — Не предполага, че си тук.
Джарет я целуна по бузата.
— Ако преди изгрев не си в хижата ми, тогава ще се върна и по дяволите мисис Шепард или баща ти.
— Хм-м-м.
— Точно това имам предвид.
Тя отстрани пръста, който галеше върха на носа й.
— Ще бъда там. Аз също искам да поговорим.
Джарет се изправи.
— Нямам предвид само това.
Рени зарови лице в дебелата пухена възглавница.
— Нито пък аз.
Не беше сигурен, че тя въобще ще помни разговора им още по-малко, че ще се чувства задължена да се появи в хижата му. Все пак, няколко часа след полунощ, Джарет чу обувките на Рени да потропват по дъските на пода. Светлината на огъня стигна до него, когато тя сложи дърва и разрови жарта. Стълбата изтрака силно, когато тя започна да се качва на горния етаж.
Джарет лежеше по гръб и се преструваше, че спи.
Без да полага усилия да се движи тихо, Рени се качи на горния етаж и съблече всичко, с изключение на памучната си риза. Тя се вмъкна под завивките и се притисна към него. Той не помръдна. Рени се повдигна на лакти и се наведе до него.
Потърка нос в неговия.
— Мисля, че се преструваш — каза тя нежно с топлия си дъх до устните му. — Зная как да те раздразня, за да те събудя.
Джарет продължаваше да държи очите си затворени, макар че му бе трудно да сдържи усмивката си. Предчувстваше как пръстите й си играят с връзките на панталона му, спускат се чак под кръста и затова почти излезе от кожата ги, когато Рени пъхна ледените си крака под неговите. Хвана китките й, повали я на гръб и обсипа врата й с игриви целувки.
Започнаха със смях, но сливането им бе напрегнато. Тя бе готова за него и той се оказа в нея изключително напорист. Задъхваше се от силата на проникването, но когато той се успокои, именно тя беше тази, която се изви, вкопчила се в него. Това бе битка на желания и алчни удоволствия, в която поражението бе победа. Мълвеше пресипнала името му и се опиваше от звуците на необузданото му удоволствие. Когато той утихна върху нея, тя с удоволствие прие сладката му тежест. Той се обърна на една страна и сега тя се завъртя към него, повдигна бедрото си, за да улови краката му, а другия си крак протегна срещу неговия.
— Понякога си мисля, че ще умра, ако не ме галиш — прошепна тя, — тогава ти ме докосваш и усещам, че все пак ще умра.
— Умееш да се изразяваш точно. — Пръстите на Джарет пълзяха леко по ръката й, която лежеше през гърдите му. — Първият път, когато те докоснах, ти съвсем не го хареса — каза той.
— Тогава ме блъсна на пода.
— Съборих те.
— Припаднах заради тебе.
— Накарах те да загубиш съзнание.
