му благодарят и да се сбогуват.
След объркания разказ на Рени за пътуването й на запад, за да го намери, отчетът на Джей Мак за дерайлирането на №412 не можеше да бъде по-кратък. Стоял на малката задна платформа на вагона си, а после вече не бил там. Не помнеше нищо, свързано със самата катастрофа, а имаше само бегъл спомен за скитането между дърветата, по потока и нагоре-надолу по скалистите склонове, след това припаднал. Следващото нещо, което си спомняше, бе, че лежи на пода на хижата на Денсър. Краката му били обездвижени с шини. Под главата му имало одеяло и бил добре завит. Идвал в съзнание и отново изпадал в безпаметство, но все пак си спомняше, че е бил хранен с хляб, накиснат в супа, и че опитите му да общува са били неуспешни. От времето, когато започваха първите му свързани спомени, той удобно лежал в новосковано легло, а една от шините била махната.
Връзката на Джей Мак с Денсър се изковава по време на дългото му и тежко възстановяване. Той знаеше, че златотърсачът е обезобразен, но степента на нараняването му никога не бе станала ясна на Джей Мак, нито пък е била важна. По подобен начин Джей Мак вярваше, че Денсър Тъбс никак не се интересуваше дали гостът му е един от стоте най-богати мъже в страната.
— Истината е — каза Джей Мак, като приключваше историята си, — че златната мина на Денсър е
— Изглежда, това ти е било приятно — каза тя.
Той се усмихна и разтърка брадясалото си лице.
— Понякога е добре да спечелиш уважението на някого по труден начин.
Джарет видя, че Рени се изчервява на изявлението на баща си, и знаеше, че тя го бе приела прекалено лично. Той не знаеше дали Джей Мак бе насочил заключението си точно към някого, но той остро почувства болката на Рени.
— Не можем да отпътуваме днес — каза той, като остави ръжена до огъня. — Джей Мак, двамата с вас не сме спали. Рени е спала много малко. Би било добре, ако поспим няколко часа тази нощ и тръгнем утре.
Веднага последва съгласие. Известно объркване причини подреждането за спане. Джей Мак не можеше да се качи на горния етаж, така че Рени му отстъпи леглото. Когато тръгна след Джарет към горния етаж обаче, баща й се изкашля неодобрително. Рени се поспря на стълбата, погледна надолу към баща си с мълчалива молба в очите си. Джей Мак отстъпи, но не се предаде.
— Ще си поговорим утре — каза той.
Рени изпълзя горе. Джарет вече бе събрал одеялата и се бе подготвил да ги хвърли долу.
— Какво ще правиш? — попита тя.
— Ще спя до огнището. Всичко ще бъде наред.
— Моля те, недей — каза бавно тя. — Остани с мене.
— Баща ти…
— Ние ще
Той посегна към нея и я задържа в прегръдките си. Легнаха на пухеното легло на баща й и заспаха прегърнати.
Денсър се приближи до хижата на следващата сутрин когато бяха готови да тръгват. Той отведе коня си встрани от пътеката и слезе. Джей Мак го наблюдаваше и каза на Рени и Джарет:
— Тръгвайте и ме почакайте по-надолу по пътя.
Джарет поведе. Той се наведе от седлото, когато минаваше покрай Денсър, и му протегна ръка.
— Благодаря ти — каза той. — Ако някога…
Денсър прие протегнатата ръка бързо, разклати я веднъж и махна на Джарет.
— Трябваше да ти оправя рамото — промърмори той.
Рени искаше да слезе и да прегърне мрачния златотърсач. Като подозираше, че това може да й бъде отказано, Рени се наведе от седлото си, както бе направил Джарет, и протегна ръка.
— Ти си чудесен човек, Денсър. Мислех така даже преди баща ми да каже същото.
Денсър се отмести и погледна в далечината, след това удари коня на Рени в хълбока и я изпрати в тръст към Джарет.
Те изчакаха от другата страна на потока, там, където пътят се разширяваше. Малка горичка скри от погледа им Джей Мак и Денсър. Рени се изравни с Джарет, наведе се напред и погали черната грива на Албион.
— Какво мислиш, че си казват един на друг? — попита тя.
— Не зная — каза той. — Зная какво аз казвам на Итън, когато се разделяме за известно време. Казвам му, че ще съм там, където има нужда от мене. Той казва същото. И винаги сме удържали на думата си.
Джей Мак се появи по пътеката няколко минути по-късно, яхнал товарния кон.
— Да вървим — каза той рязко.
Трудно и беше да прецени, но зад счупените стъкла на училата на Джей Мак Рени като че ли виждаше сълзите на баща си.
Яздиха няколко часа, преди Рени да разбере, че не се връщат по пътя, водещ към мястото на катастрофата. Джарет поясни, че ако искат да избегнат лавината, трябва да изберат друг маршрут. Освен това трябваше да се съобразяват с възможностите на Джей Мак. Рени прие обясненията му, но подозираше, че има и още нещо. Когато настоя, отговорите бяха загадъчни и тя престана да пита. Въпросите на Джей Мак за семейството и за Североизточната железница я ангажираха непрекъснато.
По време на пътуването спираха често, така че Джей Мак можеше да опъне крака, а Джарет обявяваше почивка още когато оставаха няколко часа дневна светлина, така че да могат да вдигнат лагер. Вече не ставаше дума кой да бъде в палатката и първата, и всяка следваща вечер Джарет си постилаше навън, а Рени и баща й спяха в палатката.
— Пита ме много неща за мама — каза тя спокойно, като гледаше сенките на брезентовия таван. — И за сестрите ми. Не си ме питал много за мене.
Джей Мак бе хванал главата си в длани. Както и дъщеря си той наблюдаваше същата трептяща игра на светлината и отговори тихо, така че да не бъдат подслушани.
— Мисля, че знаеш защо. Какво да кажа пред него? Нямам нужда от очила, за да видя, че този мъж те обича.
— Аз също го обичам, Джей Мак.
— Зная това. Но ти не си му казала, нали?
Тя поклати глава.
— Не… Не можех.
— Ти не си възпитана така, Мери Рене.
Преди да помисли, тя каза:
— Точно така съм възпитана.
Последва напрегната тишина.
Джей Мак заговори едва когато отмина първото избухване на гнева му.
— Никога не съм вдигал ръка срещу тебе, защото не съм считал, че заслужаваш.
Той добави тъжно:
— Досега.
Рени се обърна към него.
— Съжалявам, татко — прошепна тя. В тъмнината очи й го умоляваха. — Съжалявам.
— Зная, че съжаляваш. Но това не променя казаното.
— Бих си взела думите назад.
Той въздъхна.
— Не можеш. Както много неща, които са направени, това не може да се поправи. — Той намери ръката й и постави своята върху нея, като я потупваше ласкаво, докато гнева му се стопи. — Може би това не е чак толкова лошо нещо. Някои неща не могат да се изличат бързо, за други си струва да се помисли. Не се извинявам, че през всичките тези години съм бил с майка ти, Рени. Мойра е част от мене и да и се
