Джей Мак закусваше в трапезарията на г-жа Шепард, когато Рени влезе в пансиона. Той привлече вниманието й, когато тя се спря в коридора, за да свали палтото си.
Рени прие стола, който й подаде баща й, и постла салфетка в скута си.
— Бях с Джарет — каза тя без колебание.
Очите на Джей Мак потърсиха бледите и измъчени черти на дъщеря си.
— Така и предположих, след като тази сутрин не беше в стаята си. — Той й наля чаша чай и й я подаде. — Ти си му казала.
Тя кимна и повдигна чашата си. Чувстваше изгарящата горещина на чая още преди да го докосне с устни. Все пак отпи. С крайчеца на очите си видя, че баща й трепна от болката, която тя изпита.
— Той се разгневи.
— Не си очаквала нещо друго, нали?
Рени сви рамене.
— Няма значение какво съм очаквала — каза тя. — Всичко вече е факт. Беше грешка. Казах му го.
— Разбирам.
— Така ли? — Смехът й бе кратък и тъжен. — Не съм сигурна. Мислех, че той ме обича.
— Нима ти каза, че не те обича?
— Нямаше нужда да го казва. Беше изписано на лицето му, а и начинът, по който ме гледаше…
Гласът на Джей Мак бе ласкав:
— Не си му дала достатъчно време.
Рени отвърна на погледа на баща си, без да трепне.
— Аз извърших прелюбодеяние, татко. Направих го съучастник. Той никога не го е казвал, но си го мисли. — Рени остави чашата. — Помоли ме да се оженя за него. Бе готов да дойде днес тук с мене и да поиска ръката ми. — Лека усмивка премина през лицето й, като си помисли за желанието на Джарет да уважи установените правила. Само очите й бяха много тъжни. — Трябваше да му кажа. Беше много болезнено.
— И за двама ви.
Очите на Рени блеснаха. Устните й бяха стиснати в права линия. Тя изчака, докато се овладее.
— Мисля, че не ми е до закуска — каза тя внимателно. Ако нямаш нищо против, предпочитам да си отида в стаята.
— Разбира се. — Той стана и я целуна по пребледнялото лице. Наблюдаваше я, докато си отива, с тежка болка в сърцето си.
Джарет отвори вратата на хижата при второто настойчиво почукване. Той гледа посетителя си много дълго преди да отстъпи крачка встрани.
— Мислех си, че ще да дойдете, но не знаех дали ще ме намерите.
Джей Мак свали палтото и шапката си. Изтупа снега от обувките си и огледа хижата. Облегна се на бастуна си и седна на масата.
— Попитах наоколо. Госпожица Джоулин Картрайт бе щастлива да ме насочи.
Единият край на устата на Джарет се повдигна в отвращение.
— Не се и съмнявам. — Той се облегна на вратата със скръстени отпред ръце. — Вие сте говорили с Рени?
— Да.
— Тогава знаете всичко.
— Зная достатъчно.
— Какво ще правите?
Джей Мак внимателно опря бастуна си на един от краката на масата. Неговите счупени и усукани очила се бяха спуснали по носа му. На слепоочията му и по бакенбардите му сивите му коси личаха по-силно от друг път. Бръчките в ъглите на зелените му очи бяха изрязани по-дълбоко.
— Странно — каза той, като внимателно изучаваше Джарет. — Дойдох тук да задам именно този въпрос.
— Не съм сигурен какво имате предвид — каза Джарет. — Скоро ще си тръгвате, нали?
— Аз, да. Не зная какво ще направи Рени. Възнамерявам да й възложа да се залови с проекта Куинс Пойнт. Бих желал да бъдеш началник при нея. Тя има нужда от някого, който да й помага да се справя с мъжете, поне докато ги спечели.
— При тези обстоятелства не мисля, че тя ще приеме тази възможност.
— Защото ще бъдеш там?
Джарет поклати глава.
— Защото вие ще сте там. В Ню Йорк. Тя няма да ви остави да се върнете сам. Вероятно няма да ви изпусне от погледа си, щом се върнете там. Не измина целия този път да ви открие, само за да ви позволи да рискувате живота си втори път.
Джей Мак повдигна очилата си. Русите му вежди се събраха и задълбочиха вертикалната бразда на челото му.
— За какво, по дяволите, говориш?
Джарет се дръпна от вратата.
— За катастрофата с влака — каза той. — За вашата жена и Холис. А за какво говорите вие?
— За това ти и дъщеря ми да дойдете на себе си.
Двамата мъже замълчаха. Вгледаха се един в друг, като всеки премисляше разговора отново. Джарет каза:
— Аз мислех, че вие говорите за Рени.
— Да.
— Не за катастрофата при Джъглър Джъмп.
— Не — каза Джей Мак. — Предполагаше ли се, че трябва да говоря за това?
Джарет прекара ръка през косата си и въздъхна.
— Мислех, че ви е казала. Изпратихте ли телеграма на изток?
— Не още. Какво каза за Холис и Нина?
Джарет не отговори. Той отиде до бюфета и намери бутилка с малко уиски. Постави две чаши и наля.
— Не е станало даже обяд — каза Джей Мак. Джарет се усмихна мрачно.
— Такива са новините — каза той.
Холис се усмихна мрачно.
— Такива са новините — каза той, като подаде чаша скоч на Нина. Добави още малко в своята чаша, преди да остани бутилката на бюфета. Вдигна чашата си към Нина с очевиден присмех.
Нина се колебаеше. Тънките й пръсти обхванаха чашата, а тежестта й изглеждаше твърде голяма за нежната й ръка. Короната от бледожълта коса едва достигаше рамото на Холис. Повдигна лице към него, млечнобялата й кожа бе без бръчки, чертите на лицето й бяха фини. Очите й бяха раздалечени, с огромни зеници и запълваха по-голямата час от канеления цвят, който ги обкръжаваше. Бе почти на петдесет, но даже и при най-безмилостна светлина изглеждаше десетина години по-млада.
Холис харесваше нейната изисканост, изключителната крехкост на чертите й, изяществото на движенията й. Обичаше да я повдига срещу себе си, да събира нагоре копринените й поли и да прониква в нея. Тя го оставяше да прави каквото си иска, никога не му отказваше удоволствията на тялото й, но никога не започваше сама правенето на любов, рядко говореше, докато то траеше, и никога не го обсъждаше след това. Студената й сдържаност не се разчупи никога. Това го влудяваше и силно го интригуваше. Чувстваше се като покровител, когато бе наблизо до нея, и могъщ, когато беше в нея.
Трудно му бе да си припомни кой направи първата стъпка. Дълго бе смятал, че той е започнал пръв. Сега не беше толкова сигурен. Изглежда, тя бе способна да го накара да вярва че той е отишъл при нея, защото това е отговаряло на целите й. Имаше моменти, в които чувстваше, че напълно контролира връзката им, и моменти, в които знаеше, че без никакво съмнение е манипулиран. Също така имаше моменти, когато отношенията им бяха неясни, когато тя поемаше инициативата, като го караше да мисли, че той владее
