ситуацията.
Ако Нина Уърт беше от рода на котките, тя щеше да бъде пума.
Широките рамене на Холис се повдигнаха, когато докосна с чашата си тази на Нина. Светлината от лампите се отразяваше във фино полираните стенни панели на кабинета и се пречупваше в ръбовете на чашите. Той отпи от питието си, след това предложи ръка на Нина и я заведе до двойното канапе. Седнаха едновременно и се обърнаха леко един към друг. Почти черните й очи не се отделяха от лицето му. Малката й присвита уста бе влажна от уискито.
— Той е жив, нали? — попита тя. Гласът й беше студен и изящен, като прозрачен кристал, липсваше му мекият тембър на желаните жени. Трудно можеше да се доловят признаци на страст или убеждение. — Това ли искаше да ми кажеш?
Това, че тя позна, го учуди. Той кимна.
— Как позна?
Тя сви рамене. Тесните черни и добре скроени линии на траурната й рокля подчертаваха още повече стройната й изящна фигура.
— Кога научи?
— Преди по-малко от час. Дойдох веднага щом научих. Той се връща в Ню Йорк. — Холис погледна джобния си часовник. — Всъщност, ще е тук точно след тридесет и шест часа. По разписание № 448 пристига в полунощ.
Нина не показа признаци на изненада.
— Толкова скоро — каза тя спокойно.
— Той кимна.
— Вярвам, че е искал да запази пристигането си в тайна. Изглежда, че пътува от дни. Разпознал го е един диспечер в Питсбърг, който ми изпрати информацията. Според мен той е мислил, че ще поискам да му устроя тържествено посрещане.
— Жена ти с него ли е?
— Да.
— Трябваше да я убиеш. — Тя произнесе тези думи със същия тон, с който друг би направил практично предложение. В гласа й нямаше и следа от злонамереност. — Тогава нейните дялове щяха да бъдат твои и нямаше да замине да търси Джон.
Това, че Нина никога не наричаше съпруга си Джей Мак, забавляваше Холис. Тя считаше, че това е вулгарно име. Холис допи питието си. Очите му с тъмни вежди изследваха студените спокойни черти на лицето на любовницата си.
— Не мисля, че това можеше да се уреди, без да се възбудят подозрения срещу мене. Освен това и двамата мислехме, че пътуването до Джъглър Джъмп ще бъде безполезно. Той би трябвало да загине при катастрофата. Другите загинаха.
— Може би има грешка.
— Няма грешка.
— Мислиш ли, че е видял Куинс Пойнт?
— Не зная. Даже и да го е видял, има начини всичко да бъде обяснено. Би било по-добре, ако беше умрял, но аз не съм напълно уязвим.
— Мислиш ли, че знае за нас?
— Рени няма да му каже. Не му беше казала, преди той да замине. Съмнявам се, че ще го направи сега.
— Тя го пази много, нали? — попита Нина.
— Пази го.
— Ще бъде трудно да бъде убит.
— Нина, казах ти и по-рано. Това не е абсолютно необходимо.
Тя направи нещо, което не бе правила никога по-рано. Взе широката му длан и я постави на гърдите си.
— Мисля, че е.
Позволи му да я обладае направо на пода на кабинета.
След тридесет минути тя му каза довиждане. „Той е толкова лесен“ — мислеше си тя, като го гледаше да излиза през вратата. Холис погледна още веднъж през рамо и се усмихна. Тя не пропусна момента, махна му с ръка и го дари със съвършена усмивка. Не се отдели от прага, докато не го загуби от погледа си.
След като затвори вратата, Нина се върна в кабинета. Наля си уиски, седна и се загледа в пода, където бе съблазнила Холис Банкс.
Колко изненадан би бил Джон, си мислеше тя, ако ги видеше, а щеше да бъде още по-изненадан, ако знаеше, че тя е назначила срещата. Никога не би постъпила така със съпруга си. Това би го направило подозрителен. С основание, той би се запитал какво ли иска. Холис даже и не попита за това.
Нина отпи от чашата. Движенията й бяха уверени, чертите й — спокойни, но в средата на корема й гореше огън, но алкохолът потушаваше пламъците.
Беше трудно да приеме, че Джон е жив. Тя бе планирала всичко от толкова отдавна, бе взела предвид всяка възможност, с изключение на тази, че той би могъл да остане жив. Планът й започна да дава плодове, когато срещна Холис Банкс, но семената на отмъщението й бяха посети когато проститутката Мойра Денъхи бе станала държанка на мъжа й.
Серия от обиди помогна планът да пусне корени. Мойра беше римокатоличка, толкова недостойна за вниманието на Нина, че дъхът й все още спираше, когато осъзнаваше, че е изместена от селянка. След това Джон направи любовницата си майка на пет дъщери, докато Нина не забременя дори веднъж. Още от самото начало той не правеше опити да пази своята връзка в тайна. И все пак Нина си мислеше, че би му простила всичко, би успокоила злобата, която свиваше стомаха й сега и я разяждаше отвътре като рак, ако не беше последната му обида.
Това, което не можеше да му прости, което не би могла да забрави, бе, че докато тя получи име, неограничено богатство и обществено положение, за което й завиждаше даже елитът на града, Джон Макензи Уърт подари сърцето си на Мойра.
Нина привърши питието си и отмести чашата. Изчака, докато алкохолът й подейства, и усещането, което я изгаряше под лъжичката, премина. Злобата, която беше като нещо живо вътре в нея, така и не се появи в очите й.
Позвъни на прислужничката да й приготви банята. Трябваше да измие миризмата на Холис от кожата си. Съпругът й не би бил изненадан от това. Тя винаги беше страдала от допира му почти по същия начин, по който страдаше и от ласките на Холис. Джон почти веднага бе разбрал това и спря да идва при нея само месец след сватбата. Холис Банкс, неин любовник от няколко години, още не бе разбрал нищо.
Нина стана бавно от дивана. Въпросът не беше дали да спре сега, както предложи Холис. Въпросът бе само как да продължи.
Рени стоеше до Джарет на тясната седалка в железопътния вагон. От другата страна на пътеката бе Джей Мак. Той се беше облегнал на стената на вагона, с буза, притисната плътно към прозореца, с кръстосани отпред ръце. Очилата му се бяха плъзнали почти до върха на носа му. Очите му бяха затворени. Спеше почти от тридесет минути, нечувствителен към грубото друсане на клатушкащия се вагон.
Рени му завиждаше за способността му да спи. Тя се чувстваше така, сякаш цялата бе оголен нерв и имаше това чувство по време на цялото пътуване. Присъствието на Джарет не помагаше. Противно на желанието й Джей Мак бе предложил на Джарет длъжността на бодигард и пак въпреки желанието й Джарет бе приел. Джей Мак се чувстваше защитен в присъствието на Джарет, но Рени се чувстваше уязвима.
Главата й се отпусна на една страна, а очите й се затвориха. Когато бузата й се допря до рамото на Джарет, Рени се изправи рязко.
— Съжалявам — каза тя сдържано.
— Можеш да се облегнеш на мене, Рени. — Той говореше тихо, така че гласът му да не се чува в претъпкания пътнически вагон. — Мисля също, че имаш нужда от малко сън. Не си спала от Денвър.
