Яшим се сепна и се огледа. Облакът бе закрил луната и хиподрумът изглеждаше пуст и изоставен.
Въпреки това го обзе натрапчивото чувство, че стихчето бе оставено, за да го намери тъкмо той, че в този момент някой го наблюдаваше.
26.
Огромният държавен архив на отоманската администрация бе подреден в просторна пристройка, свързваща втория и третия вътрешен двор на двореца Топкапъ. Влизаше се откъм втория двор, през ниска врата, охранявана денонощно от черни евнуси. Тук винаги имаше дежурен архивар, защото бе забелязано много отдавна, че макар султаните да избягваха напрегнатата работа в късните часове на деня, на везирите им можеше да се наложи да поискат документ по всяко време. Дори сега, когато Яшим приближи, на входа на архива горяха две факли. Светлината хвърляше отблясъци върху четири силуета, свити на земята. Това бяха евнусите пазачи.
Нощта бе студена, затова всички бяха вдигнали качулките и спяха или се опитваха да заспят. Яшим ги прекрачи внимателно и натисна безшумно вратата. Затвори я също така тихо. Озова се в малък вестибюл с богато украсени тавани и изящно изписани надписи по стените. В нишите трепкаха пламъците на свещи. Той натисна следващата врата и с изненада откри, че е отключена.
В тъмното помещението му се стори още по-огромно и просторно, отколкото хранилището за книги, което помнеше. Купчините, натрупани в средата, не се виждаха в сумрака. В единия край на стаята бе поставена ниска скамейка, дали не бе маса, пригодена за четене, цялата отрупана с възглавници. По- навътре, там, където тъмнината ехтеше, забеляза точица светлина, която сякаш притегляше мрака към себе си. Докато я наблюдаваше, тя трепна, скри се за миг, сетне се понесе напред.
— Неканен гост — разнесе се приятен глас. — Много се радвам.
Библиотекарят приближаваше към Яшим. Непознатият пристъпваше превзето и се поклащаше на всяка крачка.
— Надявам се да не съм те притеснил.
Библиотекарят пристъпи до лампа, оставена край вратата, нагласи фитила и изчака пламъка да стане достатъчно голям, за да могат да се видят. Яшим се поклони и се представи.
— Очарован съм. Аз пък се казвам Ибу — отвърна простичко другият и килна леко глава на една страна. Гласът му бе нежен, почти като на момиче. — От Судан съм.
— Разбира се — кимна Яшим.
Най-търсените евнуси в палата бяха или от Судан, или от поречието на Нил, до един гъвкави изящни момчета без коси, чиято женственост умело прикриваше забележителни сили и невероятна способност да оцеляват. Знаеше, че всяка година от поречието на Нил подкарват стотици момчета и ги прекарват през пустинята към морето. Малцина пристигаха живи. Някъде сред пустинята ги кастрираха и подхвърляха на горещия пясък, за да са чисти, и не им позволяваха да пият нито капка цели три дни. Ако накрая на трите дни момчето не бе полудяло и успееше да преглътне вода, шансовете му да оцелее бяха добри. То щеше да е щастливият избраник.
В Кайро вземаха за него пословично висока цена.
— Имам нужда от помощта ти, Ибу. — Яшим искрено се съмняваше, че архиварят ще успее. Този прелестен младеж сигурно бе оставен в библиотеката за удоволствие на някой поболял се от любов по- възрастен евнух. На тази възраст той едва ли бе чувал какво е еничар, камо ли да е усвоил сложната система на архивите.
Ибу го наблюдаваше със сериозно изражение и стиснати устни. Наистина бе изключително красив.
— Търся — започна да обяснява Яшим — списък на личния състав на всички еничарски поделения в империята преди Светлото събитие. — Наименованието „Светлото събитие“ му се изплъзна по навик. Трябваше да обясни по-точно. — Въпросното Светло събитие… — започна той. Ибу бързо го прекъсна.
— Шшш! — повдигна грациозно едната ръка към устните си и помаха с другата. Завъртя очи и с мимика подсказа на посетителя да е по-предпазлив. Яшим се ухили. Добре поне, че бе чувал за Светлото събитие.
— Имена ли искаш или само бройки?
Яшим остана изненадан.
— Бройки.
— Значи искаш резюмето. Не си тръгвай, почакай ме тук.
Той се обърна и хлътна в мрака. Далечният пламък на свещта потрепваше, докато накрая изчезна. Сигурни някъде зад куповете.
Яшим не познаваше добре архива, ала знаеше, че подробните сведения тук са чудесно систематизирани. Ако някой везир по време на съвет му потрябваше документ или справка, независимо колко стара или странна, архиварят трябваше да може да я намери за броени минути. Тук се съхраняваха четири или пет века отоманска история: разпореждания, писма, статистически данни от преброяване на населението, данъчни задължения, прокламации на трона, петиции към трона, подробности около назначавания, повишения и понижения, биографиите на най-отличилите се чиновници, подробни отчети за направени разходи, карти от военни кампании, доклади на областни управители, пазени още от четиринайсети век, когато отоманските турци за пръв път излезли от Анадола, пресекли Дарданелите и навлезли в Европа.
Той чу стъпките на младежа да се връщат. Свещта и гъвкавият като върбова клонка библиотекар се появиха от тъмното. Ибу носеше единствено свещта.
— Не успя ли да ги намериш? — Яшим не успя да прикрие снизхождението в гласа си.
— Ммм — измърка младежът. — Хайде да погледнем заедно.
Напали множеството лампи, подредени като верига над скамейката за четене, и коленичи на възглавница. Над пейката имаше полица с високи обемисти тефтери със зелени подвързии. Момчето изтегли един, стовари го с трясък на пейката и го отвори. Дебелите страници шумоляха, докато ги прехвърляше и тихичко си тананикаше. Най-сетне прокара пръст по някаква колона и спря.
— Откри ли ги?
— Накрая ще ги открием — отвърна Ибу. Затвори тефтерите шумно и го върна на мястото му. След това провлачи крака към чекмеджета, вградени в стената до вратата, и изтегли едното. От него извади карта.
— Опа. — Погледна тъжно Яшим. — Вън — рече. — Не ти. Ти си приятен. Говоря за сведението, което ти трябва.
— Вън ли е? Кой го е изнесъл?
— Тц. Това вече не мога да ти кажа.
Ибу размаха малката карта пред лицето си, сякаш си вееше с ветрило, всяко движение на китката бе пестеливо и изящно.
— Не, не. Разбира се — намръщи се Яшим. — Надявах се поне…
— Кажи?
— Питах се дали можеш да ми кажеш какъв годишен доход е имал беят на Варна от… от мините през
