пророка.
А какво да обсъжда със същество, което няма семейство?
Стигнаха до стаята му. Вътре имаше диван, ниска масичка и гарафа върху месингова табла. По пода бяха разхвърляни няколко възглавници. Макар оскъдно обзаведено, помещението изглеждаше богато. Стените бяха украсени с великолепни мозаечни пана от Изник, които стигаха човешки бой, вероятно запазени от векове, от най-добрия период на керамичното производство в Изник. Сините геометрични форми изглеждаха така, сякаш са били подредени ден по-рано: блестяха лъскави, чисти и улавяха слънчевата светлина, която струеше през високите прозорци. Черна печка в ъгъла топлеше цялата стая.
Имамът застана с гръб към печката и посочи дивана.
Евнухът се усмихна, личеше, че е нервен, настани се на дивана, изрита сандалите си и сви крака. Имамът изпъшка вътрешно. Тая работа няма да мине никак лесно. Приглади едната си вежда.
— Говори.
Гласът му прогърмя и Яшим остана впечатлен. Беше свикнал да се среща с хора, които криеха по нещо и речта им бе белязана от съмнения и несигурност, ала пред него бе човек, готов да даде необходимите отговори компетентно и без колебание. Да си имам, означаваше да живееш без малодушие и неувереност. За такъв човек отговорът винаги бе ясен, а истината — прозрачна. Яшим завидя на самоувереността му.
— Интересувам се от карагьозите — започна направо той.
Имамът престана да приглажда веждата си и космите отново щръкнаха.
— Моля?
Яшим се притесни да не би да е казал нещо обидно. Повтори молбата си отново.
— Те са забранена секта — отвърна имамът.
Дошъл съм не където трябва, помисли си Яшим. И не при когото трябва. Понечи да се надигне и да благодари на имама за разяснението.
— Остани. Искаш да научиш повече за тях, нали? — вдигна ръка домакинът. Обсъждането на някоя доктрина бе друга работа. Той усети как огромен товар се смъква от плещите му. Нямаше да се налага да разговарят за похот и содомия или за каквото там евнусите разговарят с имамите си. Нямаше да става въпрос дали мъж без топки може да се наслади на хуриите в мохамеданския рай.
Яшим отново седна.
— Карагьозите са заемали важно място в еничарския корпус — започна имамът. — Това сигурно ти е известно.
— Да, разбира се. Знам, че са били неортодоксални. Искам да разбера защо.
— Шейх Карагьоз бил мистик. Живял е много отдавна, още преди Завоеванията, когато отоманските турци били още номади. Издигнали няколко джамии, пръснати по градовете и селата, завзети от християните. Ала бойците били гаази24, свещени воини, и не били свикнали да живеят в градовете. Те търсели истината, ала на наставниците и имамите им било трудно да са непрекъснато сред тях. Много от гаазите слушали своите си баба25, техни духовни бащи, изключително мъдри люде. Обърни внимание, че казвам мъдри, а не просветени.
— Те езичници ли са били?
— И езичници, и последователи на анимизма26. И все пак някои останали впечатлени от думите на Пророка, мир на душата му. Ала те включили в своите вярвания голяма част от старите си традиции, различни езотерични учения, дори грешки, които били усвоили, докато общували с неверниците. Не бива да забравяш, че говорим за смутни времена. Малката Османска държава се разраствала и привличала много турци. Ден след ден навлизали в нови земи, срещали се с нови хора, сблъсквали се с непозната досега вяра. Много им е било трудно да познаят истината.
— Ами еничарите?
— Шейх Карагьоз изковал липсващото звено. Първите еничари били млади мъже, несигурни във вярата си, защото били изтръгнати от редовете на неверниците и трябвало да забравят много грешки. Шейх Карагьоз ги улеснил. Но ти знаеш историята. Той бил край султан Mypaд, който създал еничарския корпус, като подбрал мъже сред затворниците от войната на Балканите. Когато шейхът ги благословил, протегнал ръката си в дълъг бял ръкав, този ръкав станал символът на еничарите, украшение на иглата, с която закрепвали тюрбаните си.
— Значи шейх Карагьоз е бил баба, така ли?
— В известен смисъл, да. Той живял малко по-късно от последните баба в турската традиция, ала принципите му били сходни. Учението му било ислямско, ала почивало на мистерия и свещен съюз.
— Свещен съюз ли?
Имамът сви устни.
— Говоря за единение на различните видове вяра, за единение с бога. Ние например казваме, че има един-единствен път към истината, че този път е записан в Корана. Шейх Карагьоз вярвал, че има и други пътища.
— Също като дервишите. Състояние на екстаз. Освобождаване на душата от оковите на тялото.
— Точно така, ала начинът, по който можело да се постигне, бил съвсем различен, по-примитивен.
— Как така?
— Истинският адепт се възприемал като стоящ над земните закони и правила. Така че престъпването на правилата представлявало начин да се демонстрира връзката с братството. Еничарите например не се отказвали от алкохола, похапвали свинско. Към жените се отнасяли по същия начин, както към мъжете. Значителна част от законите на Корана били пренебрегнати, сметнати за маловажни, незначителни. Всички тези прегрешения спомогнали за създаването на силна връзка помежду им.
— Разбирам. Може би това е бил начинът християните да приемат исляма.
— Донякъде съм съгласен. Те се лишавали от много малко от удоволствията, на които били свикнали. Сам знаеш какво представляват войниците.
Яшим кимна. Дай им вино, жени и песни: нищо повече не им трябвало около лагерния огън.
— След като не зачитали писанията на Корана — попита той предпазливо, — какви напътствия са получавали?
— Интересен въпрос. — Имамът докосна върховете на пръстите си. — В известен смисъл мога да кажа, че не са получавали никакви напътствия. Истинският карагьоз не вярвал в никого и в нищо, освен в себе си. Неговата душа била на първо място във всичко — и при зачеването, и при раждането, и при смъртта и отвъд смъртта. Правилата били без значение. Смешното е, че той си имал свои собствени правила. Говоря за магически числа, за тайни, за суеверия. Истинският карагьоз никога не оставял лъжицата си на масата, никога не заставал на прага, все такива едни… Спазвал някои дребни правила, за да има ред, и по този начин си осигурявал правото да нарушава божите правила. Нищо чудно, че най-различни престъпни типове били сред карагьозите. Но да не преувеличаваме. Първоначалният замисъл, макар и доста объркан, бил чист и праведен. Последователите на карагьозите се възприемали за мюсюлмани. Молели се в джамиите както и останалите хора. Елементът, внесен от Карагьоз, бил допълнителен пласт от духовното им извисяване, един таен пласт. Били организирани в ложи, ние им казваме текета27. Това били местата, където се събирали за молитви. И в Истанбул, и на други места има много.
— Всички карагьози ли са били еничари?
— Не. Най-общо казано, всички еничари били карагьози. А то не е същото. Може би, приятелю, сгрешихме, като заговорихме за тях в минало време. Какво беше разгромът на еничарите? Крачка назад. Може би дори ще се окаже крачка, която им е вляла нови сили. Нали знаеш, че вярата става по-силна и устойчива, когато те връхлети беда. Според мен това не е краят на карагьозите. Може би в момента не съществуват под това име, ала корените им са се впили дълбоко.
— Нали сам казахте, че са вече извън закона. Всичко свързано с тях е забранено.
— Тук, в Истанбул, е така. Но те идват от много далече. На времето са се вслушали в думите на баба, дошъл от степите. След това са минали през учението на исляма и в момента се намират на границата. И може би пазят като верни стражи.
Имамът се усмихна.
— Не ме гледай толкова изненадано. Карагьозите са завоювали много граници за исляма. Може отново да го направят.
