— Забави. Забави — задудна той с басовия си глас. — Тъпче в кошница като гръцки крадец това, онова, всичко. Речи на Георгиос какво искаш сготви.
Огромният мъж в мръсна престилка грабна кошницата от Яшим и застана пред него, с ръце на кръста.
Евнухът наведе глава.
— Дай ми кошницата, гръцки мръснико — нареди той.
Георгиос не помръдна.
— Давай кошницата.
— Речи. — Гласът на Георгиос беше спокоен. — Речи — настоя той по-високо. Протегна се към няколко пресни зелки. — Иска?
Яшим поклати глава.
— Разбира — отвърна Георгиос. Обърна гръб на Яшим и започна да вади зеленчуците. Подхвърли през рамо: — Я върви купи риба. Аз ти дава сос. Правиш риба на кебап, малко испански лук, чушки. Слага сос. Сос на огън. После яде. Върви.
Яшим тръгна. След като купи риба, се върна и завари Георгиос да чисти орехи и да бели скилидки чесън, които уви в парче вестник.
— Сега, ефенди, ходи дома и готви. Чушка. Лук. Не, няма взима пари от луд човек. Утре дойдеш и платиш двойно.
Яшим се прибра, постави рибата и зеленчуците върху дъската за рязане и ги накълца с остър нож. Лукът се оказа много лют и от очите му потекоха сълзи. Той накладе печката и сложи въглища. След това наниза парчетата риба на шишове, счука орехите и чесъна с дръжката на огромен нож, събра ги на купчина и започна да ги мачка, докато станаха толкова лепкави, та трябваше да ги остърже от дланта си с острото на ножа. Намаза рибата със сместа и я остави, за да измие ръцете си в легена с вода, който хазяйката сменяше всяка сутрин и следобед.
Постави шишовете върху въглените и ги напръска със зехтин. Когато мазнината засъска, той разсея дима с кърпа и ги обърна.
Малко преди рибата да бъде готова да се отдели от пръчката, той отряза парче бял хляб и го постави в чиния до купичка зехтин, сусамово семе и няколко маслини. Натъпка стръкчета мента в емайлиран чайник, пусна вътре бучка бяла захар и щипка китайски чаени листа, навити на спирали, наля вода от каната и постави чайника върху жарта, докато дъното почервеня.
Най-сетне седна да похапне в малката ниша. Изтегляше парчетата чушка и риба от шишовете с парчета хляб.
Едва след като се засити, посегна към малката сгъната бележка, която го очакваше, когато се прибра.
Имамът го поздравяваше. Беше направил проучване. Със стегнат почерк бе написал последните два куплета от суфисткото стихотворение на Яшим.
Яшим седна и кръстоса крака. След това открехна прозореца, сви цигара, както му бе показал албанецът, търговец на коне — леко засукана в единия край, с тясно парченце картон в другия, и изпи чаша горещ ментов чай, докато препрочиташе куплетите.
Остави листа. Петнайсет минути по-късно протегна ръка към старата кожа, сгъната до краката му. Дръпна я, да се завие.
След три минути — защото вече бе готов да се пренесе в страната на сънищата — евнухът Яшим спеше дълбоко.
41.
Полската резиденция бе невероятно красива на тъмно. С падането на мрака дори ръждата по перилата не личеше, а избуялата мирта, скрила навеса за карети от любопитни погледи, изглеждаше още по-гъста и непроходима с изчезването на светлината. Тогава отдавна останалите без обитатели празни стаи, в които гипсовите тавани се ронеха и посипваха с леки белоснежни люспи загубилия лъскавина и блясък прашен дървен под, оживяваха тайно, сякаш бяха затворени само за през нощта. С падането на мрака елегантната някога къща си възвръщаше забравените през последните шейсет години тежест и блясък.
Откъм двата прозореца на първия етаж трепкаше неуверен пламък и ставаше по-ярък с прииждането на тъмнината. Ако някой надникнеше през прозорците, открай време без кепенци — те и без това не можеха да се затворят, защото черчеветата се бяха изметнали, а пантите — ръждясали от зимната влага, — пред погледа му щеше да се разкрие царственият хаос вътре.
Стаята, в която преди няколко часа Яшим бе оставил полския посланик да се двоуми дали да отвори бутилка хубава водка, или да пие евтиния алкохол, който му доставяха тайно кримските моряци, приличаше на свърталището на полудял библиофил. Върху подноса за чай бе изоставена цигулка. Десетина книги бяха запокитени напълно безсистемно на пода; други двайсетина бяха накамарени върху облегалките за ръце на един от фотьойлите. Върху изтъркано писалище бе подхвърлена цяла колекция от томчета, между които бяха оставени безразборно малки като напръстници чаши. Изглежда, някой бе търсил нещо.
Станислав Палевски лежеше на пода зад един от фотьойлите. Беше отметнал глава с широко отворена уста, безжизнените му очи бяха втренчени в тавана. От време на време похъркваше тихо.
42.
Сераскерът загреба шепа пясък и го пусна върху листа. След това прегъна хартията и върна пясъка в буркана.
Прочете документа още веднъж и дрънна със звънеца.
Отначало бе решил да даде нареждането за печат, ала като размисли, прецени, че е най-добре да се препише и тогава да бъде отнесено по джамиите. Имамите да го разбират както пожелаят.
Искрени поздрави и предупреждение от главнокомандващия Новата гвардия на Негово императорско величество в Истанбул.
Преди десет години тронът си осигури мира и благоденствието на империята посредством поредица от Светли събития, които изтръгнаха завинаги лъжовната ерес, заличиха я и сложиха край на безобразията, които Негово императорско величество повече не можеше да търпи. С предприетите действия султанът постигна пълна победа.
Онези, които сееха смърт и сигурно искат градът да бъде като едно време, да се пазят. Силите на падишаха не спят, те не познават страх и колебание. Тук, в Истанбул, войникът среща смъртта си с презрение и гордост, убеден, че жертва въображаемото заради святото и служи на великите сили на трона.
Каквато и да е силата ви, ще бъдете смазани. Колкото и да сте лукави, ще бъдете заблудени. Каквато и гордост да притежавате, ще бъдете сломени и ще получите подобаващо наказание.
