— Аха. Амчи той и вида му кат го гле’аш.
Яшим отстъпи и затъна до глезените в кал. На кея забеляза вход към вътрешен двор, прескочи купчина боклуци и се отправи към водната помпа. Стисна дръжката. Тънка струя мътна вода шурна от чучура.
Хората в жилищата около двора започнаха да се раздвижат. Чу се трясък на кепенци и някаква жена се наведе от прозорец на втория етаж.
— Абе, ти к’во пра’иш?
— Мия си краката — изръмжа Яшим.
— Няма да изпускам ведрото от поглед, тъй че да внима’аш.
Яшим побърза да излезе от двора. Калта все още лепнеше по краката му. Ама че гаден квартал!
Зави зад ъгъла с надеждата да открие файтон или носилка. Тук, изглежда, на всяка врата се бе приютил по някой просяк или гръмко хъркащ пияница. Някои извърнаха подпухналите си очи към Яшим и го проследиха с поглед, докато минаваше. Заведенията уж затваряха в полунощ, ала Яшим знаеше, че собствениците чакат, докато има желаещи да харчат. Когато кесиите им се опразваха, чорбаджиите ги изритваха на улицата. Така и не успя да разбере склонността към пиянството. Веднъж Прийн се опита да му обясни, че обича пивниците, защото там се натъква на съчетание от щастие и тъга.
— Като изключим пияниците, никога не се знае с кого ще се запознаеш, нито пък защо са се отбили там. На всеки му се е случило нещо. Аз обичам да ми разказват — бе признала тя.
Яшим предполагаше, че много от разказите завършват, когато се оповръщаш и замръкнеш на нечий неприветлив праг в студа. Или пък проснат мъртъв по корем в калта, също като съдържателя на бордея, когото видя преди малко.
Прийн не спомена ли, че е говорила с някакъв гърбушко?
Бил гнусен мърляч, мотаел се по пристанището и щом го мернела, се чувствала омърсена.
Не й ли беше казал същият тип, че кадетите са се срещнали с руснака в градините?
Не беше ли това информаторът й?
Не беше ли същият сводник проснат по корем в калта, убит съвсем наскоро?
Този по никакъв начин не бе станал жертва на пагубна страст. Тук не ставаше въпрос за непреценен удар, нито за нож, случайно попаднал в ръката на неволен убиец.
Нищо подобно. Това бе професионално извършено убийство. Някой бе преметнал корда около врата на сводника и бе затегнал примката с дървена лъжица.
Яшим затича.
56.
Във всеки град има квартали, които минават за прилични, защото са разположени близо до центъра, където са парите и хубавите места. Колкото и да са просторни къщите, колкото и удобни да изглеждат, те си остават опетнени незнайно как от непрекъснатия поток от хора — все мющерии, които се настаняват там за седмица, някои по за една нощ, други просто минават и едва ли ще се върнат отново, защото задачите и целите им са доста мътни и трудно някой ще ги разбере. Никой не пита. Никой не изказва предположения. Плаща се предварително, а за доверие и дума не може да става. Цените са винаги малко по-високи, отколкото на другите места, ала наемателите са доволни или защото са близо до центъра и не им се налага да ходят дълго, или защото не знаят къде другаде да отседнат, тъй като са на чуждо място.
Прийн обаче живееше тук за постоянно и си плащаше наема чинно и почтено. Хазяинът нямаше от какво да се оплаче; та той почти не забелязваше присъствието й, тъй като го пращаха в едно кафене, където по цял ден играеше табла с поостарелите си приятели, и го привикваха обратно единствено когато жена му трябваше да прецени нов квартирант или да посплаши някой разюздан наемател. За да не се натрапва, хазяйката на Прийн си вършеше работата, като се провикваше иззад ситна решетка край стълбите. В нея бе изрязано малко прозорче, през което й се плащаше. Хората подаваха парите през отвора и тя ги грабваше. Ако искаше да погледне, лепваше око за решетката. Стаята й отзад бе сравнително тъмна и никой не я виждаше.
В момента наблюдаваше дребен чернокож мъж, който се опитваше да се пребори с кобилица, на която се полюшваха две кофи. Без да обръща внимание на очите, които знаеше, че го следят зорко иззад решетката, мъжът понесе товара си навън и кривите му крака затопуркаха през двора. Хазяйката проследи всяко негово движение със завист и раздразнение.
Не че искаше всяка сутрин да изпразва нощните гърнета. Просто дребният чернокож, на когото плащаше да върши тази работа, научаваше клюките преди нея.
Слугата се върна с празните гърнета и ги постави едно до друго, за да съхнат. Обърна се към решетката.
— Трима гошпода в пети номер. Ошми номер не ши е шпала в штаята, ама как шамо шмърди.
Хазяйката сви устни и бързо ги отпусна. Беше дала пети номер за седмица на някакъв мъж. Щеше да му даде да се разбере тя на него, когато цялата тайфа се опитат да се изсулят тайничко. А пък осми номер… Не й се случваше за пръв път да не се прибира. Нали заради смрадта не позволяваше на наемателите да внасят храна.
Ако й останеше време, щеше да влезе в стаята на Прийн и да изхвърли боклука, причинил вонята.
На вратата застана мъж. Познаваше го, защото бе приятел на коконата от осми номер.
Тя почука по решетката.
— Спести си качването по стълбите — изграчи, макар да се опита да говори мило. Нямаше по-добър наемател от номер осем. — Няма я.
Яшим присви очи към решетката.
— Рано ли е излязла?
Това бе малко вероятно. Чистачът дръпна парцал, ухили се и започна да мърля с него коридора.
— Все ми е тая — отвърна хазяйката. — Няма я и толкоз. Ще й съобщя, че си идвал, ефенди.
— Добре, благодаря ти. Ще й предадеш ли нещо? — Той скъса лист от тефтерчето, което винаги носеше, надраска няколко думи и прегъна хартията. Прозорчето на решетката се отвори и сбръчкана ръка дръпна листа от пръстите му.
— Много е важно да получи бележката веднага щом се прибере — настоя Яшим. — Не знаеш ли къде е?
— Ще й го дам — заяви хазяйката.
Яшим се поколеба. Можеше ли да направи друго? Запита се дали да не остави съобщение в стаята й, ала вече бе късно. Дъртата зад решетката бе взела съобщението, а чернокожият продължаваше да размахва мокрия парцал.
Взе си довиждане с жената и излезе на улицата.
57.
Бе вече тъмно, когато Прийн се върна в стаята си. Не че бе свършила кой знае какво този ден. Забавлението бе снощи, на ергенското празненство, където се лееше алкохол и Прийн се съгласи да обърне едно, след като приключи с танците. Наруши основно правило, ала дори основните правила са измислени, за да се нарушават, каза си тя, така че след първата чаша посегна към втора и бъдещият младоженец започна да я разпитва любопитно за първата брачна нощ.
Затова остана там, успа се и на сутринта се надигна с тежък махмурлук. Останалите гости си бяха тръгнали отдавна и бяха отвели младоженеца. Спомни си, че рано сутринта чу сподавен смях и пъшкане, ала се обърна на другата страна и отново заспа. Някаква дебела арменка сумтя презрително, докато й правеше кафе. Останалата част от деня остана в банята, увила кърпа на главата си.
На път към къщи спря, за да си купи сладкиши, ала махмурлукът бе притъпил апетита й и тя гризна само едно ъгълче, а след това помоли продавача да увие всичко за вкъщи. Сега покупката бе в чантата й, ала единственото й желание бе да си легне веднага щом се прибере. Отвори вратата и хазайката издумка по решетката.
— Имаш съобщение — развика се тя. Прозорчето се отвори и ръката на старата протегна бележката към Прийн.
