Яшим се приведе и пристъпи напред, прибрал с една ръка наметалото, за да не му пречи. Стъпи върху глината. Оказа се изненадващо хлъзгава, покрита с капки вода и лой, затова той пристъпи особено внимателно и предпазливо. От каците лъхаше топлина, макар някои да бяха празни. Чак сега видя, че са били изпразнени с помощта на дървена канелка, вързана на верига, която излизаше от всяка каца и се задържаше за ръба от метална халка. Представи си как убиецът скача в някоя каца и утихва също като убития войник, свит на дъното на казана, открит в конюшните.

Бръкна под наметката и извади малката кама, която носеше на колана. Острието проблесна зловещо на необикновената светлина, след това парата го замъгли и то помръкна. Яшим го насочи напред, обхванал здраво дръжката.

Стъпи с единия крак върху решетката и усети горещ полъх. Пробва здравината й, тя се залюля и издаде едва доловим метален звън. Натисна по-силно. Тя отново поддаде, ала този път опря в рамката.

Евнухът се отдръпна и приклекна, за да я огледа по-подробно. Беше около петдесет сантиметра в диаметър напречните метални пръчки се разполагаха на пет сантиметра една от друга. Вдигна замислен глава. Нямаше много време, за да търси скривалище. Ако се притаеше в някоя от празните каци, убиецът можеше да бъде хванат натясно, защото рано или късно Яшим щеше да го залови и тогава…

Протегна ръка и дръпна края на решетката. Тя се разклати и се отлепи. От едната страна не бе закрепена добре и като я теглеше ту отляво, ту отдясно, я измести. Прокара пръсти по ръба и изпъшка, когато напипа парче тъкан, не по-голямо от нокът, закачено на края на една от металните пръчки.

Изправи се и отстъпи предпазливо назад. След това извади факла от металната стойка на стената. Отново огледа табакханата, ала наоколо не помръдваше нищо. Коленичи до решетката и доближи факлата.

Тунели. Значи решетките не водеха към обикновени въздушни шахти, а бяха входове към мрежа от тунели, откъдето щавачите подклаждаха огньове, за да завира водата в каците. Убиецът вероятно се е спуснал оттук и в бързината ръкавът му се е закачил, докато е връщал решетката на мястото й.

Вече казахме, че Яшим бе смел, макар да не поемаше глупави рискове, ала това се случваше единствено когато спреше за миг, за да помисли.

Този път без капка колебание той вдигна решетката и спусна крака в тунела. В следващия момент коленичи на дъното, около метър и половина под земята и се взря удивен в гледката, която трепкащият пламък на факлата разкри.

62.

Убиецът застина за миг на ръце и крака, за да си поеме дъх. Беше силен, наистина много силен мъж. Ала тичането бе за младите, може би дори за по-възрастни, но тренирани мъже. А той не бе тренирал вече цели десет години.

Мърдай, каза си. Трябва да изпълзиш по-далече от решетката. За пръв път през последните четирийсет и осем часа го налегна умора. Имаше чувството, че е обречен.

Мисията се бе провалила. Бе чакал часове наред в онази стая, без да откъсва поглед от вратата. Веднъж или два пъти пробва резето, за да провери колко време е необходимо вратата да се отвори. Настъпи мрак — неговото благословено време.

Чу я, когато приближи. Забеляза светлината и наблюдаваше с огромно задоволство как пръстът й освобождава резето. Ръцете му се свиха около тежестта в края на връвта.

И тогава, макар да бе непрогледен мрак, всичко се обърка. Кючекчийката отстъпи назад, не напред. Тежестта профуча и проряза въздуха, след това падна. Нямаше проблем да продължи, но се домъкна някакъв непознат.

Ако се появи риск, зарязваш всичко.

Убиецът запълзя отново, тихо се отдалечи от решетката, следвайки пътя на тунела. Забрави за провала, каза си той. Скрий се. Окопай се. Стани невидим.

Движенията го успокояваха. Дишането му стана по-бавно и дълбоко. Сега можеш да си починеш. Никой няма да те последва тук долу. По-късно ще поправиш грешката. Сега поспи.

Поспи заобиколен от олтарите.

Върху всеки олтар блестеше запален мангал.

Бе задушно и топло.

Доспа му се.

Убиецът се провря през ниска арка и откри чисто място върху затоплените тухли. Върху един от мангалите напипа комат хляб, останал от предишния ден, отчупи парче и го натъпка в устата си. Извади тапата от глинена бутилка и отпи дълга глътка топла вода.

Накрая се изтегна върху топлите тухли и подпъхна ръце под главата си.

Убиецът погледна тумбестите търбуси на каците и изрева.

63.

Яшим разбра, че е бъркал по отношение на тунелите под каците. Доколкото успяваше да види, въздухопроводите се събираха в ниско помещение, чийто свод се поддържаше от ниски тухлени арки. На равни разстояния между тях бяха поставени мангали, които да подгряват облицованите с плочки дъна на каците. В сумрачната светлина те приличаха на гърди на чудовищни дяволици.

Погледът му пробягна по дървените канелки, които висяха като зърна чак до тухлите на пода. Донякъде беше прав. Очакваше да попадне в плетеница от тунели, ала се озова под табакханата, където пространството бе разчистено сякаш от гигантско колело. Имаше чувството, че тунелите, които си представяше, са били изоставени още по времето, когато са били няколко сантиметра по-високи. Всичко наоколо бе потънало в лой.

Промъкна се напред, стиснал факлата в едната ръка, а в другата ножа. Усети как полутечната лой се събира пред краката му на малки хълмчета. Когато вдигна поглед напред, му се стори, че мазнината се движи към него. Някой вече бе минал оттук, оставяйки едва забележима следа, която бързо се скриваше, ала не и преди да издаде посоката.

Хрумна му нещо и той се върна до въздухоотвода и се изправи. Постави факлата на земята, хвана се за рамката и се изтегли горе, на недотам чистия и свеж въздух навън.

През следващите пет минути Яшим пълзя между каците. Стигна до далечния край на табакханата и вдигна решетката, а след това пъхна факлата вътре. Остана загледан в натрупалата се под земята лой.

После тръгна към центъра и посегна към въжето на един от скрипците, използван за спускане и изваждане на кожите от каците.

Когато го нагласи, стисна една от веригите, която се подаваше от кацата, и дръпна.

След това се пресегна към още една и към още една, и затегли с всички сили.

Някъде отдалече, сякаш бликнал изпод земята, проехтя рев.

64.

Убиецът видя как изчезва първата канелка.

Преди десет години бе наблюдавал как върху него се срутва стена и онзи далечен миг му се бе сторил цяла вечност.

Сега в продължение на цяла вечност не издаде никакъв звук.

В продължение на една безкрайна вечност се опитваше да намери обяснение.

Превъртя се настрани, когато на мястото на канелката зейна черен отвор и от него върху тухлите ливна гореща мазнина и вода.

Пръските отскочиха върху гърба му. Горещата мазнина бодеше болезнено като игли.

Той изрева.

Навсякъде около него заприижда вряща боя за кожите. Улеят, където се бе отпуснал, започна да се пълни с клокочеща течност. Обзет от ужас, той зарови ръце в жежкия порой, за да има опора към отвора над главата си. Пресегна се, стисна с изгорените си ръце решетката и я надигна.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату