70.
Докато Яшим се изкачваше по спираловидната стълба, той бе все още във възторг от новината.
Момчето го откри на улицата пред кафенето. Застана мирно пред него и избълва съобщението, което си бе повтаряло, докато бе тичало на връщане от хазяйката на Прийн.
— Жената каза, че приятелката ви няма да умре и да не ги приказвам такива. Каза, че си е наранила ръката и й трябва много почивка. Рече… рече… — разкриви лице в усилие да си спомни. — Не помня другото, но беше нещо като първото. Така ми се струва.
Яшим го накара да повтори съобщението. Няколко секунди остана напълно неподвижен, след това избухна в смях.
— Справи се чудесно и ми донесе радостна вест. Благодаря ти.
Момчето грабна монетата със сериозно изражение и хукна към кафенето, за да я покаже на майка си. Яшим си затананика и пое, куцукайки, към Златния рог.
Настроението му не се промени и когато пъхна глава през люка и видя Стария Палмук, пожарникаря, облегнат на парапета, застанал с гръб към него. Напротив. Широко усмихнат, той тихо излезе на покрива. Застана зад Палмук и неочаквано рязко го сграбчи през кръста. Преди пожарникарят да успее да реагира, той го преметна през парапета.
— Ааа! Ааа! Не прави така! Орхан! Ааа! Пусни ме! Копеле недно. Ох. Ох. Сърцето ми. Орхан?
— Не е Орхан — заяви равнодушно Яшим. — Помниш ли човека, когото излъга вчера? Помниш ли го? Май каза, че не обичаш високото. Вече не знам на какво да вярвам.
— Не обичам високото, ефенди. Не го обичам. Кълна се, че не съм излъгал за нищо.
Стария Палмук риташе ожесточено, ала ръцете му бяха твърде далече от парапета и не успяваше да го достигне. Яшим го тласна малко по-напред.
— Недей, моля те! — Вече пищеше и думите излизаха задъхани. — Казах там… Трябваха ми пари. Ще ги върна.
— Теке — изкрещя Яшим. — Има четвърто теке, нали?
Мъжът се бе отпуснал. Яшим присви очи. Зачуди се дали пожарникарят не му разиграва номер. Щеше да го изтегли обратно на покрива и тогава — прас! Стария Палмук щеше да го стисне за гърлото.
— Щом е така, пускам те — рече на висок глас той.
Или Стария Палмук наистина беше припаднал, или имаше железни нерви.
Яшим си припомни как убиецът полетя във врящата боя. Изтегли стария Палмук на покрива.
Лицето му бе пребледняло. Очите му се стрелкаха диво наляво и надясно и не можеше да си поеме дъх. От гърдите му се разнасяше нещо като хълцане. Яшим го положи по гръб и съдра яката на ризата му. Започна да разтрива гърдите му с длани. Цветът започна да се връща по страните на стария Палмук и очите му се притвориха.
Яшим мълчеше. Чакаше.
Стария отвори едва-едва очи и ги впери в евнуха.
— Нямаше нужда да го правиш — изломоти той. — Възползва се, нали? А? Кажи, ефенди?
Яшим приклекна, отпусна се на пети и пое въздух през носа.
— Ти ме излъга — отсече студено той.
Хитра усмивка пробягна по лицето на Палмук и той се разтресе в беззвучен смях.
— Че ти очакваше лъжа, нали? — изхриптя. — Стария Палмук е винаги готов да услужи на мющериите. Ей, Палмук, я разкажи нещо. — Отново затвори очи. — Нямаше нужда да го правиш.
Яшим прехапа устни. Снощи все едно сам бе убил човека. А днес…
— Извинявай — промълви той.
Палмук вдигна ръка към гърдите си и придърпа съдраната риза.
— Беше нова, ефенди.
Яшим въздъхна.
— Ще ти купя друга. Ще ти купя две. Но първо ми отговори. Карагьозите имали ли са теке в противопожарната кула „Баязид“? Като текето тук.
Стария Палмук го зяпна.
— Теке ли? В кулата „Баязид“? — Гърдите му изхриптяха. Чак след малко Яшим разбра, че човекът се смее.
— Кое му е смешното?
— Теке в „Баязид“ ли каза? — Стария Палмук потри носа си с длан и продължи да се кикоти. — Да, там имаше теке. Цялата кула бе построена над него.
Яшим застина на място.
— Ески сарай ли?
— Така съм чувал. Било е едно време, когато еничарите охраняваха стария дворец. Той се разсипа, нали. Само че карагьозите не изоставили текето. Намерили му цаката как да го опазят — да го съхранят. Построили отгоре цяла противопожарна кула. Разбра ли сега?
Яшим разбираше.
— Трябва ми още едно теке. Питам за четвъртото.
Пожарникарят се усмихна накриво.
— Те са десетки, ефенди. Стотици.
— Да, знам. Питам за текетата на пожарникарите. Имало ли е някое… по-специално?
Стария Палмук се опита да се надигне. Изви гръб, наклони се напред и поклати глава.
— Де да знаех, ефенди. Де да знаех какво си намислил. Не знам за какъв ме имаш, но май не си попаднал на когото трябва. Аз… аз не разбирам какво ми казваш.
Вдигна поглед към Яшим. Сивите му очи бяха ококорени.
— Бях товарач на пристанището. — Закима и зяпна евнуха, сякаш го виждаше за пръв път. — Разбра ли сега, ефенди. Не съм бил тук.
Очевидно човекът казваше истината, реши Яшим.
Сега ще му дам пари. Ще му купя ризи. Той наистина не знае нищо.
71.
Яшим завари полския посланик в поизносен копринен халат, богато бродиран със златни лъвове и коне. Евнухът предположи, че дрехата е китайска. Пиеше чай и мълчаливо се взираше във варено яйце. Когато Яшим влезе, той закри очи и завъртя глава също като уплашена костенурка. Слънчевите лъчи разкриха точици прах, които танцуваха около високите прозорци.
— Ти знаеш ли колко е часът? — попита Палевски с надебелял глас. — Седни да пийнем чай.
— Да не би да си болен?
— Болен ли? Не. Само дето не се чувствам добре. Не можеше ли да позавали?
Яшим не знаеше какво да отговори, затова се сви на един стол и изчака Палевски да му налее чай с трепереща ръка.
— Мезе — обади се Яшим. Вдигна поглед. — Мезе. Малки хапки преди основното ястие.
— Трябва ли да говорим за ядене?
— С мезетата насочваш вниманието на хората към изтънчените ястия, които ще бъдат сервирани. Изискват се много усилия, за да станат хубави. Но по-важен е подборът им. Понякога най-добрите мезета са простички неща. Например краставички от Карам, сардини от Ортакьой, само се намазват с масло и се изпичат на жар… Продуктите трябва да са взети в разгара на сезона. Както се казва, най-важното е да подбереш подходящото време.
Вземи например убийствата. Оказа се прав — наистина са нещо повече от изолирани прояви на насилие. Действа се по някаква схема. Има и още. Ако се разглеждат заедно, те не означават край. Нали не сервираш мезето след основното ястие? Мезето бележи началото на гощавката.
И тези убийства, също като мезе, зависят от внимателно подбрания момент — продължи той. — През последните дни не спрях да се питам защо станаха сега? Говоря за убийствата на кадетите. Съвсем
