случайно открих, че след няколко дни султанът ще пусне ферман. Истински обрат в реформите.
— А, да, ферманът — кимна Палевски и докосна върховете на пръстите си.
— Ти знаеше ли? — Яшим остана изумен.
— Дочух нещо. Разяснили са на… абе преди няколко седмици са казали на избрани лица от дипломатическата общност в Истанбул. — Забеляза, че евнухът се кани да заговори, и вдигна ръка. — Като казвам избрани, искам да подчертая, че не бях сред тях. Не е много трудно да се сетиш защо, ако се окажа прав за фермана и значението му. Една от целите му — основната цел, доколкото знам — е да даде възможност Портата да иска чуждестранни заеми. Очевидно Полша не е в състояние да оказва каквото и да е влияние върху пазара на облигации. Затова и не са ме поканили. Било е среща на Великите сили. Чух от шведите, които май разбрали от американците.
— Искаш да кажеш, че и американците са били поканени, така ли?
— Може и да ти се струва странно, само че нали знаеш какви са американците? Те са световните специалисти по даване на заеми в Европа. Портата иска да са на нейна страна. Може би дори ще успеят да координират усилията си. Честно казано, Портата и до момента не е наясно на чия страна са американците. Шейсет години след Декларацията за независимост вашите паши още предъвкват събитието.
Палевски се протегна към чайника.
— Мисълта за република открай време ги шокира и те реагират като ученици. Родът на Осман май е най-старата императорска фамилия в Европа. Искаш ли още чай?
Яшим подаде чашата си.
— Колко глупаво от моя страна — въздъхна той. — Питах се кой ли знае за фермана. Дори не ми мина през ум, че чуждестранните сили са наясно.
— Точно така, чуждестранните сили — потвърди Палевски цинично. — Чуждестранните сили ще донесат заеми от чужбина.
— Ами да, разбира се.
Няколко минути пиха чай мълчаливо. Чуваше се единствено тиктакането на немския часовник.
— Та за еничарите — обади се след малко Палевски. — Още ли мислиш, че съществуват?
Яшим кимна.
— Може и да не ти стане приятно, но съм убеден, че ги има. Сам ми каза, че си бил свидетел как са ги избили. Добре. Светът предполага, че и Полша е изчезнала от лицето на земята преди петдесет години, нали? Дори я няма на картите. А ти ми казваш нещо друго. Ти твърдиш, че тя ще просъществува. Полша съществува като език, в спомените на хората, във вярата им. Жива е като идея. И аз говоря за същото.
Колкото до противопожарните кули, оказа се, че съм наполовина прав. Направих връзка между трите противопожарни кули, за които знам — две все още съществуват и онази, която е била изгорена и съборена през 1826 година — и кадетите, чиито тела бяха подхвърлени близо до тях. Трябваше да открия четвъртата противопожарна кула, нали така? Само че не успях. Никога не е имало четвърта. Знаех обаче, че съществува някаква схема. При кулите се усещаше пръстът на еничарите, също както и при убийствата. Имаше нещо.
— Може би. Само че без четвърта кула смисълът се губи.
— И аз така реших. Освен ако не изникнеше нещо друго, свързано с кулите, което пропусках — нещо, което да свърже и трите с място, където никога не е имало кула.
Палевски издаде долната си устна и въздъхна.
— Никак не ми е приятно да го кажа, Яш, но май стъпваш по много тънък лед. Дай за малко да забравим за резервите, които имам. Ти подозираш, че еничарите са избили кадетите заради дървените лъжици и другите там неща. — Той сбърчи нос. — Досещаш се за противопожарните кули, защото на времето еничарите са бдели на тях, тъй като им е била поверена ролята на пожарникари. Ако оставим кулите, кажи ми какво става с еничарската ти теория? Кажи? Едно голямо нищо.
Яшим се усмихна.
— Напротив, ще ти кажа. Открих онова, което ми трябваше преди няколко дни, но едва днес разбрах как се връзват нещата. В кулата на Галата е имало карагьозко теке, свещено място за еничарите. Срутената наблюдателна кула при еничарските казарми също е имала, нали?
— Кулата „Баязид“ — възпротиви се Палевски — я построиха наскоро. Нали това ти казвам. Когато е строена, и еничарите, и карагьозите са били вече част от историята. Слушай, Яш, това залитане по еничарите само ти пречи.
— Не е така. Току-що открих, че кулата „Баязид“ е построена върху старо карагьозко теке край Ески сарай. Значи стават три. Сега трябва да открия още едно карагьозка теке, а не знам откъде и накъде да тръгна.
Палевски се протегна и придърпа два кожени калъфа. Вътре бе прибран един-единствен лист, прегънат внимателно надве. Той го разгърна и за огромно удивление на Яшим се показа карта на Истанбул, гледан отвисоко. Там, където се предполагаше, че е небето, бяха изписани имена, бележки и цифри.
— Искаше карта, нали? Снощи си спомних Ингилиз Мустафа — обясни той.
— Англичанина Мустафа ли?
— Той всъщност е бил шотландец. Казвал се е Кембъл. Дошъл в Истанбул преди около шейсет години, за да открие школа за математици, в която да обучават артилеристите. Станал мюсюлманин.
— Жив ли е още?
Палевски изсумтя.
— Не, не. Дори правата вяра не е успяла да му помогне. Една от маниите му била светостта на Истанбул — как целият град се прекланял пред вярата. Станал образцов мюсюлманин, ала шотландското обучение по науки не може да се загърби толкова лесно. На тази карта са всички джамии, свещени гробници, текета на дервиши и тям подобните, които открил в града. Всичко е тук.
Бръкна в джоба на халата и извади очила за четене.
— Гледай сега. Всяко свято място си има номер. Легендата е горе. Четиринайсет — джамията „Мехмед“. Двайсет и пет — гробницата на Хасан. Гледай тук. Трийсет — карагьозко теке. Ето още едно. И още едно.
Яшим поклати недоверчиво глава.
— Само един чужденец може да направи подобно нещо — заяви той. — Та това е… това е… толкова е… — Канеше се да каже „безсмислено“, но се усети. — Необичайно е.
Палевски изсумтя.
— Искал е да докаже как новата религия, която е приел, е буквално втъкана в града. Имаш колкото искаш карагьозки текета.
Яшим остана приведен над картата.
— Прекалено много са — промълви той. — Към кое да се насоча? Кое е четвъртото?
Палевски се облегна назад и заслони очи с ръка. Замисли се.
— Ти не спомена ли, че в трите противопожарни кули са били най-старите текета в града? Нали това ти е казал пожарникарят?
Мислите на евнуха препускаха. Палевски продължи:
— Може би го казвам единствено защото съм поляк, а всички поляци са запалени любители на старините. Вземи този халат например. Знаеш ли защо го нося?
— Защото ти е удобен — отвърна разсеяно Яшим.
— И да, и не. Сарматски е. Да знаеш, че преди години ние, поляците, вярвахме, че имаме родословна връзка с полумитичното племе войни, дошли от Сарматия, това е някъде в Централна Азия. Предполагам, защото не сме били наясно откъде точно сме се появили, и затова сме си търсили родословно дърво. Хората направо полудяха по това откритие, както и по предполагаемия сарматски стил — коприни, пера, червени кожи. Открих халата тук, в един гардероб, още когато се нанесох. Кой знае откога е останал. Тъкмо това му е най-хубавото. Всяка сутрин се загръщам в история. И както ти каза, чувствам се невероятно удобно.
Впечатлен съм, че текетата са наистина много стари. Може би са първите, построени в града. Наречи ги, ако щеш, вашето наследство. Може би четвъртото теке е едно от първите в града. Или първото, или четвъртото, все едно. Затова трябва да търсиш теке, също толкова старо, колкото и останалите три.
Яшим кимна. Четири запазени текета. Нещата се връзваха. Точно това би допаднало на традиционалистите.
