Знаеше, че скоро ще има посетител.
6.
Станислав Палевски бе петдесет и пет годишен мъж, с оплешивяващо теме, обрамчено от стегнати сиви къдрици, с воднисти сини очи, от които лъхаше скръб и отчаяние, ала това впечатление изчезваше, щом човек погледнеше мощната челюст и размера на римския му нос, както и устата, стисната решително, превърнала се в тънка линия заради дъжда и вятъра, които бръснеха брега на Мраморно море.
Както всяка вечер в четвъртък, тази едра внушителна фигура с цилиндър и редингот се разхождаше по пътя от Новата джамия до Златния рог. Черни на времето, сега рединготът и шапката бяха просто останки от по-добри времена, а от многото носене и от влажния въздух в Истанбул цветът им се бе превърнал в нещо като наситено морско зелено; кадифената гарнитура на цилиндъра бе олисяла на доста места, особено по периферията. Когато приближи две дами, сгушени под чадърите си и следвани от придружители, той спря, любезно им направи път и с елегантен жест докосна периферията на шапката си за поздрав. Дамите не показаха нито с поглед, нито с кимване, че са забелязали кавалерството му, ала се сбутаха леко и Палевски долови приглушен шепот и сподавен кикот. Усмихна се на себе си, върна се на алеята и продължи разходката си.
Нещо издрънча в чантата му и той спря, за да провери какво става. Нямаше възбрана, която да санкционира дипломат, акредитиран в чужда страна, да се разхожда из града с две бутилки петдесет и два градусова водка „Бизон Грас“, но Палевски нямаше желание да рискува, ако все пак го спрат и проверят. Първо, не бе убеден, че все някога в размирната история на града не е издаван декрет, според който разнасянето на алкохол се наказва с бичуване. Освен това признаваха дипломатическия му имунитет просто като лична услуга. Той нямаше зад гърба си бойни кораби, които да навлязат в Босфора, ако нещо се объркаше, и да обстрелват султана, докато му дойде друг акъл — както бе постъпил адмирал Дъкуърт за англичаните през 1807 година. Палевски нямаше никакви възможности да оказва натиск върху тукашното правителство, както бяха направили и руснаците през 1712 година, когато посланикът им бе хвърлен в стария затвор на Седемте кули. Защото преди четирийсет години Русия, Прусия и Австрия изпратиха армиите си в Полша, за да заличат тази държава от картите. Така че Палевски дори нямаше правителство, на което да разчита.
Полският имперски посланик във Високата порта пооправи влажния плат, увит около бутилките, дръпна вървите на торбата, стегна ги отново и закрачи по все по-тесните и западнали улички и сокаци, докато най- сетне пристигна пред съвсем малка порта, сгушена между килнатите къщурки на стария град до залива Златния рог. Портичката бе съвсем малка, защото бе потънала в земята: само горната й част се подаваше над калта. Няколко хлапета се стрелнаха покрай него и сигурно отриха мърлявите си ваксаджийски ръце в старото му палто. Потропване на копита предупреди за приближаването на малка каручка, теглена от кон, който напредваше с удивителна точност през тясната средновековна уличка. Палевски бързо почука на вратнята. Отвори му старица в синя забрадка, която безмълвно отстъпи, като го видя. Палевски се приведе и хлътна тъкмо когато каручката се плъзна покрай дувара с тропот, мъжко подвикване и плясък на кожена юзда.
Малкото дневна светлина навън гаснеше, а навярно в къщата така и не бе успяла да проникне. Палевски се запита дали през изминалите хиляда и петстотин години на това място изобщо е прониквало някакво слънце: хлътналата в земята порта, както отдавна предполагаше, сигурно бе правена по византийско време, навярно византийски бе и парапетът, който стискаше в сумрака, за да се качи на етажа, също и камъните на къщата и амбразурите на прозорците, но арката над главата му може би бе римска.
Щом преодоля последното стъпало, той спря, за да си поеме дъх и да усети особената смес от аромати, която се процеждаше през светлия процеп под вратата пред него.
Евнухът Яшим и посланик Палевски бяха странна двойка приятели, ала приятелството им бе старо и солидно.
— Ние сме две половинки, събрани в едно цяло — бе заявил веднъж Палевски, след като бе изпил повече водка, отколкото му бе мярката, макар да твърдеше упорито, че горчивата билка в алкохола успявала да съхрани ума му и да го поддържа жив. — Аз съм посланик без страна, а ти си мъж без тестиси. — Яшим се бе замислил над думите му, преди да подчертае, че някой ден Палевски може и да си върне страната, но полският посланик бе махнал презрително с ръка и се бе разридал шумно. — Вероятността е точно толкова голяма, колкото и на теб да ти покарат тестиси. Никога. Никога. Мръсници! — След малко заспа и Яшим бе повикал носач, за да го отнесе до тях на гръб.
Бедният дипломат подуши въздуха и в очите му проблеснаха хитри искрици, които обаче не успяха да заличат добродушния му вид. Първо усети мириса на пържен лук, след това на пиле, в това бе сигурен. Имаше и леко ухание им канела, но тя се бе смесила с нещо, което не му бе познато, нещо с резлив плодов вкус. Вдъхна отново и притвори очи.
Без повече да се церемони, той блъсна вратата и се втурна в стаята.
— Яшим! Яшим! Ти караш душите ни да се връщат от портите на ада! Пилешка яхния, ако не греша. Досущ като персийската рецепта. Пиле, орехи и сок от нар! — отряза той.
Яшим се извърна стреснато, тъй като не го бе чул да влиза. Палевски забеляза как на лицето му се изписа леко разочарование.
— Хайде, хайде, млади човече, ял съм я тази манджа, докато още си бозаел. Сега му е времето да й дадем подходящо име, например: Посланикът беше нещастен, но вече е на седмото небе! Какво ще кажеш?
Подаде бутилките на домакина.
— Пипни, още са студени! Истинско удоволствие! Някой ден ще взема лампата, ще сляза в мазето и ще открия откъде идва тази ледена вода. Може да се окаже някой римски резервоар. Няма да се изненадам. Ще бъде страхотно!
Той потри ръце, докато усмихнатият Яшим му подаваше чаша водка. Двамата останаха за момент загледани един в друг, след това едновременно отметнаха глави назад и гаврътнаха чашите. Палевски се нахвърли върху мидите. Вечерта се очертаваше да бъде дълга. И наистина се оказа дълга. Призори, когато наближи часът за утринна молитва, Яшим разбра, че му остават едва девет дни.
7.
Уличката на тенекеджиите се виеше на запад от джамията на Рустем паша, вплетена в сокаците около южните входове на Капалъ чарши. Както и на повечето места, където работеха занаятчии, от двете й страни бяха подредени тесни магазинчета с отворени врати, не по-големи от широки гардероби, където ковачите се потяха над пещите, надуваха духалата и блъскаха с чукове по обичайните за занаята им предмети: калаени гърнета, малки чайници, кутии и ковчежета в най-различни размери и форми, от най-малките кръгли кутийки, използвани за чернило за вежди на прах и тигрова мас, до сандъците с каиши, които поръчваха моряците, но бяха предпочитани и от търговците на платове. Тук се правеха ножове и вилици; ковяха се значки и емблеми; рамки за очила и шипове за бастуни. Всеки от тях се бе специализирал в нещо, ала почти никога не отказваха да коват амулети с пъхнато в тях листче, на което изписваха деветдесетте и девет имена на бога, или винаги търсените кутийки за игли. Такива бяха правилата на гилдията, установени преди стотици години от съдиите на пазарището и лично от султана. Осмеляваха се да ги престъпят само при извънредни обстоятелства.
Дали направата на един огромен казан, питаше се Яшим, може да се смята за извънредно обстоятелство? Улицата на ковачите не бе оживено и многолюдно място както някои от другите пълни с народ пазари в Истанбул — като пазара за хранителни стоки, базарите за подправки, дюкяните на обущарите. Дори в златарската чаршия бе по-шумно. Сега обаче Яшим крачеше необезпокояван по средата на уличката и привличаше погледите. Ковачите забравяха за него на мига, щом забележеха, че е непознат; дори не обръщаха внимание дали е богат или беден, дебел или слаб, тъй като не разчитаха на случайни мющерии: нямаше клиент, който да им донесе по-голяма печалба от онази, която им осигуряваше принадлежността към гилдията. Никой не би спрял, за да си купи — на безумна цена — някое от обичайните им произведения. Правилата на гилдията бяха строго определени: от тях се искаше определено качество на
