плесенясали догми. Повече от трийсет години! Заблужденията ни във войната, последвала Разделянето, са разбираеми и простими: в края на краищата ние сме се опитвали да си върнем отнетата собственост. И сме загубили. Само морската пехота е дала такива жертви, че се е наложило да й вдигнем отделен паметник. Никой даже и не е помислил да унищожи чуждите Шамандури с един удар, и трите едновременно, а и да е помислил, не сме разполагали с достатъчно средства. Сега вече ги имаме, нали?
— Мда — избоботи Адмиралисимусът.
— Северните също — посочи Монтегю.
— Има ли смисъл да припомням — обади се със самодоволна усмивка Риенци, — че сега нашата Шамандура не е просто терминал, а уникална по средствата си за защита и нападение плаваща крепост, принципно по-мощна от Шамандурите на северните. Няма съмнение, че можем да се защитим. Струва ми се, че нито ние, нито нашите предшественици, не са седели на тези постове със скръстени ръце.
— Северните също.
— Какво северните? — Мриш изсумтя презрително. — Уф, целият треперя от страх… Да не намеквате за тройния меморандум?
— И за него също.
Шеленграм си помисли, че Монтегю вероятно нарочно размахва червената кърпа пред муцуната на бика. Съвместният меморандум на администрациите на трите северни зони беше получен преди няколко дена и засега не бе отбелязан с каквато и да било официална реакция. Неофициални имаше колкото щеш, тъй като меморандумът заявяваше чудовищни претенции: с цел избягване в бъдеще на всякакви екваториални спорове и недоразумения между съществуващите неравни зони Капка да бъде разделена на четири ЕДНАКВИ зони — с граници по меридианите или съответстващи на проекцията върху сфера на ребрата на вписан тетраедър — с решение на международна конференция, която се предлагаше да бъде свикана в името на мира и добросъседството! Очевидната наглост на меморандума бе предизвикала изблик на тиха ярост из върховите ешелони на властта във Федеративната зона. Разправяха, че в този ден без никаква причина Мриш фраснал личния си адютант в зъбите. Той и сега се хвърли в бой:
— Северните, северните… Не зная какво мислите вие, но на мен ми писна да слушам за тях! Каквото и да стане, все това се приказва — северните, дъмпинговите тарифи на Независимите… А те, между другото, никога няма да се договорят за съвместни бойни действия, дай им само меморандуми да пишат. Казвам ви, да ударим по Шамандурите, а флотовете ще унищожим поединично и с това ще се реши. Главното е внезапност и решителност на нападението, или, ако желаете, отдавна заслужена акция на възмездие. За това стигат Ударният и Спомагателният флот, с поддръжка на авиацията, а граничната флотилия, нашият резерв, при нужда ще се справи със защитата на Шамандурата. Нека само Земята ни осигури външно прикритие, за да не може нито един чужд кораб да си подаде носа от Канала, а разгрома на противника на Капка аз ви го обещавам. Какво всъщност трябва да обсъждаме? Някакви меморандуми? Планът на кампанията отдавна е разработен и утвърден, въпросът е кога ще се събудим от дълбокия сън. Флотовете са готови за война, авиацията също, Шамандурата… Хипел, вас питам, подготвена ли е Шамандурата? Седнете де!
Контраадмирал Хипел, който тъкмо бе успял да надвие обилното количество пот, отново целият лъсна.
— Ъъъ… да, разбира се… тъй вярно… както беше заповядано…
— Така де. Повтарям — по-добър момент няма да има. Нали получихме гаранции от Земята?
— Хъм — рече Адмиралисимусът. — Мда.
— Тогава остават един голям и един малък проблем — ухили се Мриш. — Големият — да вземем решение. А малкият — да спечелим войната. Надявам се, че поне повод за започването й може да се намери?
— Мда — изломоти Адмиралисимусът. Шеленграм вече не се съмняваше, че не ги слуша.
— Разбира се — охотно разясни поредното междуметие флаг-адмиралът. — Например само преди три дни беше изваден от строя наш хранителен комбинат. Торпедна атака. Между другото, Монтегю, този камък е във вашата градина… Това е неоспорим повод за ултиматум на всяка от зоните и дори на трите едновременно.
„Стига да забравим, че северните имат не по-малко основания да се оплакват от нас — помисли си Шеленграм. — Едва ли са по-големи майстори в диверсиите“.
— Какъв ултиматум? — Мриш скочи от стола и го избута назад. — Вие какво, да не сте се побъркали? Че тогава по-добре направо да им обявим деня и часа на атаката и да приключим с това. Мирна конференция за прах в очите — това го разбирам…
— Но естествено — засмя се Лавров-Печерски. — Естествено, Валдемар, това беше само шега. Прав сте — планът на кампанията е разработен и утвърден. Според мен това е отличен план и се надявам да сработи. Макар да съм попрехвърлил хребета на годините и да не ме е страх от смъртта, лично аз бих предпочел да си поживея… единственото, което ме безпокои, е снабдяването. В плана се отрежда месец за активни бойни действия и още три до шест месеца за почистване на цялата акватория. Ще може ли да го понесе нашата икономика? Вече чухме уверенията на заместника по икономическите въпроси, който за съжаление днес е в метрополията. Но бих искал господин… хъм, Шеленграм да ги потвърди честно и убедително.
— Или да ги опровергае — добави Любомир Велич, нарушаваше мълчанието за пръв път.
Шеленграм стана. Сега вече гледаше присъстващите отвисоко, но така беше свикнал. Наложи се да положи известно усилие, за да може гласът му да звучи както подобава на човек, разговарящ с висшестоящи — почтително и същевременно подчертано безразлично, глас на изпълнен със собствено достойнство лакей в богаташки дом.
Значи Земята се е решила, помисли си. След тази малка война, както и да приключи, почти със сигурност ще последва мащабна война за връщане на колониите, почти самоубийствена както за Земята, така и за бившите колонии. Ето, че Федерацията се реши… Гледай ти. И тези провинциалисти — те също. Планета за експеримент. Да планират тия типове могат, да воюват — вероятно също. Единственото, на което не са научени, е да мислят поне два хода напред, но можеш ли да ги виниш за това? Едва ли. Направили са ги такива, каквито са, не бива да очакваш изящество от стенобитен таран.
— Мога да ви уверя, че разполагаме с достатъчен запас от технически средства — имам предвид бойна техника, боеприпаси, корабостроителници и ремонтни бази — за непродължителна война — почна той. — Дислокацията им е такава, че поне през първия месец от войната значителна част от тях вероятно няма да бъде унищожена от противника. — Направи кратка пауза, любуваше се равнодушно на удовлетворението на присъстващите. — Не се предвижда и проблем с попълването на личния състав, което не може да се каже за противника, веднага след като Земята осигури блокадата на Капка. Доста по-зле стои въпросът с продоволственото осигуряване. Тъкмо по този случай неотдавна внесох в щаба подробен доклад…
— Помним, помним — прекъсна го флаг-адмиралът. — Предайте само същината и моля ви, накратко.
— Мда — обади се Адмиралисимусът и спусна клепачи.
— Както желаете. Ако позволите да ви припомня: Капка не може да съществува без постоянен внос, тъй като местните ресурси и мощностите за тяхната преработка са крайно недостатъчни при числеността на нашата колония. На всеки десет дни ние получаваме „ютии“ с продоволствие и благодарение на това поддържаме известно равнище на съществуване. Но не разполагаме с никакви солидни запаси. Понастоящем в нашата зона има около седемдесет хиляди души, от тях реално заетите в производството са четирийсет хиляди. Трите хиляди андроида също са ни необходими. Останалите — жени и деца, между които и родени на Капка, са само баласт. Да се избавим от него, да го евакуираме в метрополията за времето на военните действия за нас е насъщна необходимост. Такова е мнението ми като водещ експерт.
— Това ли е всичко? — Флаг-адмиралът сви рамене. — Няма нищо по-лесно. Между другото, в плана се предвижда…
— Простете, но не съм свършил. Дори при безукорно точно изпълнение на плана вносът на продоволствия от Земята ще трябва да се увеличи няколко пъти. Лично аз не вярвам, че терминалът ще може да работи при пълно натоварване по време на военните действия. По-скоро обратното. Искам да разясня мисълта си и още веднъж да напомня, че възможностите ни за добив на местни ресурси са ограничени — риболов, неотровни водорасли, крил…
