че разузнаването не разполага със сведения за наличието у северните на тунелна бомба, нито че подозира нещо, което е невъзможно по принцип. И те ще се успокоят. А малко по-късно Шамандурата ще се превърне в място, което всеки с малко мозък в главата би желал да напусне незабавно, но преди това… Преди това ще започне онова, което е виждал десетки пъти: прегрупиране на силите, планиране и изпълнение, лъжи, на които никой не вярва, опит да се свие в юмрук тази жалка петорка, опит да се избавят от баласта, най- вече цивилния — едни колкото се може по-бързо ще отпратят към метрополията под най-благовидни предлози, на други ще намерят по-важна работа, а трети — но такива са малко, — за да не се размирисва, въобще няма да пипат… и между другото, не е зле да се занимаем с този експерт, Шеленграм — невероятно неприятен тип, господа, освен това знае много и не е от нашите… Вашето мнение? Ще разрешите ли на Велич да постави този досадник под специално наблюдение и при необходимост да вземе самостоятелни мерки? Така и смятах. А и да не му разрешите, Велич пак ще го направи…
— Само че ще си счупи зъбите — рече Шеленграм сред воя на вятъра.
Засмя се, изведнъж осъзнал какво го е накарало да запокити истината в лицата им. Опасенията за няколко десетки хиляди невинни души? Да, и това също. Макар че не то беше най-главното. По-скоро удоволствието, което изпита, като ги видя така изплашени. Да, заслужаваше си да рискува за това. Пък и спокойният живот му беше омръзнал.
Рев на сирена прекъсна смеха му. Шеленграм спря и погледна към океана. В далечината, където на вълните се поклащаха „ютии“ и накъдето бързаха влекачите, иззад размития хоризонт се надигаше гигантска вълна. Предупреждението за хидротрус, както винаги, дойде със закъснение… Хидротрус — явление рядко, почти необяснимо, за разлика от жълтия прилив, който можеше да се наблюдава с еднаква вероятност както в тропиците, така и тук, в умерените ширини… При слаб трус вълната не беше нищо особено… Шамандурата дори нямаше да я забележи, „ютиите“ също нямаше да пострадат, но виж, влекачите… Шеленграм виждаше как един по един се прекатурват през гребена на вълната. Май се размина… Не, последният се преобърна. Останалите бързаха на помощ… Все едно, от тук нищо не можеше да различи, щеше да разбере от сводната…
Вълната, както се очакваше, не излезе голяма — Шамандурата се разтресе, по металните стени премина протяжен стон. Изписука сигналът за отбой — значи хидротрусът е бил единичен, вдигнал, както винаги, само една пръстеновидна вълна. Понякога, много рядко, възникваше серия от трусове, още по-малко изучени, пораждащи вавилонско стълпотворение от вълни. За никого не беше тайна, че преди стотина години, след рекордни по сила трусове, на планетата е била засечена вълна с височина километър.
— Не искате да разберете — промърмори той, неспособен да се отърве от досадните мисли, — но да делите сте готови винаги…
За половин час изкачване до палуба Дзета–144 дрехите му успяха да подгизнат от влага. Шеленграм се преоблече, след което се спусна три нива по-ниско, в далеч по-глухия и непретенциозен сектор Гама, където посети една от скромните каюти. Когато излезе, беше пъхнал в ухото си миниатюрно топче със запис. Записаният разговор се беше състоял тази сутрин между Любомир Велич и неговия най-близък помощник подполковник Андерс и бе посветен изцяло на някакъв лейтенант Алвело от Четвърти патрулен отряд на граничната флотилия. Разговорът се оказа толкова интересен, че господин Шеленграм дори пропусна времето за обяд.
4.
Докато разглеждаше изпълнения с бяла мъгла кубометър, инженерът мнемотехник поклати глава. Холографското изображение не беше неподвижно — мъглата се вдигаше на кълба, възникваха неочаквани потоци и вихри, появяваха се и изчезваха синкави повлекла, тънки струйки се стрелкаха нагоре или се спускаха в плътна завеса надолу. Картината бе удивителна, омагьосваща и безспорно можеше да се определи като уникална и многообещаваща от гледна точка на практическата психомнемография, но в душата на инженера не предизвикваше нищо друго освен усещането за зле свършена работа. Или даже за съвсем несвършена.
Мъгла. Вместо сложен триизмерен модел, строен или объркан в зависимост от индивида. Вместо привичната картина на човешкото „аз“, вместо инстинкти, мисли и спомени — неголям масив от данни, от който сортировъчната програма да извлече най-интересното. Нищо освен мъгла.
Инженерът недоволно разтърси глава. Зажумя, постоя така няколко секунди и отвори очи. Картината оставаше същата.
— Пусни теста още няколко пъти — нареди той на лаборанта.
— Няма проблем.
Но тестът не потвърди предположението за повреден апарат. Честно казано, дори беше излишен — мнемоапаратурата с максимална чувствителност бе изумително надеждна и сама отстраняваше повредите. По-скоро мнемооператорът би станал жертва на халюцинации, отколкото техниката да покаже не това, което е видяла в тъмния мозък на изследвания. Пък и не може една и съща халюцинация да се явява едновременно и на двамата! Чудесата стават само в книгите.
Инженерът реши, че е безсмислено да се щипе за ухото, за да се събуди, с което потвърди, че се е примирил с чудото.
— За първи път виждам подобна ментограма — изръмжа той. — Какво представлява този тип?
Лаборантът присви очи към монитора.
— Някой си Филип-Мария… ама че много имена… Алвело, най-обикновен лейтенант от граничната флотилия. Интересно, какво са се хванали с него?
— Безплатен съвет ли искаш? Питай по-малко.
Лаборантът изхъмка.
— Още едно сондиране?
— Давай. Да копнем надълбоко, по-лошо няма да стане. Я виж как е той.
— Какво да го гледам? — Но въпреки това лаборантът извърна глава. — Както и следва да се очаква — седи и скучае. Обикновен военнослужещ, дребна риба. Но виж, ментограмата му — само мътилка. Сякаш се е надрусал.
— Няма такава дрога. — Инженерът поклати глава и пусна повторно замерване. — Крайно време е да го разбереш.
— Мнемоблок?
— Без следи от поставянето? И нашата апаратура да не може да го преодолее? Мисли, преди да говориш. Ако това е нов тип мнемоблок, аз съм Адмиралисимусът. Тук има нещо друго…
Но и този път кубометърът с мъглата изчезна, за да се смени с друг, подобен. Инженерът не издържа и изруга.
— С такава ментограма тоя тип не е за пилот — трябва да лежи в клиника, да прави мехурчета и да се изпуска по всякаква нужда. Даже в главицата на новородено има повече информация. Уф, не случайно са се заинтересували от него… ама че любопитен кучи син. Предвкусвам, че ще ни накарат да подпишем декларация за неразгласяване на служебна тайна. Ей, чакай! Не ти ли се струва…?
— Че как, позната муцуна.
— А бе гледам аз, че наистина има нещо познато. Как сме могли предишния път да го пропуснем? Я още веднъж на максимален режим и после ще го освободим да си върви.
— Нямаме разрешение за максимален — възрази унило лаборантът.
— Голяма работа! Кога друг път ще ти падне такова чудо?… Ако те е страх, излез. Аз поемам отговорността.
Снемането на обикновена ментограма отнема секунди, но обработката в максимален режим, позволяваща да се изстиска от мозъка всичко, което изследваният някога е видял, чул или мислил, протича много по-бавно.
Няколко минути инженерът не откъсваше поглед от лелеяния кубометър с мътен въздух — тропаше нетърпеливо с пръсти по облегалката на стола. След това неочаквано и силно изхълца.
От гъстата мъгла бавно изплува и придоби очертания изображението на контраадмирал Джилда Риенци — в крайно неприличен вид.
Лаборантът спря да кръстосва из стаята и се изкикоти зарадвано. Инженерът повдигна с два пръста
