нямало никакво спасение.
— Рицарю! — казал му с насмешка Аколон. — Признай се за победен и за по-слаб от мене, иначе ще ти отрежа главата с меча си!
— Никога! — отвърнал крал Артур. — Не мога да се отрека от дадената клетва. По-скоро сто пъти бих предпочел да умра! Защото, макар да нямам оръжие, имам достойнство, но убиеш ли ме в неравен бой, твоето име ще бъде опозорено!
— И така да е, не ме е страх! — извикал Аколон. — А сега бягай оттук, защото вече си само един труп!
И той отново замахнал към Артур, но кралят посрещнал удара с щита си и толкова силно ударил Аколон през забралото с дръжката на меча си, че рицарят се олюлял и отстъпил три крачки назад.
В този миг Нимю направила магия, с която ножницата от пояса на Аколон се разкопчала и паднала в краката на Артур, а той я взел и я препасал. Аколон отново се хвърлил към него и му нанесъл такъв удар, който можел да разцепи главата на Артур до брадичката, но Нимю отново махнала с ръка, мечът се отскубнал от пръстите на Аколон и се забил отвесно в земята.
Артур се хвърлил, грабнал го и веднага усетил, че това е неговият меч Екскалибур. „Охо! — извикал му той. — Прекалено дълго не беше при мене и ми причини доста неприятности!“ А после се обърнал към Аколон:
— Рицарю, ти си човекът, който стои близко до смъртта, защото този меч, моят меч, ще те възнагради богато за болката, която изпитах, и за кръвта, която изгубих!
След което скочил към сър Аколон и го повалил на земята с такъв удар, че кръвта рукнала от устата, носа и ушите му. А крал Артур се изправил над него с вдигнат меч и извикал:
— Сега ще те посека!
— И добре ще направиш — задъхано изрекъл Аколон, — защото никога няма да се призная за победен! И аз като рицар съм се клел да не се предавам, за да спасявам живота си. А сега ме убий, защото не искам да живея посрамен!
— Ти си храбър и честен рицар — рекъл Артур, като отпуснал меча си. — Кажи ми откъде идеш и кой е господарят ти?
— Сър, аз съм от двора на крал Артур, а името ми е Аколон Галски.
— Кажи ми кой ти даде меча? — попитал го много разтревожен Артур, защото си спомнил за омагьосания кораб.
— Кралицата Фея Моргана — тъжно отвърнал Аколон. — Отдавна я обичам, а и тя ме обича. Затова й обещах да се бия и да посека когото тя поиска, дори ако това е крал Артур. Ето защо тя ми изпрати днес меча, с вестта, че съпругът й крал Уриенс е мъртъв, и ако аз победя в двубоя, ще стана крал вместо него. Но я ми кажи кой си ти, когото тя заръча да убия?
— Ах, Аколон — казал крал Артур, — нима не разбра, че аз съм кралят?
Когато Аколон чул това, той викнал:
— Прекрасни и любезни кралю, смили се над мене, защото не те познах!
— Ще те пожаля — отвърнал му Артур, — защото ми е ясно, че тази битка не е замислена от тебе, а от сестра ми. Ах, Аколон, тя и мене измами с красотата си и с магьосническите си хитрини. Добрият Мерлин ме предупреди, но аз не се вслушах в думите му. Сега вече ще я прогоня от моя двор и ще я убия, ако предизвика нечия смърт!
После крал Артур сдобрил сър Дамас и сър Аутлейк, а след това техните оръженосци вдигнали на ръце него и сър Аколон, който бил смъртно ранен, и ги занесли до едно абатство наблизо в гората. Нимю също отишла там и се грижила за тях. Преди слънцето отново да изгрее, сър Аколон издъхнал от раните си, докато Артур бавно се възстановявал.
Междувременно кралицата Фея Моргана, която го смятала за мъртъв, продължавала да изпълнява пъклените си планове в Камелот. Точно в деня на битката тя заварила съпруга си крал Уриенс заспал в своето ложе. Веднага извикала една от прислужничките си и й казала:
— Иди и ми донеси меча на господаря си, защото не съм случвала по-подходящ миг, за да го убия!
— О, госпожо! — извикала девойката. — Не го правете! Ако убиете съпруга си, никога няма да се отървете безнаказано!
— Това не е твоя работа — прекъснала я Фея Моргана. — Взела съм решение днес той да умре, затова бързо ми донеси меча!
Девойката излязла, но най-напред потърсила принц Ивейн и му казала:
— Сър, бързо ела и спри моята господарка и твоя майка, защото тя възнамерява да убие краля, твоя баща, а аз отивам да й занеса меча, с който ще го направи.
— Бързо й занеси меча — казал сър Ивейн, — защото иначе и тебе ще убие!
С разтреперани ръце девойката занесла меча на Фея Моргана, която веднага отишла до заспалия крал Уриенс. Но когато вдигнала меча, за да замахне, иззад гоблените изскочил скрилият се там Ивейн и сграбчил ръката й.
— Ах ти, дяволска жено! — изсъскал той. — Какво зло си намислила? Ако не ми беше майка, тутакси щях да те убия. Мисля, че си демон, а не жена!
— Пощади ме — молела се Моргана. — Дяволът ме изкуши да сторя това. Демоните на мрака винаги са готови да отклонят от правия път онези, които са твърде вещи в тайното им изкуство.
— Ще се закълнеш, че никога няма да вършиш подобна злина! — казал Ивейн. И Фея Моргана дала дума да го послуша.
Не след дълго една от прислужниците й дошла с вестта, че Аколон е умрял, а крал Артур се съвзема в абатството сред гората.
„Когато се върне в Камелот — рекла си магьосницата, — той положително ще ме убие, задето пожелах смъртта му. Затова, преди да се върне, ще избягам бързо от двора му…“
И тя потеглила с въоръжен отряд и с придворните си дами, като казала на кралица Гуиневир, че отива да поязди из гората.
По пътя си Фея Моргана стигнала до абатството, където крал Артур лежал и се лекувал от раните си. Изведнъж й хрумнало, че сега поне би могла да открадне меча Екскалибур.
— Кралят спи и нареди никой да не го буди! Така й казали, но тя много любезно пояснила:
— Аз съм сестра му. Пуснете ме малко да поседя до него, да го погледам и да се помоля за скорошното му оздравяване!
Тогава я завели в покоите му и я оставили при него. Заварила го заспал, хванал в десницата си оголения меч Екскалибур, а ножницата била опряна на един стол до леглото му.
„Поне нея мога да взема“ — рекла си Фея Моргана и като скрила ножницата под наметалото си, тихо се измъкнала от абатството, яхнала коня си и препуснала по пътя.
След малко крал Артур се събудил и видял, че ножницата му я няма. Тогава много се разсърдил и попитал кой е влизал при него, докато е спал. Отговорили му, че е идвала само кралицата Фея Моргана.
— Горко ми! — въздъхнал Артур. — Не удържахте на думата си да ме пазите!
— Сър — казали му те, — не посмяхме да не се подчиним на заповедите на сестра ти!
Тогава крал Артур накарал да доведат два коня и заедно със сър Аутлейк препуснал в галоп през гората по следите на Фея Моргана и нейната свита.
Не след дълго ги видели пред себе си на пътя и тогава преследването станало напрегнато и ожесточено. Все повече се приближавали Артур и Аутлейк и накрая Моргана разбрала, че няма къде да избяга. Тогава тя препуснала към едно дълбоко езеро в гората и хвърлила ножницата в средата му, като извикала:
— Каквото и да ми се случи, поне ще бъда сигурна, че брат ми никога няма да притежава тази ножница!
Ножницата веднага потънала, защото златото и скъпоценните камъни по нея я правели много тежка.
След това Фея Моргана повела свитата си към една долина, където имало пръснати множество големи камъни, и с магия превърнала и себе си, и останалите в такива камъни. А когато няколко минути по-късно крал Артур и сър Аутлейк минали оттам, не видели нито Фея Моргана, нито свитата й.
— Тук е била направена зла магия — казал Артур и се прекръстил. А след като дълго време напразно
